Читателка на Топ Преса: Храмът „Свети Антоний Велики“ помогна на детето ми – вярвайте!

Силвия СТОЯНОВА

„Свети Антоний Велики“ е възрожденска църква в град Мелник, част от Неврокоп­ската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата с национално значение, като част от културно-исторически резерват „Мелник“. Църквата на чудесата – така е известен мелнишкият храм „Свети Ан­тоний Велики“. Мистичната обител е единствена по рода си в България. Само две църк­ви в Европа са наречени на св. Антоний. Единствено в мел­нишката обаче чу­десата са се превър­нали във всекидне­вие. Бесо­ве, болести и страхо­ве – това церят око­вите във вълшебния храм. Ако преспиш само една нощ в църк­вата, се будиш нов човек, кате­горични са местните. Хиляди са историите за бого­молци, из­лекували душите и телата си в Мелник. А доказател­ствата са навсякъде в храма. Благодар­ните миря­ни са до­несли кой каквото има – икони, черги, губери, одеяла. Църква­та е еднокорабна и едноабсид­на с женско отделение в за­падната част. Според запазен надпис, поставен над входна­та врата отвън е построена в 1869 година. Вероятно е из­градена върху основите на по- стар храм. Според обстойния дарителски надпис интери­орът и е обзаведен и украсен през 1881 година. Изписване­то на църквата е дело на мел­нишкия зограф Лазар Аргиров и негови помощници. Късно­възрожденското оформле­ние е типично за Мелнишкия регион. От стенописите само изображението „Бо­городица Ширшая небес“ в абсидата е създадено съглас­но православния канон. По остана­лите стени са изо­бразени драперии, цветя и дори на­тюрморт. Рисува­ният иконостас е ценно произведе­ние на изкуството. Иконите „Матер Божия“ и „Света Бо­городица Честней­шую Херувим“ са от XVIII век. Вярва се, че в църквата на­мират чудотворно изцеление душев­ноболни хора. И до днес тук е запазена желязна верига за която ня­кога са връзвали онези от бо­лните, които буйствали.

Виолета Илиева, читателка

Дъ­щеря ми се стряскаше мно­го. Не знам от какво се беше изплашила, но на всеки шум, затваряне на врата, звън от телефон, клаксон на кола… Тя буквално подскачаше. Водих я на лекар, водих я по врачки да и баят, но нищо не помог­на. Чух за мелнишкият храм „Свети Антоний Велики“ и я заведохме там. Мъжът ми от начало не вярваше, но след като преспахме там всичко с дъщеря ни Милена беше на­ред. Събудихме се, но не я открихме, изплашихме се… веднага излязохме да я търсим, а тя беше седнала пред храма и береше цветя. До нея беше седнало едно голя­мо куче. До вчера, тя се страхуваше от кучета, избягва­ше ги, за това вяр­вайте…“.

Още пре­ди да бъде затворена църквата се случило чудо, кое­то всички от Мелник помнят. 8 годишно дете роде­но нямо от село Кру­мидово, проговаря след като преспива в храма. Бащата за­вежда детето и го оставя на свещеника, връща се вкъщи… След известно време се връ­ща, за да обещае, пред Свети Антоний Велики, че ако синът му бъде изцелен, ще дари кра­вата си на храма. Споделяйки това свое намерение на све­щеника, отвътре немият ми син се провикнал: “Не само кравата, татеее… и телето, и телето”.

Жена от Пловдив е излеку­вала своята миома, рентгено­ва снимка показала огромно образование и лекарите пре­поръчали операция. Жената посетила храма „Свети Анто­ний Велики“ и на следващия ден, не чувствала никакви болки. Отишла при своя лекар и пак направили рентгенова снимка на която миомата вече не се виждала.

Хора от цяла България по­сещават чудното място, а ле­гендите се разказват от поко­ления.