23 април в българската история

На тази дата през 1800 г. кърджалии нападат Елена и опожаряват местната църква “Св. Никола”. През 1856 г. по инициатива на Кръстьо Стоянов-Пишурка в Лом е създадено българско читалище През 1902 г. тържествено е открита българската болница „Евлогий Георгиев“, построена със средствата на банкера – Евлогий Георгиев, със субсидии на българското правителство и с частни помощи от Македония, Одринска Тракия, Северна и Южна България. На тази дата през 2004 г. при престрелка в Кербала е ранен старши сержант Димитър Димитров, който по-късно умира от раните си.

2006 г.
57 къщи и 5 жилищни блока в Никопол са залети, вследствие рекордно високите нива на река Дунав. Десет са наводнените обществени сгради, а 61 души са евакуирани. 60% централната градска част е залята, всички септични ями и индивидуални канализационни системи не функционират.

2004 г.
При престрелка в Кербала е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров, но по-късно умира от раните си.
Инцидентът става в 11.50 часа при завръщане от изпълнение на задача по охрана на кметството на град Кербала. Българските военнослужещи попадат на засада и са обстреляни с гранатомети и автоматично оръжие. Поразен е транспортният автомобил ЗИЛ-131. Българските военнослужещи отвръщат на огъня. При престрелка в Кербала е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров. Оказана му е незабавна медицинска помощ на място, след което е транспортиран в база “Джулиет”. В 12.55 часа той е евакуиран с вертолет във военнополева болница. Поставен е на командно дишане, но по-късно умира от раните си.

2002 г.
Папа Йоан Павел II подписва декрет, с който да бъдат провъзгласени за блажени трима български католически свещеници- отец Камен Вичев, отец Йосафат Шишков и отец Павел Джиджов. В началото на тържества литургия, състояла се на 26 май 2002 г. на централния площад в Пловдив, папа Йоан Павел II обява тримата свещеници за мъченици на вярата. Тяхната памет се чества на 13 ноември.
Отец Камен Вичев, отец Йосафат Шишков и отец Павел Джиджов са осъдени на смърт през 1952 г. От 29 септември – 3 октомври 1952 г. се провежда инсцениран „голям католически процес“ срещу 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня, обвинени в създаване на „шпионска и заговорническа католическа организация в България“, работила в услуга на Ватикана и други чужди разузнавания. На смърт са осъдени епископ Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора.

2001 г.
Премиерът Иван Костов и външният министър Надежда Михайлова са на посещение в САЩ, където се срещат с президента Джордж У. Буш, с вицепрезидента Дик Чейни, със секретаря по националната сигурност Кондолиса Райс и с държавния секретар Колин Пауъл.
Същевременно съставът на Софийски градски съд отхвърля документите за регистрация на Националното движение „Симеон Втори“ като политическа партия за участие в изборите от 17 юни 2001 г.

1992 г.
Приет е Закон за приватизацията.

1948 г.
В Прага е подписан Българо-чехословашки договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ. Документът предвижда двете страни взаимно да се консултират по всички важни международни въпроси, засягащи техните интереси и да си оказват военна и всякаква друга помощ, в случай че някоя от тях стане обект на агресия, а така също и да развиват взаимните си икономически и културни връзки. Сключен е за срок от 20 години и подновен на 26 април 1967 г. за още 20 години.

1940 г.
Приет e Закон за гражданска мобилизация, с който се забраняват стачките. Производството се поставя под контрола на държавата чрез Дирекция на гражданската мобилизация, подчинена на Министерството на войната. От 1 февруари 1943 г. Дирекция на гражданската мобилизация е подчинена пряко на правителството.

1902 г.
Тържествено е открита българската болница „Евлогий Георгиев“, построена със средствата на банкера –Евлогий Георгиев, със субсидии на българското правителство и с частни помощи от Македония, Одринска Тракия, Северна и Южна България.
Евлогий Недев Георгиев е български интелектуалец, индустриалец, банкер, дарител. Роден е на 3 октомври 1819 г. в Карлово. Учи при Р. Попович в родния си град, а след това в Пловдив. Учителства известно време в Карлово. През 1837 г. заминава за Галац, след което за Букурещ. Започва търговската си кариера на 18-годишна възраст, без капитал. Постепенно разширява своята работа и успява да стане авторитетна личност във финансовия свят. В продължение на много години прави пожертвования за издръжка на бедни ученици в чужбина, за различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са: на болницата в Галац – 100 000 лв.; на университета „Карол I” – 200 000 лв.; построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лв.; на Българско девическо училище в Солун – 50 000. лв.; на Българска болница в Цариград – 120 000 лв.
Имената на Евлогий Георгиев и неговия брат Христо Георгиев (1824-1872 г.) са тясно свързани с Българското възраждане. Братята Евлогий и Христо Георгиеви даряват 6,8 млн. лева и парцел в центъра на София за построяването на висше училище. Най-старото и най-голямото висше учебно заведение в България е основано на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение. Със Закон за университета през 1904 г. Висшето училище приема статут на университет и е преименувано на Български университет “Братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово”. На 4 януари 1905 г. университетът е преименуван на “Св. Климент Охридски”.

1876 г.
По време на Априлското въстание, на 23 април (ст.стил, по нов стил на 5 май), въстава и Перущица. Жителите й седем дни удържат 5000-6000 башибозуци, предвождани от тъмрашлията Адил ага. Пристигат и редовни турски войски от Пловдив. В черквата “Св. Архангел Михаил” се събират около 600 жени, деца, старци и последните защитници на града. Спас Гинев и Кочо Чистеменски пред заплахата да попаднат в ръцете на врага убиват жените и децата си и се самоубиват. Примерът им е последван от още 20 души. Градът е опожарен и сринат до основи.

1872 г.
В Цариград Антим І оповестява първото си екзархийско послание, с което уведомява, че вече е получил утвърдителен берат от Високата порта.
През 1871 г. той е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. През 1878 г. той е освободен, отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на I ВНС (1879 г.) в Търново.

1856 г.
По инициатива на Кръстьо Стоянов-Пишурка в Лом е създадено българско читалище. Възрожденският просветен деец е роден през 1823 г. във Враца. Първоначално учи в родния си град, а после – в гръцкото училище в Цариград. След това учителства във Враца и Лом. Занимава се и с активна театрална дейност. Под негово ръководство се поставят едни от първите представления през Възраждането. Книжовното наследство на Пишурка се състои главно от преведени и побългарени драми, повести и стихотворения, без особена художествена стойност. Той сътрудничи и на редица издания като „Цариградски вестник“, „Македония“, сп. „Читалище“ и др.

1800 г.
Кърджалии нападат Елена и опожаряват местната църква “Св. Никола”.

На тази дата умират:

1918 г.
Умира Димитър Христов Ризов – български обществен деец, публицист и дипломат. Той е роден в Битоля. Учи в Пловдив, след което завършва висше образование в Лиеж, Белгия. Ризов работи като книжар в родния си град и като екзархийски училищен инспектор в Македония (1880 г.). През 1885 г. заедно с Д. Петков основава Софийския македонски централен комитет. През юли 1885 г. Ризов заминава за Пловдив, където работи за Съединението и е избран за член на БТЦРК. Повлиява на З. Стоянов относно тактиката за извършването на предстоящия акт – сваляне на правителството в Пловдив от армията. Изпратен е с мисия в Шумен, където заедно с майор С. Муткуров на 30 август 1885 г. известяват княз Александър I Батенберг за предстоящото събитие и получават съгласието му. Ризов е член на Временното правителство в Пловдив и депутат в III ВНС. Заема редица дипломатически постове: български търговски агент в Скопие (1897-1899 г.), дипломатически агент в Цетине (1903-1905 г.), в Белград (1905-1907 г.), пълномощен министър в Рим (1908-1915 г.) и в Берлин (1915-1918 г.). Ризов се занимава активно и с публицистика. Редактира в. „Христо Ботев“, а заедно с А. Ляпчев – в. „Млада България“. Същевременно сътрудничи при издаването на вестниците „Търновска конституция“, „Македонски глас“, „Независимост“ и др. Той пише политически брошури за външната политика на България. По време на Първата световна война (1917 г.) издава в Берлин заедно с брат си Никола Ризов (също дипломат и общественик, публицист) атласа „Българите в техните исторически, етнически и политически граници“, който съдържа 40 карти с предговор и много интересни преценки към тях – на немски, английски, френски и български език. Особено ценни са историческите карти, съставени със сътрудничеството на наши учени. Възпроизведени са карти на Шафарик, Ами Буе, Давидович, Лежан, Ф. Хан и Закс, Макензи и Ърби, проф. Ербен, Елизе Реклю, Киперт, Синве, В. Кънчев и др.

1914 г.
Умира Харитон Иванов Генадиев – български журналист, лексикограф и преводач. Харитон Генадиев е роден през 1861 г. в Битоля. Син е на Ив. Генадиев и брат на Н. Генадиев и П. Генадиев. Той завършва галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в Цариград. След това е висш чиновник в различни ведомства. Основава и редактира всекидневния в. „Балканска зора“ и редактира преводното сп. „Зимни нощи“. Прави много преводи от Юго („Клетниците“, „Човекът, който се смее“), Дюма („Граф Монте Кристо“), Молиер, Жюл Верн и др. Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.

На тази дата са родени:

1972 г.
Умира Георги (Жорж) Панайотов Папазов – български художник модернист, писател и критик. Той е роден на 2 февруари 1894 г. в Ямбол. През 1918 г. завършва парково инженерство и архитектура в Прага, след което заминава за Мюнхен, където посещава ателието на Ханс Хофман. Първата си самостоятелна изложба Папазов урежда в София през 1919 г. Посещава Виена (1920 г.), Берлин (1921-1923 г.) и Женева (1923 г.). От 1924 г. той живее и работи във Франция. През 1925 г. представя картини в Салона на независимите. Папазов участва в първата изложба на сюрреалистите заедно с Х. Миро, М. Ернст, А. Масон, Х. Арп, както и в колективни изяви заедно с П. Пикасо, Ж. Брак, А. Дерен, Ф. Леже, П. Кле, Ж. Люрса, Х. Миро. Има самостоятелни изложби във Франция, Югославия, Италия, Швеция, САЩ, Чехословакия и България. Творбите му са рисунки, акварели и картини с маслени бои. Дебютира с пейзажи и експресивни фигурални композиции, в които личи влиянието на немското изкуство. По-късно с изразните средства на сюрреализма и абстрактното изкуство създава оригинален пластичен език, който го поставя извън конвенционалните стилови направления в европейската живопис. Известни негови творби са: „Портрет на майката на художника“ (1924 г.), „Морето“ (1925 г.), „Двойка“ (1928 г.), „Пейзаж от Чехия“ (1916 г.), „Пейзаж от Дордона“ (1930 г.), „Корабокрушение“, „Гладиатори“ (1957 г.) и др. Папазов е автор на книгите: „Паскин!. Паскин!. Това съм аз“ (1932 г., на фр.), „Париж. Творчество и съдба на великите художници“ (1938 г.), „Писма за Дерен“ (1966 г., на фр.), „По стъпките на художника“ (1971 г., на фр.) и др.

1942 г.
Родена е Ванча Любомирова Дойчева – българска театрална и филмова актриса. Дъщеря е на Л. Дойчев и съпруга на проф. Д. Шойлев. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ, 1964 г.) в класа на проф. д-р К. Мирски, със „Сарафовска стипендия“ за отличен успех. През 1971 г. тя професионална специализация в Лондон и Париж. Играе на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ от 9-годишна възраст до днес. Репертоарът й включва около 100 роли, от които най-значителни са: Рада Госпожина („Под игото“), Цонка („Казаларската царица“), Евгени („Хъшове“), Амалия и г-жа Трифкович („Двубой“) от Ив. Вазов, Регана („Крал Лир“), Гертруда („Хамлет“), Дездемона („Отело“) от У. Шекспир, Грушенка в „Братя Карамазови“ от Ф. М. Достоевски, Серафима в „Бяг“ от М. Булгаков, Адела в „Домът на Бернарда Алба“ от Ф. Г. Лорка, Инес в „Почивка в Арко Ирис“ от Д. Димов, Елена в „Деца на слънцето“ от М. Горки, Савина в „Елегия“ от П. Павловски, Роуз в „Есенна градина“ от Л. Хелман, мадам Дьо Монтрьой в „Маркиза дьо Сад“ от М. Юкио, Мег Фулон в „Бившата мис на малкия град“ от М. Макдона, Лизистрата в едноименната комедия от Аристофан и др. Има 100 роли в тв театър и радиотеатъра. Участва в много детски предавания, тв интервюта, творчески портрети, фестивали и др. Снима се във филмите: „На всеки километър“, „Грамофон и маслини за моите приятели“, „Иван Шишман“,“Закъсняло пълнолуние“ (последният филм на Ед. Захариев и др.), „Маркиза дьо Сад“ (1997 г.), „Бившата мис на малкия град“ (1998 г.), „Двубой“ (2000 г.). Дойчева е председател на Съюза на артистите в Българи за периода 1987-1989 г. От 1991 г. е член-учредител на фондация „В. Левски“ , а през 1998-2000 г.и неин председател. През 2000 г. е заместник-председател на общобългарския комитет „В. Левски“.

1923 г.
Роден е Петър Петров Слабаков – български актьор. Родом е от гр. Лясковец. Завършва икономика. Той е дългогодишен актьор в Сатиричния и Ловешкия театър, създава серия от ярки, запомнящи се роли (“Балкански синдром”, “Окото” и др.). В киното е от 1959 г. Работи активно и в телевизията. От 1989 г. е лидер на НС “Екогласност”, а от лятото на 1991 г. ПК “Екогласност”. Депутат е в VII ВНС. Филмографията му включва: “Дом на две улици” (1959 г.), “Отвъд хоризонта” (1960 г.), “Първи урок” (1960 г.), “Призори” (1961 г.), “Пленено ято” (1962 г.), “Тютюн” (1962 г.), “Смърт няма” (1963 г.), “Понеделник сутрин” (1965 г.), “Цар и генерал” (1966г.), “Привързаният балон” (1967 г.), “Най-дългата нощ” (1967 г.), “В края на лятото” (1967 г.), “Шибил” (1968 г.), “Птици и хрътки” (1969 г.), “Танго” (1969 г.), “На всеки километър” (тв, 1969 г.), “Цидателата отговори” (1970 г.), “Четиримата от вагона” (тв, 1971 г.), “Герловска история” (1971 г.), “Глутницата” (1972 г.), “Като песен” (1972 г.), “Мандолината” (1973 г. ), “Най-добрият човек, когото познавам” (1973 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Ламята” (1974 г.), “Вечни времена” (1975 г.), “Щурец в ухото” (1976 г.), “Звезди в косите, сълзи в очите” (1977 г.), “31 чифта волове” (тв, 1977 г.), “Темната кория” (тв, 1977 г.), “Покривът” (1978 г.), “Инструмент ли е гайдата?” (1978 г.), “Черешовата градина” (1979 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Синът на Мария” (1983 г.), “Златната река” (1983 г.) “Златният век” (тв, 1984 г.), “Неизчезващите” (тв, 1988 г.), “Антракс” (1990 г.), “Карнавалът” (1990 г.), “Белег за човещина” (тв, 1991 г.), “Прокоба” (тв, 1993 г.), “След края на света” (1998 г.), “Вълци” (тв, 2001 г.).

1921 г.
Роден е Йордан Димов Заимов – български езиковед. Родом е от гр. София. През 1944 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1971 г. е професор по езикознание в Института по български език при БАН. Займов изучава българска, балканска и славянска етимология и ономастика, историята на българския език и славянска епиграфика. По-важни негови трудове са: „Местните имена в Пирдопско“ (1959 г.), „Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия“ (1967 г.), „Битолски надпис на Иван Владислав – самодържец български. Старобългарски паметник от 1015-1016 година“ (1970 г.), „Български географски имена с -jь. Принос към славянския ономастичен атлас“ (1973 г.) и др. Един от съставителите на „Речник на съвременния български книжовен език“ (в 3 т. 1958-1959 г.), „Български етимологичен речник. Т. I – II“ (1971-1979 г., незавършен).

1866 г.
Роден е полковник Димо Христов (Д. Х. Кучаров). Роден е в гр. Сопот. Той завършва класното училище в Сопот и Военното училище в София през 1889 г. Служи в пехотата и за периода 1911-1913 г. командва 10. пехотен Родопски полк. По време на Балканска война е командир на Хасковския отряд и взема участие в обсадата и щурма на Одрин. След участието си в Първата световна война е командир на 3. конен полк в Пловдив, където завършва службата си. Умира през 1947 г. в Пловдив.

1863 г.
Роден е генерал-майор Георги Димитров Тенев. Родом е от гр. Сливен. През 1884 г. той завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на 9-та рота от 6-ти пехотен Търновски полк. В боя при Драгоман на 10 ноември Тенев е ранен, но продължава да се сражава –на 12 декември участва в боя при Цариброд, а на 14 и 15 ноември и в боевете при Пирот. По-късно е дружинен командир в 24 пехотен Черноморски полк (1906 г.). Впоследствие прехвърлен в инженерните войски. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 3-ти пехотен Бдински полк. Загива, на 10 ноември 1912 г., при превземане на Чаталджанската позиция.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история – БАН, 1989 г.;

История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.;

www.focus-news.net