Легендата Васил Пиргов ексклузивно пред Топ Преса: Музиката ми даде всичко в живота!
-
- април 5, 2016
Веселин СТАМЕНОВ
Роден съм на 13 май в село Нова Ловча. Завършил съм ПГ „Яне Сандански” през 1976-та година, ВНВУ „Васил Левски” през 1980-та, а през 1992-ра година завърших НСА със специалност треньор по футбол.
– Здравейте, г-н Пиргов! Благодарим, че приехте поканата за интервю във вестник Топ Преса, нека започнем това интервю нестандартно. Кои са първите спомени, които изплуват в съзнанието ви, щом чуете думичките „роден край“?
– Роден край. Веднага изплуват в спомените ми разказите на моя дядо Васил как са бягали, защото границата оставя село Стара Ловча в територията на Гърция. Спомням си колко много мъка и сълзи имаше у хората като напускаха домовете си. Никога няма да забравя годините, през които учих и работих в град Гоце Делчев и как плаках на 24-ти май 1976-та година на прощаване с гимназията и любимия ми тромпет.
– Казват, че хората, занимаващи се с музика, имат мисия. Каква е Вашата мисия?
– Като офицер в поделение 28390, сутрин, когато изкарвах танковете за планинското стрелбище, виждах усмивките на хората, които бързаха за работа в заводите и радостта им вечер, когато пеех в заведенията. Още от малък пеех и свирех на акордеон. Музиката ми даде всичко в живота. Какво по-голямо щастие от това да пееш пред много хора, да виждаш кръшни хора и усмихната публика. В заведенията, без значение е поводът, искрите в очите на хората, които искрено ти благодарят са много по-важни и когато ме видят отново, с усмивка си спомнят за радостните мигове. Моята мисия не само в музиката, а в живота е да помагам и да радвам хората. Музиката ми даде много, а и очаквам още. Запознах се с много хора, имам невероятни приятели, с които взаимно си помагаме. Имам и много „приятели”, които ме предадоха през годините, но аз съм им простил.
– Музиката изпълни ли някоя от вашите мечти? Какво ви даде и какво ви взе? А спортът и армията?
– Армията ми даде много. Научих много неща и винаги съм бил от водещите офицери. Нищо за себе си няма да кажа, нека другите говорят. Гордея се, че бях съдия, а също така и треньор на ФК „Гоце Делчев”, набор 1983-та юноши старша възраст. Станахме шампиони на регионална група Благоевград с отбора, като все още няма подобни случаи в детската формация на Пирин.
– Успоредно с развитието на талантите си, знаем, че се занимавате и с частен бизнес. Нужно ли е един човек на музиката да прави и бизнес, явно в България все още музикант къща не храни?
– В момента работя в МО, централно военно окръжие, като старши експерт в офиса на военен отчет, райони Люлин и Банкя. Частен бизнес нямам, като се изключи това, че през свободното си време пея на празници.
– Ваши приятели са едни от най-авторитетните имена от българския фолклор. Разкажете ни повече за тях, интересни истории, свързани с тях! Какво е за Вас приятелството?
– Тук мога да разказвам много. Големи имена в музиката като Николина Чакърдъкова, Боряна Карпузова, Боби Шапков, Иван Дяков, Володя Стоянов, оркестър „Щуро Маке” и много други са мои приятели. Искам да изразя голямата си благодарност към Николай Кръстилов за издаването на двата ми албума.
– Подготвяте ли някои нови проекти и какво да очакваме от вас в бъдеще?
– Каквото и да разкажа ще бъде малко. По моя инициатива се проведе благотворителен концерт за набиране на средства за мой колега, болен от рак. В него взеха участие Николина, Боби и Боряна. Те не само са ми приятели, те са великолепни изпълнители, а също така и много благородни. Благодаря ви, приятели. Дълбок поклон пред вас.
Моят девиз: „Миналото не можем да променим, но бъдещето си да.”
– Благодаря!
Be the first to leave a review.
