Хванете пътя за Разлог
Ако още не сте го правили, не се колебайте. Хванете пътя за Разлог. Имам слабост към него, признавам си. Но ако наистина ми се доверите, ще видите защо и ще се укорявате, че сте отлагали. Разложката котловина е благословена. Трите планини, които я прегръщат любовно, я правят магнетична. Още като се спуснете от Предел към града и от дясната ви страна се възвиси Пирин, вече няма да съжалявате.
Разлог е замислен добре. На хубаво място. Кръстно. На отстояние от Рила, Пирин и Родопите толкова, колкото да ги виждате и да останете с усмивка на лицето през цялото време, докато се шетате по него. Просторен, в човешки мащаб. Чист. Добре осветен.
Сигурен и уютен някак си… Като мъж, който си знае цената и можете да разчитате на него.
От централния му площад, който е паметник на културата, по която и от петте главни улици да тръгнете, като през просека наднича някой и друг връх.
Но преди това се огледайте. Ще видите колко добре си съжителстват къщите от 30-те години на миналия век на наскоро освободилия се от турско робство Разлог и времето на промишления му възход. Общината е в сграда, реплика на някогашния конак, символ на Разложката каза.
Слезте по стълбата зад паметника на Никола Парапунов към парка, порадвайте се на потока, който идва от карстовия извор под Пирин и пълни езерцето…
Ако не знаете, да ви кажа, тук е частица от светлата душа на Александър Баров, големият архитект на България. Той обичаше родния си град и му помагаше със сърце. Прибави идеите си към тези, на предишните му съзидатели.
Календарът
„Календарът на древните българи“. Мраморни късове от по три тона в кръг, върху тях в дълбок релеф 12 животни – свиня, мишка, вол, барс, заек, змей, змия, кон, овен, маймуна, петел, куче. Какво изразява това красиво попълнение в зеленината край езерото, прочетете на табелата.
Асен Ботев е авторът. Скулпторът научава, че в землището на Разлог е намерен медальон с диаметър около 10 см с календар.
С идеята да даде плът на това откритие, Асен се запалва в Лондон, където живее и работи тогава.
Прави фигурите върху морени, за да съдържат естествената мощ на камъка, да имат силата на природните стихии и вълнуващата чистота на мрамора. Мраморът е като мляко, казва ваятелят, и сякаш пипа двете библейски материи. Може и да го срещнете там някъде. Доволно ухилен, като гледа как деца се катерят по творбите му.
Ако искате да погледнете Разлог от високо, изкачете се на Голак. По стълбата, наричана Рончевата пътека, ще излезете на едно малко плато, на северния рид, който пази завет на града. А Рончето е Иларион Астинов, лекар, завършил и живял в Италия, голям родолюбец и щедър дарител. Между многото негови дарения е и строителството на тази каменна стълба.
Попитайте и ще ви кажат
хората тук са любезни към пришълците. Има къде да пийнете кафе, да обядвате стари местни ястия, да пийнете хубаво вино или просто да поседите на някоя пейка на пешеходната зона и погледате минувачите. Ще им завидите как не бързат. И ако насред делник чуете зурна да извива прорязваща под лъжичката мелодия, а тъпан да подпира полета й, не се учудвайте. Както казваше старият кмет, в Разлог тъпан да не си. Все ще се намери кой да те тупа. Тук се сещам за Александър Кокарешков, композитор, диригент на ансамбъл „Пирин“, родом от Белица и изровил из пепелта сума ти песни от района. Та той цитираше прочут професор от Музикалната академия в Сараево, който казвал: „Во Босна не певай, во Сръбско не свирай, во Шопско не играй. Во Македония ни певай, ни свирай, ни играй.“ Ще рече, не влизай в състезания по тия ширини, защото ще бъдеш надпеян, надсвирен и надигран.
В това ще се убедите, ако попаднете на Нова година в Разлог. Ще видите на какво се вика опиянението на един град.
Но това ще бъде след половин година. Така и така сте дошли до Разлог, идете и до Добърско. Там ще се смаете в няколкото квадрата каменна черква „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ каква красота ви очаква. Със сигурност ще срещнете добри хора, от които да чуете легендите на селото. Според преданието част от ослепените воини на Самуил на път за Светата Рилска обител са отседнали в Добърско и са останали в него завинаги. Те са били гуслари. От тях води началото си известната в науката Добърска певческа школа. И като седнете на някоя бърчинка и котловината се разстеле под краката ви, не ще ви се тръгва обратно. Да, но в равното ви чака Баня. То не е просто село, а „връшник, под който гори земният огън“. Определението е на Антон Страшимиров, родом тука някъде. Е, и в Баня трябва да се дойде специално. Горещи минерални извори, целебна вода, плаж, стара турска баня, спа-центрове, слънце, обилна зеленина…
Ако си падате по кушиите, то на Тодоровден си набележете Бачево. Големи дунанми, голямо нещо. Но иначе всеки божи ден можете да пояздите кон в Конната база в Перивол.
Годлево, Горно и Долно Драглище, Елешница… И в 8-те съставни селища на Разложка община има какво да видите, какво да ядете, къде да спите. Да си починете и… да научите сума ти истории за вехти войводи и стари хайдути.
Като говорим за Разлог, да не подминем Банско. Защото каквото и да си подмятат разложани и банскалии едни срещу други, то е просто част от един симпатичен фолклор. И едните, и другите съзнават, че се допълват и правят котловината привлекателна.
Прави бугари от Разлога
И като се шетате по Разложко, и като не можете да разберете всичко, което говорят местните хора, не бързайте да гледате на тях високомерно. Ето защо. Когато през 1787-1789 г. излизат по заповед и „изпод десницата“ на Екатерина Велика „Сравнителни речници на всички езици и наречия“, българският език не е представен в тях! Все едно не е съществувал. Сръбският езиковед и фолклорист Вук Караджич го открива за света. Голямото му дело е неговият „Додатък към Санкт Петербургските сравнителни речници и наречия с особен поглед към българския език“, излязъл през 1822 г. във Виена. В него той публикува над 20 песни и думи, научени от „прави бугари от Разлога“, които срещнал във Виена. И това е първото нещо, публикувано на български език в странство.
За да напише „Додатъка“, Караджич е бил подбуден от големи сръбски славяноведи. Според Копитар българският език бил „единственият нов вид между славянските диалекти“.
За подробности за тези писмени потърсете книгата на проф. Илия Конев за Вук Караджич.
Въобще към доста книги ще ви се прище да посегнете, за да научите кое-как. Но това като се върнете у дома си.
Над мойта страна в небето опира Пирин…
Празник в Разлог
Язо, една от двете реки, които прекосяват Разлог
Централният площад на Разлог, застлан с мраморни плочки през 1955 г., паметник на културата
Паметникът на Илинденци на площад „Македония“ в Крапата махала. В съседство е и къщата на Никола Парапунов, исторически музей, където можете да научите много за миналото на града
Календарът на древните българи, изваян от мрамор от Асен Ботев
Снимки Авторката
Be the first to leave a review.