Изчезват ли завинаги българските картофи?
-
- май 19, 2016
Нивите с картофи у нас намаляват през последните 10 години повече от два пъти, като през 2015 г. са били малко над 10 хектара. Произведените количества картофи се свиват от около 380 хил. т. преди влизането на страната в ЕС до 187 хил. т. и 132 хил. т. съответно през 2013 и 2014 г.
Средногодишните добиви в диапазона 1-1,8 т./дка са не само неколкократно по-ниски от водещите производители в Европа, но и поставят страната ни едва на 107-мо място по производителност в света. Обратно на световната тенденция добивите в страната се влошават, се посочва в проучването „Производството на картофи в България – анализ на пазара и перспективите“, направено от анализатори на „ИнтелиАгро“.
Производството традиционно е концентрирано в полупланинските райони и високите полета на Югозападна България – Ихтиман, Самоков, Септември, Ботевград, Пазарджик, Гоце Делчев, Банско и др. За голяма част от тези центрове картофите нямат особена алтернатива.
Въпреки наличието на по-плодородни и влажни почви в равнинните райони и по поречието на реките, площите с картофи там са ограничени, а стопанствата обикновено са със значително по-малък мащаб.
До голяма степен схващането за Югозападна България като оптимален район за производство е мит. С интензивни методи и все по-пригодени за специфичните условия сортове, културата има потенциал за разпространение и в други райони на страната.
По официални данни на Министерството на земеделието и храните, картофи се отглеждат в близо 70 хиляди български стопанства. 63 хиляди от тях обаче са с непазарен или полупазарен характер и размер на площите до 2,5 дка.
Броят им намалява драстично спрямо 2007 г., когато е бил 117 хиляди. Други близо три хиляди са с между 2,5 и 5 дка картофи, като техният брой намалява с 900 за три години. Обяснение за това може да се търси в естествени фактори – намаляване и застаряване на населението в селските райони, както и икономически неефективното и неоправдано производство на толкова малки площи.
Пазарът на картофи и картофени продукти за консумация в страната се оценява на между 230 и 300 хил. т. (в пикови години) по данни на ФАО. Това означава потребление на човек от населението в рамките на 31-40 кг. годишно. Стойността е значително по-ниска от средната за почти всички страни в Европа, включително съседни на България и със сходни традиционни предпочитания в избора на храни. Вътрешният пазар е концентриран почти изцяло в картофите за директна консумация, а декларираните количества преработени кореноплоди са символични.
През последните години вносът се състои предимно от картофи от основната реколта – между 10 и 35 хил. т., и замразени и обработени с вода картофи – между 5 и 15 хил. т. Няколко пъти по-малък е вносът на пресни ранни картофи и посадъчен материал.
Доставките са почти изцяло от ЕС, като основен източник е Германия, доставят се и от Франция, Гърция, Австрия, Холандия (най-вече посадъчен материал), Румъния и др. В отделни години се осъществява по-съществен внос и от трети страни – Турция и Египет. През 2014 г. са внесени 45 хил. т. или приблизително една трета от вътрешното производство.
Изкупните цени в страната следват динамиката на цените на общия пазар. Поради редица фактори, често европейските фермери постигат значително по-конкурентна цена от повечето български, дори отчитайки транспортните разходи. Характерен пример за това е Германия.
Различна е ситуацията във Франция и Румъния, а в Гърция изкупните цени са дори два пъти по-високи отколкото у нас. Българският износ на картофи и картофени продукти отстъпва значително на вноса и през последните години представлява около 4% от регистрираното производство в страната.
Картофите са суровина за производство на чипс, нишесте, картофи за пържене, различни охладени и замразени заготовки, изсушени люспи, гранули, фуражи и др. Преработката в България е слабо развита, което ограничава вътрешното търсене на суровината.
С развитието на икономическата криза прекратиха дейността си двата най-големи преработвателни цеха край Самоков и София. От 2013 г. се наблюдава увеличение на броя на предприятията и количествата преработени картофи. То се дължи както на нови цехове, така и на засилването на дейността на вече съществуващите.
Пречки пред развитието на преработката представляват ниското качество и несъобразените с потребностите сортове при местното производство, недостигът на работна ръка (дори без специализирана техническа квалификация), множеството разрешителни режими и регулации, значителният сив сектор.
Последиците от липсата на последователна политика и реформи по отношение на напояването се усещат особено силно от българските картофопроизводители. Държавата има почти пълен монопол чрез „Напоителни системи“ ЕАД, което се намира в хроничен недостиг на финансов ресурс.
Липсата на стратегия за управление на водните ресурси на страната направи невъзможно и използването на европейски средства за напояване. Площите с възможност за напояване се свиват силно от 90-те години на миналия век насам. Там, където все пак такава възможност има, инфраструктурата е амортизирана поради липса на инвестиции и достъпът до вода е несигурен и скъп. Така, ако при продължително засушаване стопаните не получат необходимите им количества вода, цели полета остават практически без добив.
Достъпът до вода е и основна пречка за комбиниране на картофите с култури като моркови и лук, което може да повиши рентабилността на фермите. В сравнение със сходни по климатични условия страни, в България се напояват значително по-малък дял от засетите с картофи участъци.
През 2010 г. той е бил едва 38% при близо 100% в Кипър, 97% в Гърция, 90% в Малта, 76% в Италия, 70% в Португалия и 62% в Испания.
Степента на механизация на дейностите, свързани с картофопроизводство, изостава, особено спрямо тази в Западна Европа. Някои стопани спестяват мероприятия, а клубените са чувствителни към фино обработената почва.
Повечето стопанства прибират реколтата с картофовадачки, което ангажира голям брой сезонни работници и удължава времетраенето на кампанията. Някои от по-големите производители разполагат с несамоходни картофокомбайни, а в България работи и един самоходен. Те съкращават времето за изваждане, операциите върху продукцията и трудовите разходи.
Повечето фермери не разполагат с подходящи складове, което води до силно превишаващо търсенето предлагане по време на кампанията или до задържане на картофите в земята и влошаване на тяхното качество.
Използването на качествен посадъчен материал е друго предизвикателство пред бранша. При внос от 2,7 хил. т картофи за семе и норма на засаждане между 250 и 350 кг за декар, това означава дял на вносните семена от едва 7 до 10%. Около 80% от тях са с произход от Холандия, а останалите – от Германия, Франция, Австрия и Полша.
Цената на едро е в рамките на 1,5-1,8 лв. за кг. Масово се подценява изборът на високодобивен, устойчив сорт и източник на посадъчни материал. Мнозинството производители използват единствено собствен. Това не намалява добивите за съответния сорт през годините, но създава сериозен риск от развитие на заболявания по реколтата. Веднъж заразена, почвата остава с години негодна за производство.
Be the first to leave a review.
