На Гергьовден в Якоруда

Якоруда е място, събрало енергията на три планини – Рила, Пирин и Родопите. Интересен е фактът, че при проучването и картографирането на остров Гринуич в Антарктика, един от ледниците е наречен Якоруда по името на града – Yakoruda Glacie. Ледникът се намира на запад към пролива МакФарлън. Дължината му е 2,5 километра, а ширината 5 километра. Това име е дадено от българската експедиция „Тангра 2004/2005“.

Якоруда се оказва една от точките, през които преминава римски път, съединяващ Филипополис и долината на Марица с един от главните пътища на Римската империя – Виа Егнация. За това свидетелстват останките на две крепости – едната наречена Калята, а другата – Градището. Много известни личности са родени в този малък град – воеводите Тодор Македонски и Богдан, писателят Никифор Попфилипов. Българският поет Петко Рачов Славейков също е свързан с Якоруда – по линия на дядо си, когото местните хора наричали Рачо Чехларя.

Якоруда има уникален фолклор, местна култура и традиции, които хората все още обичат, спазват и предават на децата си. Тук битуват три етноса – християни, мюсюлмани и роми. Всички те заедно отбелязват празниците си, помагат си и уважават различията си. Фолклорът е уникална смесица от родопска и пиринска музика, а диалектът е толкова специфичен, че ако го знаеш, все едно си научил един чужд език.

Гергьовден е празникът, който местните хора отбелязват като семеен, личен и много важен. Всички, които живеят зад граница и извън Якоруда се връщат всяка година на този ден, за да празнуват със своите близки и приятели на поляните в месността „Св Георги”, където се е намирал старият град Якоруда.

За обичаите и емоцията от празника ни разказва Ваня Палова – културолог, общественик и гражданин на Якоруда.

Герьовден е един от най-българските празници, които якорудчани празнуват. Често се шегувам, че Гергьовден е национален празник на града. Чества се в местността Якорущица където се намирала първото селище. Там е храмът „Св. Георги“, изграден върху останките на стария храм, чиито основи са запазени и се виждат добре. Цялата местност излъчва топлина и положителна енергия и затова част от якорудчани се връщат там и през годината. В навечерието на 6 май във всяка махала хората се събират, обличат народни носии и излизат пред къщите си. В големи керамични гърнета наливат вода, всяко семейство носи китка здравец и цвете, завързани с червен конец. Китките се наричат за здраве и берекет. Всички пеят и танцуват. Съдовете се поставят под трендафил или цъфнало цвете, за да пренощуват там на 5 срещу 6 май. На Гергьовден, след като се върнат от поляните, хората отново се събират и всеки взима своята китка.

И до днес се практикува интересен местен обичай – жените боядисват яйца като на Великден, но само червени, а после ги носят на празника. С тези яйца децата правят игра, в която гадаят кой ще е най-здрав и най-голям късметлия през годината. Това обикновено е момчето или момичето, което успее да подхвърли яйцето си най-високо. Да се върнем към подготовката на курбана – отново разказва Ваня Палова:

На пети май, в двора на черквата „Св .св Кирил и Методий“ се събират курбани. Това са агнета, които се даряват от населението доброволно. Всеки един, независимо каква религия изповядва, идва и оставя агне. Не знам населено място в България, където да се събират толкова много курбани. Всяка година се събират около 40-50 агнета. Рано сутринта на Гергьовден, в местността Якорущица се приготвят казаните за готвенето на самите курбани. Събират се жени и мъже и започват да готвят. Много е хубаво когато заедно подготвяме всичко необходимо. Няма по-вкусно сготвени ястия, отколкото на самия празник. Много голяма част от хората имат свои места, където незнайно откога са се събирали поколенията. Всеки знае къде да остави своите гозби и да подреди своята маса, за да почете празника. Звучат тъпани, зурни, има много музика и веселие. Хората идват облечени в народни носии, а конете са нагласени и натъкмени. През целия ден между хората се разменят наздравици. Вечерта, натоварени на коли, коне и каруци, всички се „изсипват” на площада в Якоруда, за да продължат да пеят и танцуват до късни доби. Всеки колкото може да издържи да потропа и да поиграе. БНР / Автор: Юлия Гатдерова