Малки ВЕЦ-ове унищожават екологията на Пиринския край!

 Тодор ТОДОРОВ

Четири частни водноелек­трически централи са се наредили на пълноводната река Влахинска, спускаща се в стръмно ждрело от Пирин­ския първенец връх Вихрен към Струма. Общата инста­лирана мощност на техните турбини е близо 7 мегавата и само през 2014 година тук са произведени над 29 000 мегаватчаса електроенер­гия. В пари това се равнява на около 5 млн. лева: обще­ството плаща на собствени­ците на малки ВЕЦ щедри „зелени” субсидии.

Последиците за околна­та среда от този доходо­носен бизнес са плачевни. След пускането в експлоа­тация на първите ВЕЦ през 2006 г. големи участъци от река Влахинска редовно пресъхват. Съхнат и край­речните гори. Популациите на балканската пъстърва, на редкия ручеен рак и на видрата са унищожени или стресирани, неблагоприят­ни ефекти вероятно има и за едрите бозайници. Също и напояването на околните градини става проблемно.

Поречието на река Влахин­ска е включено в защитена­та зона „Кресна – Илинден­ци”, в която се концентрира уникално биологично разно­образие. Авторитетни уче­ни отдавна алармират за неблагоприятните ефекти от построените там ВЕЦ, но кой да ги чуе? Става дума за твърде много пари и връзки. Вместо да се търсят начини за намаляване на вредите от ВЕЦ, ново инвестиционно предложение за удвояване на капацитета на една от съществуващите централи си пробива път през инсти­туциите.

МАЛКИ ВЕЦ, ГОЛЕМИ ПРОБЛЕ­МИ

Не е лесно да се обясни как малка ВЕЦ уврежда околната среда. Първата асоциация е за заоблени перки, задвижвани от во­дата и оползотворяващи естествената енергия, съз­давана от течението: само екологични талибани биха били против. Но използвана­та технология е съвсем раз­лична от горната идилична картина. За да се гарантира редовно водоподаване и да се увеличи напорът на води­те, реките се улавят в тръби някъде над ВЕЦ и се запра­щат към турбините. Ако собственикът е нетърпелив да си избие инвестицията, цялата река се „канализира” и рибите, съвсем буквално, остават на сухо.

По принцип има изисква­ния колко вода е длъжна да остави всяка конкретна ВЕЦ след водохващането, но само по принцип. Бъл­гарските институции не раз­полагат със сертифицирана апаратура, която да измерва водния отток, изтъква Дими­тър Куманов от Сдружение „Риболовен клуб Балканка”. И да имаха такава уреди, служителите на регионал­ните басейнови дирекции и екоинспекции са подложени на натиск: ако се покажат твърде стриктни към ВЕЦ, които често са собственост на важни бизнесмени или по­литици, те бързо ще се прос­тят с работното си място.

„От една година нашият ри­боловен клуб не лови риба, а обикаля страната и заснема какво остава от реките след построяване на ВЕЦ на тях”, споделя Куманов. Изводът му е, че поне 60% от реките, на които има ВЕЦ са сухи през лятото. Той изрежда: Крива река над Сестримо с ВЕЦ „Света Петка“: суха като барут. След ВЕЦ „Бързия“ – никаква вода в реката. ВЕЦ „Давидково 2“, ВЕЦ „Сливка“, ВЕЦ „Хладилника“…

Глоби все пак се налагат. Веднъж например е конста­тирано, че Петровска река в продължение на 7 км. е оставена абсолютно суха и собственикът на ВЕЦ-а там е санкциониран с 5 хил. лв. За сравнение, бабичка, хваната да бракониерства с мрежа е наказана с 6 хил.лв. „Реките ги няма, няма го и животът – не само в тях, а и около тях”.

Любомир Костадинов, експерт по язовири и во­дни електроцентрали в екологичната организация WWF допълва: „Строежите в реките дават много бърз и всеобхватен ефект. Река­та е свързана екосистема: ако построиш ВЕЦ на това място, отражението от него може се усети на 3 км. надо­лу по течението, на 3 км на­горе, или и в двете посоки“. Според Костадинов един от основните проблеми на ВЕЦ е прекъсването на биокори­дорите, по които протича хранител­ната и размножи­телна миграция на рибите.

У нас предписанията за изграждане на т.нар. рибни проходи, по които да мина­ва пъстървата или се пре­небрегват, или се изпълня­ват некачествено, съгласни са Костадинов и Куманов. Издигането на бентове ос­вен това спира преноса на седименти, заради което в доста засегнати реки се по­лучава вдълбаване на кори­тото.

Димитър Манев от Българ­ското каяк общество добавя още нюанси: „Реките ни са пълноводни едва три месе­ца в годината. Пиковото им ниво не е повече от месец, а през останалото време са на абсолютния минимум. ВЕЦ допълнително влошават ситуацията, като се стигне до момента, когато вече не може да се говори за река. За няколко сезона тя про­раства с растителност и за­почва да изчезва. Около ВЕЦ-овете винаги се натъкваме на тотална разруха и унищожа­ване на коритото и брегове­те“.

Най-интересното тепърва предстои: обществото суб­сидира собствениците на ВЕЦ като производители на чиста енергия, тоест награж­дава приноса им към опазва­нето на клима­та и околната среда.

ДИРЕКТОРИТЕ НА ВОДОПАДА

Да се върнем към река Вла­хинска, нейните ресурси и фир­мите, които ги оползотворя­ват. Най-долу по реката се намира МВЕЦ „Сокол“ на фир­ма „Бийстън енерджи“ АД. Централата е произвела над 8 000 мегават­часа електро­енергия през 2014 г., според базата данни на Агенци­ята за устойчиво енергийно развитие. Опитите да раз­берем колко е спечелила от това фирмата удрят на ка­мък, тъй като „Бийстън“ не е публикувала в Търговския регистър нито един годишен финансов отчет.

Глобата за подобен про­пуск е до 3000 лв. годишно, което не е чак толкова ви­сока цена за анонимност. Все пак с повече упоритост в книгата на акционерите може да се открие, че една пета отдяловете на „Бийстън енерджи“ притежава Иван Пушкаров – икономически министър в две правител­ства от началото на прехода.

Водещ съдружник е Дими­тър Соколов, бивш замест­ник – министър на енергети­ката и шеф на Комитета по енергетика, по-късно генера­лен директор на енергийния бизнес на „Мултигруп“. Тре­тият участник е бивш местен кадър на държавната “Енер­гопроект”.

Нагоре по реката е ВЕЦ „Влахи“, собственост на „Снабдяване, заготовки и монтаж“ ООД на известния благоевградски приватиза­тор Иван Пишиев. На върха са двете централи на „Хидро­екоенерго Тас“ ЕООД с едно­личен собственик на капи­тала Тодор Стайков. Играч в тютневия бизнес, до 2009 г. Стайков заема престижната длъжност заместник – пред­седател на Българската тър­говско – промишлена пала­та. Любопитна подробност в биографията му е, че още през 1991 г. той специализи­ра бизнес лобизъм в САЩ. Стайков вади над 16 000 ме­гаватчаса „зелена“ енергия от река Влахинска.

Както проличава, във Влахинския ВЕЦ клуб обще­ството е подбрано. За лош късмет на инвеститорите към реката имат интерес и няколко екологични органи­зации: в с. Влахи има Обра­зователен център за едрите хищници, Училище за приро­да и ферма „Семпервива“ с единственото у нас голямо стадо каракачански овце.

Сигналите за потенциал­ния отрицателен ефект от ВЕЦ върху реката не са взе­ти под внимание преди десе­тина години, когато се проек­тират и съгласуват първите централи. Но опитът да се удвои капацитета на МВЕЦ „ТАС“ на Тодор Стайков вече идва в повече. На 1 декем­

ври 2014 г. РИОСВ – Благо­евград спира инвестицион­ното предложение, тъй като пораженията върху защите­на зона „Кресна – Илинден­ци“ ще нараснат неприемли­во с новите съоръжения.

„Хидроекоенерго ТАС“ об­жалва в Административния съд в Благоевград и привеж­да в своя подкрепа заклю­чения на плеяда експерти. Оценките в полза на инвес­титора са подписани от хора с научни титли, но има ос­нования да се усъмним в обективността им. Фирмата, изготвила ОВОС за разшире­ния МВЕЦ например е съща­та, която през 2010 г. преце­ни, че новата открита златна мина и флотационна фабри­ка на „Дънди прешъс металс“ край Крумовград не крие ри­скове за хората и природата. За протокола, това е „Данго проект консулт“ ЕООД. Не­зависими чужди експерти са коментирали, че нивото на неговия ОВОС за „Дънди“ е безобразно.

Доц. д-р Валентин Богоев, ръководител на Катедра по Екология и опазване на при­родната среда на Софийския университет прави заключе­ние, че разширяването на Влахинския ВЕЦ няма да ув­реди природата. В неговата оценка е допусната елемен­тарна грешка, занижаваща (дали неволно?) с един поря­дък площта на защитената зона, засегната от строител­ството. При това доцентът се концентрира върху „точ­ковия“ ефект на мястото, къ­дето ще се изградят новите съоръжения и не коментира кумулативния ефект от 4-5 ВЕЦ на малка планинска река. Най-същественото: Бо­гоев е автор на няколко по­ложителни ОВОС през 2005 и 2006 г. за малки ВЕЦ на Струма, както и за голф иг­рище край Разлог.

На другото блюдо на вез­ните е авторитетът на проф. д-р Николай Спасов, дирек­тор на Националния при­родонаучен музей, на доц. д-р Стоян Бешков от НПМ и на доц. д-р Георги Хинков от Института за гората при БАН. Тези учени аргументи­рат позиции, че екосисте­мите на река Влахинска са тежко засегнати от работата на електроцентралите и раз­ширение на съоръженията е недопустимо.

Благоевградският адми­нистративен съд не им се доверява, отменя отказа на РИОСВ и задължава регио­налната екоинспекция да се произнесе отново по казуса. Темида е сляпа, но съдия Стоянка Пишиева, произнес­ла се по делото, е сродница на собственик на Влахинска ВЕЦ.

ПОРЕДНАТА ПОДМЯНА

В 15 часа на 30 октомври 2015 г. малките ВЕЦ произ­веждат 3.3% от електроенер­гийния товар на България, при 4% за фотоволтаиците и 5% за вятърните центра­ли. Есенните месеци у нас са маловодни, така че МВЕЦ се справят наистина отлич­но. При това недоволството срещу „скъпата зелена енер­гия“ ги подминава: хората имат негативи към „перките“ и „соларите“, но към малките водни турбини са сякаш неу­трални.

Към днешна дата в Бълга­рия работят близо 250 ВЕЦ. Част от тях са подязовирни или иригационни, броят на малките ВЕЦ е около 200. Независимо дали са новопо­строени или приватизирани стари, те осигуряват редовен и значителен доход на своите собственици. До тази година НЕК заплащаше енергията от различните видове МВЕЦ на цена от 156 до 197 лв. за мегаватчас без ДДС. През февруари 2015 г. Държавна­та комисия за енергийно ре­гулиране понижи цената до 112.48 лв./МВтч при средно­годишна продължителност на работа 2 500 часа.

Дори след това понижение, енергията от малките ВЕЦ се изкупува двойно по-скъпо от тази на големите държав­ни ВЕЦ. Които впрочем през повечето време не работят, за да се даде простор на частната инициатива. Може би точно това има предвид Пушкаров, когато в интервю от 2012 г. казва: „По нагласа имам доста силни социални тежнения“.

Сходни тежнения към зе­лени субсидии имат и бан­ките, които са финансирали строежа на доста МВЕЦ: в нашиия конкретен случай предприятието „Хидроекое­нерго“ е заложено в „Уникре­дит Булбанк“ срещу заем от 2 млн. евро. Новите по-ниски цени на ДКЕР не изглеждат добре на фона на лихвите по кредити и на търсените от бизнеса печал­би. Натискът за разширя­ване на МВЕЦ тепърва ще се засилва и със­тоянието на екосистемите и популациите все по-често ще се третира като досадна преч­ка.

У нас все още няма методика за определяне на минималния воден отток. Не трябва да се допуска ВЕЦ да вземат повече от 30% от водите на една река, но на практика всички водни цен­трали в България взимат по­вече, констатира Любомир Костадинов от WWF. Според него сме свидетели на поред­ната подмяна в България: малките ВЕЦ може действи­телно да решат енергийните проблеми на развиващия се свят. Става дума за наисти­на малки съоръжения, някои на цена 1000 долара, които се монтират в руслото на реките, без да ги променят. Това, което е създадено да носи енергия до бедни хора в отдале­чени райони, у нас се е пре­върнало в източник на ли­хви и печалби за рентиерите.

ПЕРФЕКТНАТА КРАЖБА

Разработка на бившата държавна фирма „Енерго­проект“ от 2000 г. е устано­вила около 900 потенциални точки за малки ВЕЦ по на­шите реки. Този документ, и досега пазен за вътрешно ползване, е разпалил инте­реса на бизнеса: почти цели­ят хидроенергиен потенциал на България е резервиран. Освен завършените към 200 обекта, разрешения има за още 250, без да броим други поне 500 издадени разреше­ния за водовземане. Пред­стоят им дълги съгласува­телни процедури, но първата крачка вече е направена.

Ако всичко това се ре­ализира, обликът на бъл­гарските планини коренно ще се промени, рибното ни богатство – доколкото то е останало, ще бъде затрито, а сметките на потребителите на ток критично ще набъб­нат.

„Водата е най-ценният об­ществен ресурс, за вода ще се водят войни“, обобщава Димитър Куманов от Сдру­жение „Балканка“. „Иззем­вайки водата на реките, ВЕЦ извършват най-голямата и най-ловката кражба на об­ществени ресурси в Бълга­рия, перфектна престъпна схема“. Освен че окупират публичен ресурс и увреждат околната среда, обществото плаща субсидии на малките ВЕЦ пред погледа на всички държавни служби, които се хранят с данъ­ци.

Наистина, не е ли направило никому по върховете впечатление, че на малката Влахинска река са построени 4 ВЕЦ, чиито собственици годишно си по­делят кръгло пет милиона лева? Разбира се, може и много повече: във водосбо­ра на Огоста има 30 малки ВЕЦ, а на река Благоевград­ска Бистрица – 12. Е, осем от тях са на напорния водопро­вод на града и „само“ 4 са изградени по течението на планинската река, но пък за още 4 ВЕЦ-а има издадени разрешения…

Едва ли бихме го казали по-добре от доц. Георги Хин­ков: „Останал е един малък незасегнат участък от река Влахинска. Ще позволите ли това чудесно местенце да бъде превърнато в смрад­лив канал? Колко са оста­нали непокътнатите такива места в България. Малко са вече.