Руската общност в Благоевград празнува обичая „Масленица“. С много танци, песни, забавни игри и изгаряне на чучелото
-
- март 13, 2016
Масленица е древен славянски празник, дошъл до нас от езическата култура и запазил се след приемането на християнството. Църквата включила Масленица към списъка със своите празници, като го нарекла „Сирни заговезни” или „Безмесна седмица”, защото Масленица се пада в седмицата, предшестваща Великия пост. Организатор на този празник в Благоевград е Терминал „Богдански“. Благодарение на Виктория Богданска и нейният съпруг Огнян всяка година ние се събираме на терминала. Сценарият е много весел, палачинки, водка игри, песни, танци… Разказваме за самият празник имаме едно красиво чучело, което го запалваме. Сподели за Топ Преса дизайнерката Олга Воршилова.
Милан Богдански – Общински съветник от БСП
Още за Масленица
Цялата седмица на Масленица била известна като „честна, широка, весела, боярска – масленица, госпожа Масленица“. И до днес всеки ден от тази седмица има свое наименование, което е свързано с това, какво трябва да се прави през него. В неделята преди празника по традиция се посещавали роднини, приятели, съседи, а също се канели гости. Понеже в масленичната седмица не трябвало да се яде месо, последната неделя преди Масленица се наричала „месна неделя“, когато тъстът канил зет си „да дояде месото“.
Понеделник – посрещане на празника. През този ден се правели ледените пързалки на хълмовете. Сутринта децата изработвали чучелото Масленица, обличали го и го разнасяли по улиците. Правели се люлки, маси със сладки неща.
Вторник – „заиграване“. През този ден започват веселите игри. От сутринта девойките и младежите се пързалят по хълмовете, ядат блини. Ергените търсят невести, а момичетата – съпрузи (въпреки че сватби се правели чак след Пасха).
Сряда – „лакомница“. На първо място в редицата с лакомства, разбира се, били блините.
Четвъртък – „пропъждане“. За да помогнат на слънцето да прогони зимата, през този ден хората по традиция устройват возене с конски шейни „по слънцето“, тоест по посока на часовниковата стрелка около селото. В четвъртък най-важното за мъжката половина е отбраната или превземането на снежната крепост.
Петък – „вечерта на тъщата“. Зетят отива при нея, за да яде блини.
Събота – „золовкини седенки“. През този ден се ходи на гости на всички роднини и се угощават с блини.
Неделя – заключителният ден, „прошка“, когато се иска прошка от роднини и познати за обида и след това, по правило, весело пеят и танцуват, като изпращат Масленица. На огромен огън се изгаря сламеното чучело, олицетворяващо отиващата си зима. Слагат го в центъра на огъня и се прощават с него с шеги, песни и танци. Като ругаят зимата заради студа и зимния глад и благодарят за веселите зимни забави. Когато зимата изгори, започва финалната празнична забава: младежите прескачат огъня. С тези състезания по ловкост завършва празникът Масленица.
Прощаването с Масленица завършвало през първия ден на Великия пост – Чистия понеделник, който се смятал за ден на очистване от греха и блажната храна. През Чистия понеделник задължително се къпали в баня, а жените миели посудата и я „парели“, за да я очистят от мазнините и блажните остатъци.
Методи Байрактарски
Be the first to leave a review.
