Страстната седмица: Велики четвъртък е

Днес е Велики четвъртък. Религията определя този ден като един от най-важните, защото на него се е състояла Тайната вечеря на Христос с 12-те апостоли, по време на която той предсказва смъртта си и предателството на Юда.

След вечерята в Гетсиманската градина по време на молитва идват войници и след целувката на Юда хващат Христос.

Според традицията рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника се боядисват и великденските яйца, като първото трябва да се оцвети в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

Яйцето се пази някъде във витрина, за да не се счупи и да носи късмет. Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ или на другия ден.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.

Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството то започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв.