Единствената жена – специалист по ортопедия в област Благоевград в откровено интервю за WWW.TOPPRESA.COM : Д-р Илиана Тасева: Старото положение в здравеопазването не е хубаво, новото също, не бих работила друго освен лекар
Д-р Илиана Тасева е родена в Благоевград. Работи в отделението по неонатология в МБАЛ – Благоевград. Специализира „Ортопедия и травматология“ – специалност, смятана за мъжка и е единствената жена – ортопед в областта. Какво я е накарало да избере тази професия и защо не е заминала да работи в чужбина? Това са само част от въпросите, на които младата лекарка отговаря в новото издание на рубриката „Честно в очи“.
- Д-р Тасева, защо избрахте лекарската професия, предвид факта, че Вашите родители работят в съвсем различни сфери?
- Когато започнах да мисля какво искам да уча и работя изборът ми беше да бъда лекар, за да мога да помагам на хората. Да имам знания, за да им помагам. Когато всички мислиха какво искат да учат, аз мислих и какво ще искам да работя по-дълго време. Когато дойде време за кандидатстване в университет моите родители искаха да пробвам нещо, свързано с икономика – по-спокойните професии, но отказах. В този момент аз реших, че това е нещото, което искам да работя. В началото родителите ми бяха малко против. Те съзнаваха колко може да е сложно и трудно и колко може да отнеме личния живот тази професия.
- Оправдаха ли се Вашите очаквания за трудността на професията?
- Може би аз имах по-други очаквания. Но горе-долу се нещата се припокриваха с това, което аз очаквах. Първо ненормираното работно време и прекъсването на личното време за извършване на служебни дейности ме притесняваха, но общо взето не е нещо, което да не съм очаквала. Първите ми впечатления бяха впечатления на дете. Исках да уча медицина, исках да работя като лекар, но нямах лични наблюдения върху живота на лекарите. Както знаете родителите ми не са лекари. Не е нещо, с което човек не може да се справи.
- Кой е най-трудният момент в досегашната Ви практика?
- Имаме много трудни моменти. В момента аз работя в неонатологията, тук са недоносените бебета. Имало е трудни моменти в реанимацията на новородени, бебета с проблеми. В „Ортопедия и травматология“ също е имало хора с наранявания, със сериозни увреждания. Не ми е приятно когато не може да се помогне на човек. Имахме няколко случая, в които общото състояние на пациента не позволяваше да му се окаже адекватна помощ, резултатът от която да бъде удовлетворителен.
- Специализирате „Ортопедия и травматология“. Защо избрахте тази на пръв поглед трудна специалност?
- Не е трудна. Има възможност след лечението да се получи желаният резултат. Човек, който е пострадал или има някакво изменение или заболяване да му се извърши хирургично лечение и той да възстанови работоспособността си и способността да се движи. Това е много задоволително, защото даваме възможност на човек, който е зависим от другите за най-елементарните дейности да се обслужва сам и да бъде самостоятелен.
- Вие сте единствената жена, която специализира ортопедия в областта…
- В града да… Всъщност, не знам дали в областта има други жени, които да специализират това. За София знам, че имам две колежки. Малко сме жените в тази специалност заради по-високи изисквания, свързани с физически данни. Работното време понякога е по-дълго. В нашата болница има жена, която специализира „Хирургия“, аз „Ортопедия и травматология“ и колежка, която специализира „Урология“. Това са хирургичните специалности, в които има по-малко жени. Много време отнемат операциите. Трябва да си по-издръжлив.
- Но сега Ви намирам в отделението по неонатология. Как започнахте работа тук?
- Когато започвах работа като лекар, исках да започна в Спешен център. Назначиха ме. Но още в самото начало ме извикаха и ми казаха, че в отделението липсва кадър и ме помолиха за около 3-4 месеца да работя тук. Без да обмислям последиците се съгласих и приех. С течение на времето свикнах с патологията, която срещаме тук и със ситуациите, в които изпадаме. Имаше период, в който се чудих дали ми харесва. Свикнах. Изкарах курса, който е задължителен и се провежда в родилна зала в София и останах. Вече трета година изтече, вече четвърта година върви. Никога не съм крила желанието си да специализирам хирургична специалност. С течение на времето колегите приеха, че ще бъде това. Отделението се раздели на две, а част от колегите отидоха в частната болница. Тук отново има недостиг на кадри и аз давам по няколко дежурства месечно, за да помогна. Все пак не може тези малки бебета да се оставят без лекарска помощ. Главната ми работа е в отделението по ортопедия и травматология. Там съм на пълен работен график. Понякога е по-натоварено, понякога е по-спокойно. В Благоевград работата ни е повече травматологична заради катастрофите и липсата на лечебно заведение в близките градове доста натовари нашата болница откъм поток на пациенти.
- Какви са допирните точки между неонатологията и ортопедията?
- „Orthopedis” означава изправено дете. По начало специалността се е занимавала с вродените проблеми с накрайниците на децата. И не само накрайниците, а и гръбначния стълб и изкривявания. А неонатологията – това е специалност, която се занимава с новородените до 28 дни. Така че има допирни точки. Вродени изкривявания, криви крачета, вродената луксация на тазобедрената става. Именно престоят в неонатологията е моментът, в който трябва да започне лечението, за да няма проблеми когато детето порасне. За да бъде най-безболезнено и най-пълно лечението се започва в най-ранна възраст.
- Защо като един млад лекар оставате тук, а не заминавате да работите в чужбина като повечето Ви колеги?
- Те заминават за чужбина заради по-доброто заплащане. Аз смятам, че имам достатъчно добра основа от родители, за да остана. И едновременно с това в България имам достатъчно възможности за реализация като млад лекар. Ето аз трупам знания и опит в ортопедията и неонатологията. Имам достатъчно работа, с която мога да се занимавам. В чужбина сигурно щях да съм ограничена в хирургичните специалности заради количеството кадри. Аз имам колеги, които отидоха в Германия, където липсва правото на избор. Казва ти се „Това ще специализираш“ и това е. Пък изборът за мен е много важен. Тук мога да избирам. Сега малко промениха закона и пак е на принципа на нуждите на болницата. Има места, където да се започне. Въпрос на време е. Да, в момента България не е най-доброто място, където да се работи с тези промени – някои недовършени, някои незапочнати. Несигурност, необмисленост на промените. Надявам се, че с течение на времето ситуацията в страната ще се оправи.
- Като споменахте промени – какво трябва да се промени в здравеопазването?
- Здравеопазването да стане по-достъпно. Лекарите да нямаме ограничения – днес толкова направления може да издадете, утре трябва да прегледате толкова пациенти за еди-колко си минути. Така не става. Всеки болен е индивидуален, всеки проблем е индивидуален. Няма рамка. За един болен ще ти трябват две изследвания и ще му предложиш адекватно лечение, защото си му поставил адекватна диагноза. За друг обаче ще ти трябват 4 или 5 изследвания. Не може да се сложи нещо в рамка. Ограниченията спъват работата. Не че не е истина, че един млад лекар има нужда от малко повече изследвания отколкото един опитен.
- В този ред на мисли подкрепяте ли исканията на Вашите колеги, които протестираха миналата седмица?
- Трябва да се подкрепи протеста. Трябва да има проблем. Не знам доколко невземането на мерки ще доведе до нещо по-добро. Старото положение не е хубаво… Новото също… Мисля, че промените трябва да са по-сериозни. Не само номера на клинични пътеки и други бюрократични промени. Това забавя работата. Има завишени изисквания без да се увеличават възможностите. Губят се средства за въвеждане на нови програми, а не се доставят нови апарати за болниците. Примерно – вкарват се 1 000 лева за четци за лични карти вместо тези пари да се ползват за нова апаратура. На вас ви звучи малко 1 000 лева, но от всяко отделение, ако се съберат по толкова, това е един рентгенов апарат или нова лаборатория. Преди време се казваше, че няма линейки. В момента пред болницата има много линейки, които стоят празни и има два лекарски екипа за всички тях. Има завършили в Благоевград парамедици, които са се явили на изпит, влезли са, завършили са, но поради невлизане на закона в сила те стоят без работа. Линейките, с които те биха могли да транспортират болни са неизползвани. А тези хора работят като санитари в различни отделения или не работят по специалността си. А би могло да подобрят обслужването и транспортирането на пациентите. Иначе болницата има апаратура, има персонал. Но има още какво да се желае. Нашата болница все още задържа нивото и с персонал, и с апаратура. Тук сме 30 млади колеги при положение, че в някои лечебни заведения няма нито един. Това е положителното. Лошото е, че 30 колеги трябва да сменим 60.
- Разкажете малко за отделението по ортопедия, където специализирате.
- В отделението работят шестима лекари със специалност и трима специализанти. На пръв поглед може да ви звучи достатъчно, но реално един хирургичен екип се състои от 3-4-ма лекари плюс анестезиолога. Така че събираме три екипа. Като аз си оставам единствената жена. Д-р Сивиков е шеф на отделението. Проф. д-р Соколов е специалист по костно-туморни заболявания, най-вече при децата. Д-р Караиванов и д-р Папучиев дойдоха от Сандански, след като местната болница намали обема си на работа. Д-р Сатиев и д-р Папучиев са от по-младите колеги – специалисти. В нашето отделение слагаме гипсове, лекуваме ръце, извършваме операции за възстановяване след порезни рани, побоища, скандали, след невнимателна работа с машини. Приемаме много пострадали при катастрофи. Сменяме тазобедрени и коленни стави. Почти всеки ден имаме такива операции. Възстановителният процес при такива операции е доста по-кратък от преди.
- Майка Ви е може би най-известният преподавател по български език и литература в областта, литературен критик и писател. Наследихте ли любов към литературата от нея?
- Обичам да чета книги и горе-долу с това се изчерпва любовта ми към литературата. Чета много. Налага ми се да чета доста медицинска литература, но когато имам свободно време обичам да чета художествена литература. Поезия по-рядко чета. Все още наваксвам с нейните книги. Тя много бързо издава напоследък /смее се/
- Имате и интерес към фотографията…
- Това е хоби, което ми остана от средното училище. Не знам кога се появи, не мога да кажа. Но от този период имам много снимки. Докато следвах снимах, но сега нямам време. Харесвам да снимам случките с приятелите, животът, купоните, веселите моменти от живота, за да останат…
- И накрая – мислили сте какво щяхте да работите, ако не бяхте станали лекар?
Опитаха се да ме убедят да не бъда лекар, но не бих работила друго. Бих работила само лекар. Въпреки че имаше един период, в който се чудих дали не искам да бъда фотограф, но това бяха от тези двуседмични размишления. За тях не си струва да се говори. Не, не бих искала да работя нещо друго освен лекар
Be the first to leave a review.