Сашко Джаджаров от Кочериново: От банкер до животновъд
-
- април 6, 2016
Ралица Василева
Продължаваме от община Кочериново. Днес животновъдството е представено така – 4000 животни, от които 1000 говеда. От отглеждането на тютюн, овошки, зеленчуци, какво ли не на тази надарена богата земя, може би днес животновъдството остава най – съхранения сектор. В района на общината има доста животновъди с по около 200 – 300 овце, крави, но само една по – крупна фирма има месокомбинат и колбасарски цех. Все пак, този сектор, въпреки сравнително доброто си състояние, носи прегърбено на гърба си всички общонационални проблеми. Това е закона за собствеността и ползването на земеделските земи. За засрамения пазар с ниски и срамни изкупни цени на продуктите от животновъдството, негарантиращи нито количеството, нито качеството – срещаме ви с човек, който е направил много остър завой в своя живот. Бивш банкер, сега гледа телета и крави… Героят се казва Сашко Джаджаров.
Какъв е този остър завой – от социалната сфера към фермата?
- Ами за мен не е остър завой. Това е нещо, което го обсъдихме със семейството. 16 години бях банков служител, след това в социалната сфера като нашето хоби бе, че обичаме животните. Постарахме се това хоби да го направим като малък семеен бизнес.
Отбирахте ли нещо в началото?
- Ние сме израсли на село. Това не срамно да се каже. Независимо, че сме хора с висше образование, ние сме си от село и тези неща не са ни чужди. Всички знаем как е при баба и дядо. С течение на времето това мое хоби се превърна в едно желание и след това малко по задължение. Рисковано бе от банков служител да стана фермер, но когато човек има желание мисля, че всичко се постига.
Сигурно това ви помага да потънете в морето от бумаги и сметки, представете си пък някой, който свири на пияно и отиде там.. Та как се оправяте? Не се учудвам много, че не тръгвате по програми…
- Не че не сме информирани да участваме по програми, идеята ми е такава – по възможност ние сами да се справим. Моя съвет към доста хора, които прохождат в този бизнес да се поинтересуват първо какви са им възможностите, какви са им желанията, защото е доста трудничко. Много е трудничко, но когато човек има желание и воля, малко или много нещата се постигат – не на 100 %, но има смисъл от труда, който се влага в това нещо.Имам талисман на фермата, който се казва Трифончо. Подарил съм го на малката ми дъщеря, защото тя помагаше в отелването и е много симпатично теле. Винаги с желание идва детето, когато е в почивка, да му се радва. Определено пазар има но изкупните цени са малко занижени.
Колко е тук?
- Средната цена е, както при Северозапада, 0.55 стотинки на литър краве мляко. Предполагам цените са уравновесени в цялата страна, но са малко. Другото, което е, според мен държавата трябва да помисли в тази насока – да подпомага млечните ферми. Това ще бъде един стимул за хората, които се занимават с това. Вижте Румъния къде е и вижте къде е България.. Трябва ли да се предаваме пред румънците? Задължително трябва да сме една крачка преди тях, защото, България знаете преди години, изнасяше какво ли не на Запад. И като качество, и като продукция, нашето винаги ще е по – добро, защото климатичните условия са податливи да произвеждаме качествена продукция.
Стигат ли субсидиите или?
- Не стигат, поради простата причина, че ние малко форсирахме във времето. Имахме спестени пари, вложихме ги всички и взехме кредит, за да може да сме в крак с изискванията, които бяха наложени от ЕС. Наистина това трябва да бъде така. Ние сме първа категория, за което се радвам, че успяхме да спазим срока за тези изисквания.
Наблизо има хора с по – голям бизнес – цехове, мандри. Вие защо не затворите цикъла?
- Това е като на дневен ред за нашето семейство, но на първо място искаме да си стъпим малко на краката до една – две години, за да преосмислим нещата. Тази година ще кандидатствам за пасища.
Вие от тези пасища, каква земя, къде бихте поискал?
- Искам да е в нашия регион, за да не травмираме самото животно. Колкото по – близко до моята ферма, толкова по – добре.
В тази плодородна земя да се занимаваш само с животновъдство е като да си подрежеш единия крак. Ще расте ли амбицията ви?
- Амбицията за земята расте до толкова, че човек като мен фермер, трябва да произвежда храна и да набавя продукция, за да изхранва животни. Аз обработвам около 200 дка земя, но не са достатъчни, но всичко зависи от годината – има и по – плодородни има и не чак толкова.
Be the first to leave a review.
