Никога неразказано! За първи път в Топ Преса: Документите за зверствата на гърците през 1913 г. – масови кланета, гаври с вързани хора и трупове, изнасилвания и осакатявания

Четиво за варваризма, който са проявявали гърците спрямо православните християни българите!!Четиво, което трябва задължително да прочете претърчания поп Вартоломей и неговите ибрикчии у нас!Тома СПАСИЕВ

Ако не преживея тази война, моля Всемогъщия да ви даде голямо утешение, особено на нашата майка и на нашите родители, но аз се надявам, че Бог ще ме запази. Изпратих на по-добър свят няколко мечкари1= Преди няколко дена Васил Христу, кръстникът, се упражняваше да стреля върху 8 комитаджии. Ние хванахме от тях петдесет, които си разделихме. Аз получих в моя дял 6 от тях и ги „очистих”. Това е всичко, което имам да ти кажа. Поздравлявам те.
Брат ти: Димит. Кранеас.
––––-
1) Епитет, даден на българите.
№ 19. Господин Георги Н. Иникаки във Вари-Петро, Кидония Канеа, Крит. Македония, 12 юли 1913.
Драги Георги, Най-сетне напреднахме и заехме моста на Струма. Имаше много българи, скрити в разни места. След като заехме моста, всекидневно намирахме мнозина от тях и ги убивахме. Българите изгориха моста, за да спрат нашия поход към Серес. Поздравлявам Ви. Ф. Валантинаки. Моят адрес е: Стилиан Валантино, 19-и полк, трета дружина 9-та рота, 7 дивизия, Македония.
№ 20. За Господин Никола Харгалупа, Ксилокастро, Трикала, Коринт, Родопските планини.
Драги брате Никола, със здравето съм добре, желая ви също подобно. Намираме се близо до българските граници. Напредваме постоянно и караме неприятеля да бяга […]Като минаваме през българските села, ние ги подпалваме и опустошаваме всичко.
Прегръщам ви, ваш брат А. В. Тодоропулос. (Адреса ми е същия). Родопските върхове, 18.7.1913.
№ 21. Госпожа Ангелики К. Лиуиди в Манастираки; Акарнания Ксиромера – Воница.Родопите, 13 юли 1913.
Драга мамо, пращам ти своите поздрави. Аз съм здрав […] ние сме длъжни, такава е заповедта, да изгаряме селата, да избиваме младите, като не щадим освен старците и децата и непълнолетните. Но страдаме от глад.[…]
Поздравлявам ви Ваш син Жан Лиуидис.
№ 22. Господин Христо Гиопра в Петрило, община д’Аргитеа Кардица, Тесалия. Река Нестос, 13 юли 1913.
Драги родители, поздравлявам ви, аз съм добре и ви желая също добро здраве […] Ето истинска война, а не такава, както с турците. Бием се ден и нощ и изгорихме всичките села.
Поздравлявам ви Камбас Николаос.
№ 23. Критски независим полк,12-та рота, за младшия фелдфебел Ем. Н. Логияди в Леасковики, Епир. Добринища, 12 юли 1913, сутрин.
Отговарям днес на вашите писма от 22 май и 21 юни, които получих […] Имахме малко сражение близо при Струма с бежанците1 от Кукуш и от Лахна. Артилерията ги косеше по пътя. Трябваше да вземем моста, който те изгориха в тяхното отстъпление към Серес. Това писмо е изпратено от Мехомия.
Поздравлявам ви Е. Н. Логиядис.
–––––
1) Сир. с българското население от Кукуш, от което останалите живи са избягали в България.
№ 24. Господин Димитри Коскинаки, Милопотамо Ретимно, Крит. Неврокоп, 12 юли 1913.
Драги братовчеде, здравей. Аз съм добре и ти желая добро здраве[…] Ние изгорихме всичките български села на пътя си и вече стигнахме старите граници на България.
Прегръщаме ви. Ваш братовчед: С. Калигепис
№ 25. За гръцката армия. (Герб).
Нямам време да ти пиша по-дълго; тези работи, ти ще ги намериш навярно във вестниците […] Това, което правим на българите, е неописуемо, както и на българските селяни, – една касапница; няма български град и село, които да не са изгорени. Аз съм добрe, братовчеда С. Коловелонис също. Прегръщам те сърдечно.
Твой брат Н. Бриния. 11 юли 1913.
№ 26. Българската граница, 11 юли 1913.
Брате Анастасе, Здравей, желая ти добро здраве. Не се безспокой, добре съм. Ние имахме много сражения, но Господ запази живота ми. Ние имахме едно сражение в града Неврокоп и зехме 22 топа и много плячка. Никъде не могат да устоят пред нас, а бягат навсякъде. Ние убиваме всички българи, които падат в ръцете ни, и горим селата. Нашите страдания са неописуеми […]
Ваш брат Никола Ангелис.
Прегръщам ви и целувам ръката на баща си.
№ 27. В Добрунци, 13 юли 1913.
Драги брате, […] Тука всички села са български и населението е избягало, не иска да се подчини. Ние горим селата и ги разрушаваме, нечовешко дело; трябва ли да ти казваме, брате, че всички българи, които пленяваме, – няма зло от туй – ги прекарваме под нож.
Прегръщам те.
Твой брат Ал. Д[…]геас (нечетливо).
№ 28. Баница, 11 юли 1913.
Драги ми Леонидис, здравей. […] Не намираме книга, за да ти пиша, защото тука всичките села са български и всичкото население бяга. Ние изгаряме всичките техни села, не срещаме жива душа. Известяваме ти, че се намираме съвсем близо до старите граници на България. Ние окупирахме цяла Македония, без Тракия.
Чакам бърз отговор.
Ето адреса ми: Капорал Георг Коркоци, 19-и полк, 3-та дружина, 11-та рота, 7-ма дивизия, там дето се намира тя.
Това са извадки от факсимилета на писма, намерени в пощата на 19-ия полк на VІІ гръцка дивизия, заловена от българските войски в Разлога на 14 юли 1913 г., общо 52 стр.
П. П.: Девизът на андартите е „вулгарос нами мини“ – българин да не остане! Този показателен лозунг е подет от гръцкия митрополит на Костур Германос Каравангелис и от офицера Павлос Мелас. По време на „македонската борба“ Каравангелис собственоръчно изготвя списък с над 2 000 българи, в това число всички учители и свещеници в епархията, които следва да „бъдат премахнати“.