В Гърмен е страшно! Ромите се изучиха: Нали в Европата казват…

Цяла година жители на Гърмен протестират срещу ромските беззакония. В ромския квартал „Кремиковци“ пък са се снишили с надеждата ентусиазмът на протестиращите да спре, а държавата да „забрави“ за заповедите за събаряне на стотици незаконни постройки в махалата, пише „Стандарт“ Е, не мина и без загуби за гетото. В момента по документи там има 115 незаконни сгради, за които от ДНСК са категорични – трябва да се изравнят със земята. Те бяха 124, но при две акции през миналото лято бяха съборени 9 сгради, сред тях и двуетажната къща на местния пастор Иван Айдаров. След намесата на правозащитни организации и Хелзинкския комитет процедурата бе спряна, тъй като трябва да се намерят жилища за тези, които остават без покрив над главите си.

„Няма да напуснем квартала, тук сме родени, никъде няма да ходим. Не искаме общината да ни търси и намира алтернативни жилища в други населени места. Защото няма да изоставим бараките си в квартал „Кремиковци“, твърдят обитателите на гетото. Нито един не се съгласи да заживее извън махалата, макар че им бяха предложени дори цели етажи на къщи.

Искаме да сме си накуп, а не да ни разселват по селата да ни разделят. Няма да мръднем от махалата, не щем други жилища. Да ни построят тук домове, пък тогава и сами ще бутнем незаконните си постройки. Нали от Европата казват, че не може да ни оставят без покрив над главите, ако не ни предложат други жилища“, наясно са с правата си тарторите на ромите. Те изключват възможността обитателите на 124-те незаконни постройки да напуснат квартала.

Никой от останалите без дом след бутането на деветте къщи не е отишъл на друго място. Всички са останали в махалата. Те са убедени, че няма как да се намерят домове на 750 души, тъй като в целия регион няма толкова свободни къщи, в които може да се настанят. Затова са спокойни. Но не съвсем. Има и такива, които се притесняват, че може и това лято багерите да влязат в гетото и да започнат да бутат незаконните постройки. Те допускат, че има конспирация с изселването им в други населени места на община Гърмен. „Махалата ни се намира на хубаво място, на път за архитектурните резервати Ковачевица и Лещен. Вероятно има апетити към терена. Напуснем ли веднъж домовете си, друг ще сложи ръка върху тях“, казват те.

Според тях почти сигурно има инвестиционни намерения за строителство в района, но ромските бараки и населението са пречка за тяхното реализиране. „Дори и да им се съборят къщите на тези, които са незаконни, то хората ще опънат на същото място палатки. Защо не дадат възможност да се узаконят тези сгради?“, питат ромските лидери.

Това обаче няма как да се случи, категорични са и от община Гърмен, и от държавата. Незаконните домове могат да имат само една съдба – да бъдат съборени. Защото няма как да се узаконят. Общината смята, че е добре да се изготви Подробен устройствен план за ромската махала, за да може занапред да се строи законно. В момента там земята е земеделска, трябва да се промени предназначението й.

„Кварталът да влезе в регулация и при спазване на закона да не е проблем да се вдигат жилищни сгради. Заедно с държавата дано намерим решение“, казват общински служители. Това не означава, че с изготвянето на ПУП ще се узаконят незаконните постройки, едното няма нищо общо с другото, неправомерно вдигнатите сгради трябва да се съборят, допълват те.

Жители на село Марчево, в чието землище е гетото, пък внесоха в общината и в общинския съвет на 19 май искане за референдум, който да реши да има или не ПУП за ромския квартал. „Тези дни ще започнем и събирането на подписката за допитване до местното население. Нека то реши дали ще може там да се направи ПУП и да се строи законно занапред“, каза кметът на Марчево Розен Марчев, който е председател на Инициативния комитет.

„Няма да забравим и няма да простим нападението на ромите преди една година“, заяви организаторът на митинга на 23 май Иван Кременлиев, който е председател на Сдружение „Бъдеще за община Гърмен“. Хората бяха категорични, че остават единни в исканията си да се съборят всички незаконни постройки в ромския квартал „Кремиковци“, да се спре заселването на роми от други краища на страната и да се ограничат кражбите и посегателствата на ромите.

Те не са забравили обещанията на община и държава за решаването на тези проблеми. За да останат децата им да живеят в общината, а да не бягат зад граница. „Няма да се откажем, продължаваме борбата, докато не се приложи цялата строгост на закона към тези роми, които са го нарушили“, категоричен бе Кременлиев.

На 23 май миналата година се стигна до масово меле между българи и роми заради скандал за силна музика. Група от стотина души от квартал „Кремиковци“ нападна трима млади мъже. По чудо в екшъна нямаше тежко ранени. Жители на населеното място месеци наред се събираха на площада с настояване държавните и местните институции да си свършат работата, да ги защитят от ромските посегателства и да съборят незаконните постройки.