България оставя златото си да изтича или отново за една стара идея за язовир на Места

Докато спираме обществени поръчки, гоним еврофондовете и дневния ред на ЕС, златото на България изтича. Буквално. Това е изводът след разговора ни с Любка Качакова. Тя е депутат в 39-то Народно събрание, с листата на НДСВ. От 2001 до 2002 г. Качакова е заместник-министър на икономиката, отговарящ за външната търговия и инвестициите. В коалиционното правителство на Сергей Станишев Качакова е заместник-министър по околната среда и водите. Отговаря за ресор “Води”. Тя е от малкото български бивши и настоящи министри, които успяват да ни убедят, че работата им за тях е била кауза. И не за лична облага, а за да се запазят богатствата на България.

Направихме интервю с екс министъра с ресор “Вода” за ценността, която изтича през границите ни, за некоректните ни съседи и за нежеланието на държавниците ни да се погрижат за природните ни ресурси.

Какви са конкретно тези проекти, за които твърдите, че отлежават десетилетия? И защо отлежават?

България започва да планира използването на водите на своите реки през 60-те години. Било е държавен приоритет водите на големите реки да се използват за напояване и енергетика. Страната ни толкова бързо развива хидростроителството, че в края на 70-те години ООН обявява България за страната с най-развити хидромелиорации в света. Паралелно с проектите за напояване, са изграждани и големите ни язовири и ВЕЦове . Всичко, което виждаме сега, е проектирано още тогава, преди 40 години. Язовир Цанков камък, който беше построен преди години, също е проектиран по онова време.

река Места в България

Единствените проекти, които не са реализирани, са тези за регулиране и използване водите на река Места. Идеята е била да има малък язовир на Места, за да може да се задържат водите на наша територия и после те да се прехвърлят към съществуващите ВЕЦове на Белмекен, Доспат и Въча. Тези проекти отлежават вече 50 години. Защо?

Заради успешната съпротива на гръцката дипломация и нашата пасивност. Имайте предвид, че по времето на комунизма водите са били разменна монета в отношенията ни с Гърция, същото важи и за Турция. Водата, като стратегически ресурс, е била и остава голям инструмент в дипломацията. Въпрос на далновидност е да използваме предимството ни дадено от Бога, че сме донор на вода за южните ни съседки.

Натискът от страна на Гърция да се подпише спогодба, която да й гарантира, че ще може да използва целия хидроенергиен потенциал на Места на своя територия е бил много голям още от 60-те години. Нашите политици успяват да удържат този натиск чак до 1995 г. Аз лично съм разговаряла с хора, водели разговорите с гръцката страна по времето на комунизма. Било си е направо водна „война” . България се съгласява да подпише Спогодбата едва 1995 г. Подписана е от Георги Пирински в качеството му на външен министър. Тя е ратифицирана на 28 март 1996 г. Това, което знам аз от дипломати е, че това е цената, срещу която Гърция дава подкрепата си България да започне преговори за членството в ЕС и обещава да открие КПП-та в срок, който по-късно не е спазен.

Това официално или неофициално е ?

Това е неофициална информация.

Колко е важна р. Места за Гърция?

За тях река Места е важна е толкова важна, колкото за България е АЕЦ Козлодуй, и това въобще не го преувеличавам. За да използва водите на река Места, през 1997 г. Гърция построи своя най-голям язовир – Тисаврос, който е и един от най-големите в Европа. Дължината му е 34 километра. За сравнение дължината на Искър е 10 км. Този язовир е непосредствено след границата и се пълни почти изцяло с води, формирани на наша територия. Води от реките Места и Доспат с общ водосборен басейн от 5100 км2 , които са на наша територия. Само за сравнение водосборния басейн на яз. Искър е 1046 km2. . Язовирът е построен с цел генериране на електричество и за напояване. Към него е построена и ПАВЕЦ с 3 турбини, всяка от които генерира по 128 MW.

За да си гарантира водата, с която да се пълни този язовир, гръцката дипломация постига целта си, карайки ни да подпишем спогодбата за 29 % от общия среден отток на река Места.

Дотук проблем няма. Проблемът е в детайлите на Спогодбата и най-вече в това, че базата, за изчисляването на тези 29 %, е оттокът на реката в периода 35-70 г. Забележете , 1996 г. България подписва Спогодба, с която поема задължение, изчислено на база отток през периода 35 -70 ! В чл 1. На Спогодбата е записано, е че наше задължение от 29% към Гърция се изчислява на база един милиард и 500 милиона м3, т.е около 500 млн м3 годишно.

А всъщност оттокът на Места вече, дори и в най-дъждовните години, не надвишава 800-850 млн.куб.м. Истината, е че ние им даваме почти целия отток, тъй като на р. Места нямаме язовир или друго голямо съоръжение.

река Места в Гърция

Т.е да разбираме, че даваме 90 % на Гърция, вместо определените 29 %?

Ние използваме много малко от водите на Места, само от най-високата част на водосбора. А тази вода не е просто дар от Бога под формата на дъжд и сняг. Горите, които формират водосбора на реките имат цена и тя не е малка. България като държава инвестира в залесяване, в поддръжката на горите. С две думи- ние инвестираме в гори, чиито води не използваме. Докато отговарях за водите в МОСВ 4 години, съм проучила използването на водите на всички големи трансгранични реки. Втори случай като Места, в който горната страна да не използва водите си, няма. Никоя друга държава не е направила подобен подарък на своя съседка.

Дефакто тази вода извира на наша територия, водосборите са тук, всяка държава си строи язовори, за да използва водата или за напояване, или за енергетика. България може да печели стотици милиони, ако оползотворява водите на Места.

Има и друго – договорените вече 29 % на базата на милиард и половина кубически метра поток, е трябвало да бъдат актуализирани до 5 години, след ратифицирането през 1996 г.

Правени ли са опити да бъдат преговорени базите, на които се изчисляват тези проценти?

Спогодбата предвижда актуализация на базата, на която се изчисляват тези 29%. Ние сме длъжни да го направим. Само ние имаме интерес и инициативата трябва да е наша. 2006 г. бях много изненадана от българското бездействие по въпроса с актуализацията на въпросните 29% и веднага съставихме комисия за преговори. Минахме през какви ли не трудности и уловки, защото стана ясно, че Гърция има претенции към водите и на река Доспат. Това беше абсолютно шокираща претенция. Слава Богу, че имах до себе си хидролози и учени, които пряко са участвали в преговорите през 95-96 г. и те категорично отхвърлиха тезата, че сме преговаряли за двете реки. Река Доспат се влива в Места, но на територията на Гърция. Тя пресича границата като отделна река. Гръцките колеги се опитаха да прокарат тезата, че сме подписали за 29 % от поречието Места, а не за река Места. Разликата е в това, че поречието на Места включва и река Доспат. Ние категорично отхвърлихме тезата, че и река Доспат е предмет на Спогодбата.

За съжаление, след 2009 г. правителството и МОСВ не продължи работата по предоговарянето на дължимите 29% от оттока на река Места. За последните 7 години това не беше приоритет за МОСВ. Не можем да очакваме инициатива от страна на Гърция, защото това статукво е изцяло в неин интерес.

Какви конкретни мерки визирате с обръщението си към Борисов? Какво да каже и направи спрямо гърците?

Първото нещо е незабавно да се възобнови работата на българо-гръцката смесена комисия за р. Места, която да изчисли нов размер според средно многогодишния отток на реката, на базата, на който се изчислява нашето задължение от 29 %.

Как ще коментирате „строги мерки“ срещу Гърция, които Борисов предвижда предвид блокадите на гръцките фермери? Има ли възможност те да са по темата с водите?

Не знам дали премиерът е имал предвид това. Добросъседските отношения не предполагат подобен род сплашване. Ние трябва да използваме Места не за да стреснем гърците, а за вземем това, което ни се полага. Темата с р. Места е добре известна на премиера. Аз лично съм говорила с него по този въпрос. Това е ключова тема за България и няма премиер и външен министър, с когото да не съм обсъждала този въпрос през последните години.

Ние трябва да използваме водите на реките си по най-добрия начин да печелим от тях. В това отношение Места е „златната“ ни река. Тук не става въпрос България да наруши Спогодбата, а да я изпълнява като дава договореното и използва в свой икономически интерес всичко останало, което не е никак малко.

Непростимо е бездействието на България по този въпрос след подписването на Спогодбата. Единствените усилия за предоговаряне са правени в периода 2006- 2009 и беше въпрос на месеци да приключим.

От 2009 досега- нищо! За съжаление в МОСВ темата Места остана в сянката на усвояването на еврофондовете.

Имало ли е натиск срещу Вас, докато сте заемала този пост?

Натиск не, но интерес да. Високопоставени гръцки политици са споделяли, че моята активност по въпроса е направо необичайна. Много хора се чудеха какъв е моят личен интерес от тази битка за Места. Истината е, че като икономист аз не можех да се примиря да не печелим от използването на тези води на наша територия.

Защо след напускането Ви това не е продължено?

Защото за мен това превърна в лична кауза. Докато се готвех за тежките преговори с гръцките колеги, се видях с много от старите водни ветерани. Изчетох много лични архиви. Разбрах, че цели поколения хидроинженери са посветили живота си на използването на водите на р. Места. За съжаление големите ни хидроинженери Куков и Патоков вече не са сред живите. Така и не дочакаха реализирането, макар и частично, на техните проекти. Но проектите за използването на Места съществуват. И стават все по-актуални. Ние като държава трябва да намерим най-добрия начин да бъдат реализирани. Водата е нашето злато.

Интервю на Веселин ДИМАНОВ front.bg