10 март в световната история
-
- март 10, 2016
През 1435 г. испански мореплаватели откриват архипелага Галапагос, намиращ се на 965 километра на запад от Еквадор, съставен от 13 основни вулканични острови, 6 средни по големина острови и 107 скали. Джеймс Кук открива остров Стюарт, южно от Нова Зеландия през 1770 г. През 1876 г. в Бостън Александър Бел провежда първия телефонен разговор. През 1893 г. Кот д`Ивоар става френска колония. На тази дата 1099 души, сред тях и деца, загиват в Северна Франция при най-голямата производствена авария в мина в Европа (1906 г.). През 1910 г. в Холивуд е заснет първият филм, а в Китай е забранено робството. През 1919 г. в Москва е създаден Комунистическият интернационал (Коминтерн). В Пирея, Гърция, е основан гръцкият футболен клуб „Олимпиакос” (1925 г.). Индианците в Канада получават избирателни права през 1960 г. През 1996 г. кубинецът Франциско Ферерас поставя световен рекорд по дълбочина на гмуркане без специални средства – 130 метра. На 10 март са родени: актьорът Чък Норис, ислямският фундаменталист Осама бин Ладен и актрисата Шарън Стоун. На 10 март умират: украинският поет Тарас Шевченко (умира ден след като навършва 47 години на 9 март 1861-а), Джузепе Мацини – един от идеолозите на италианското националноосвободително движение, а впоследствие – и на националноосвободителните движения на балканските народи и писателите Михаил Булгаков и Евгений Замятин.
2013 г.
На Фолкландските острови се провежда референдум за независимост от Великобритания.
2012 г.
В Абхазия се провеждат парламентарни избори.
На парламентарните избори в Словакия социалдемократическата партия Смер-СД на бившия премиер Роберт Фицо печели абсолютно мнозинство вкарвайки 83 депутати в 150-местния парламент.
В Москва 10 хиляди човека протестират срещу Путин.
Рейтинговата агенция Moody’s обявява Гърция в дефолт по дълга, след осъществената сделка на обща стойност 172 милиарда евро, при която инвеститорите губят 74% от техните притежания.
Израел нанася три авиационни удара по ивицата Газа в резултат, на което загиват над 10 човека.
2004 г.
Костас Караманлис става министър-председател на Гърция.
1996 г.
Кубинецът Франциско Ферерас поставя световен рекорд по дълбочина на гмуркане без специални средства – 130 метра.
1989 г.
В Москва е създаден Фонд на славянската писменост и славянските култури.
1976 г.
Полякинята Кристина Хойновска става първата жена отправила се на самостоятелно околосветско плаване.
1969 г.
Джеймс Рей, убиецът на Мартин Лутър Кинг, е осъден на 99 години затвор. Кинг е борец за граждански права в Америка. Учи в колежа “Морхауз”, в Крозбърската теологична семинария в Пенсилвания, в Бостънския университет и в Харвард. След конкурс той е назначен за пастор в голямата църква “Декстър” в Монтгомъри. Включва се в редица прояви на мирния протест срещу расовото неравенство през 50-те год. През 1964 г. е носител на Нобелова награда за мир. Застрелян е по време на реч на балкона на хотел “Лорейн” в Мемфис. През 1974 г. , по време на църковна служба, до гроба му е убита и майка му – Олбърта Кинг. Посмъртно Кинг е награден с “Медала на свободата” през 1977 г.
1960 г.
Индианците в Канада получават избирателни права.
1952 г.
Генерал Фулхенсио Батиста застава начело на Куба след извършения от него преврат. Батиста поема властта в Куба след държавен преврат и налага диктаторски режим, който е олицетворение на корупция, упадък и неравенство. Скоро след преврата Фидел Кастро дейно участва в антиправителствени действия, поради което се укрива. На 26 юли 1953 г. Кастро е начело на неуспешното въоръжено нападение срещу казармата Монкада 69 от 111-те души, участващи в атаката се убити, а Фидел Кастро е арестуван. Осъден е на 15 години затвор и пратен в затвора. През 1955 г. поради всеобща амнистия е освободен и емигрира в Мексико, където подготвя нова група революционери за следващия етап от борбата срещу диктаторския режим на Батиста. На 2 декември 1956 г. се връща нелегално в Куба заедно с осемдесет свои последователи, сред които е и Че Гевара. Осемнадесет месеца Кастро води партизанската съпротива от базата в планината Сиера Маестра. През март 1958 г. публикува манифест, с който призовава кубинците на всенародна борба срещу Батиста. Избухналото въстание е толкова успешно, че той триумфално влиза в Хавана на 8 януари 1959 г. и след един месец става министър-председател на Куба.
1927 г.
В Германия официално е отменена забраната за публични изяви на Хитлер. След Първата световна войната той влиза в Националсоциалистическата партия. Активно участва в разработването на програмата на партията и скоро става всепризнат лидер. Партията начело с Хитлер и ген. Е. Лудендорф прави несполучлив опит за държавен преврат през 1923 г., за което Хитлер е осъден на 5 години затвор. В затвора започва да пише книгата “Моята борба” (“Mein Kampf”), в която излага нацистката идеология и формулира задачите на националсоциалистическото движение.
1919 г.
В Москва е създаден ІІІ Интернационал. Комунистическият интернационал (известен под съкращението Коминтерн) е обединение на комунистически партии от цял свят, припознаващи марксизма-ленинизма за своя водеща идеология. Съществува от 1919 до 1943 година, базиран в Москва. Обявява се за продължител на Първия интернационал и на марксисткото крило във Втория интернационал. Поставя като свои цели мобилизиране на мнозинството от работническата класа за постигане на целите на комунизма, установяване на диктатура на пролетариата, ликвидиране на капитализма и изграждане на социализъм и комунизъм.
1910 г.
В Китай е забранено робството.
1893 г.
Кот д’Ивоар става френска колония.
Кот д’Ивоар (на френски Côte d’Ivoire – Бряг на слоновата кост) е държава в Западна Африка. Столица от 1983 г. е град Ямусукро. Поради гъстите тропически гори страната в миналото е слабо заселена. Предимно в северната и североизточната част на страната са съществували търговски центрове през XIV век. Първите европейци, които опознават крайбрежието на страната са португалските търговци. Те са изтласкани от французите, които построяват през 1843 г. военноморското укрепление „Гранд Басам“ и през 1893 г. страната е обявена официално за френска колония под името Кот д’Ивоар. През 1895 г. Кот д’Ивоар става част от Френска Западна Африка. На 7 август 1960 г. страната получава пълната си независимост. В последвалите години страната води прозападна политика. През 1986 г. парламентът приема решение, с което се забранява преводът на името на страната на чужди езици. Оттогава повечето държави изписват Кот д`Ивоар, а не Бряг на слоновата кост, въпреки отделни случаи, в които продължава да се превежда името на африканската република.
1880 г.
Руският физик Александър Столетов открива фотоефекта.
1876 г.
В Бостън физикът Александър Бел провежда първия телефонен разговор. Телефонът е изобретен от американския учен и изобретател Александър Греъм Бел. Първите думи, предадени по телефон от Александър Бел, са до съседната стая, където е бил помощникът му, Томас Уотсън: „Господин Уотсън, елате, нужен сте ми“. Първата телефонна връзка в България е проведена в сегашния град Пордим. Това става през 1877 г. по време на Руско-турската война при обсадата на Плевен. Връзка е осъществена между крал Карол I от щаба на румънската армия и княз Николай Николаевич от щаба на руската армия. Днес и двете сгради са музеи.
1861 г.
В САЩ влизат в употреба първите банкноти.
1848 г.
В Париж Карл Маркс е избран за президент на Комунистическата Лига. Карл Маркс е германски философ, икономист, общественик и политик. През 1843 г. в Париж се запознава с представители на социалистически и демократически движения. Маркс смята, че капитализмът и неговите производителни сили са изчерпали своите възможности. На тази основа развива теорията за преход към ново общество и за историческата роля на пролетариата в него. От 1844 г. със сътрудничеството на Ф. Енгелс Маркс разработва основните положения на теорията, обобщени в „Икономическо-философски ръкописи“, „Светото семейство“, „Немската идеология“, „Тезиси на Фойербах“ и „Нищета на философията“. През 1847 г. в Брюксел Маркс се присъединява към тайното пропагандистко дружество „Съюз на справедливите“ (наречено по предложение на Маркс и Енгелс Съюз на комунистите). Заедно с Енгелс написва програмата на съюза – „Манифест на комунистическата партия“. От 1849 г. живее в Лондон. През 1864 г. създава и ръководи I интернационал. Маркс и Енгелс са основоположници на диалектическия материализъм и историческия материализъм. Теориите на Маркс и Енгелс предизвикват спорове в международното социалистическо движение, но стават идеологическа основа на комунистическото движение в началото на XX в.
1535 г.
Испански мореплаватели откриват архипелага Галапагос.
Галапагоските острови са архипелаг в Тихият океан, намиращ се на 965 километра на запад от Еквадор. Състои се от 13 основни вулканични острови, 6 средни по големина острови и 107 скали които образуват територията му. Счита се че първият остров е формиран преди 5 – 10 милиона години в резултат на тектонична активност. Най-младите острови са Изабела и Фернандина. Галапагоските острови териториално принадлежат на Еквадор. Населението на архипелага наброява около 12,000 жители (неофициално около 30,000). Разположен е на площ от 7880 км². Архипелага е известен с уникалните местни видове фауна и проведените тук изследвания от Чарлз Дарвин, на основанието на които е написана Теория за еволюцията, за произхода на видовете.
На тази дата са родени:
1958 г.
Родена е Шарън Стоун – американска актриса. Завършва философия и изящни изкуства в университета в Пенсилвания, след което става един от най-известните топмодели на САЩ. В киното дебютира през 1980, открита е от Уди Алън. Участва в: “Спомени от звезден прах” (1980 г.), “Безкрайна любов” (1981 г.), “Болеро” (1984 г.), “Мините на цар Соломон” (1985 г.), “Полицейска академия IV” (1987 г.), “Акция “Джаксън” (1988 г.), “Над закона” (1988 г.), “Кръв и пясък” (1989 г.), “Зов за завръщане” (1990 г.), “Личен избор” (1991 г.), “Хитмен” (1991 г.), “Спящите кучета” (1992 г.), “Ножици” (1992 г.), “Първичен инстинкт” (1992 г.), “Дневникът на един наемен убиец” (1993 г.), “Последният екшън герой” (1993 г.), “Сливър” (1993 г.), “Пресечка” (1994 г.), “Специалистът” (1994 г.), “Казино” (1995 г.), “Бърз и мъртъв” (1995 г.), “Диаболично” (1996 г.), “Последен танц” (1996 г.), “Сфера” (1998 г.), “Музата” (1999 г.), “Симпатико” (1999 г.), “Могъщият” (1998 г.), “Глория” (1999 г.), “Красавецът Джо” (2000 г.), “Дяволското гърло” (2003 г.).
1957 г.
Роден е Осама Бин Ладен – ислямски фундаменталист от Саудитска Арабия, основател на терористичната групировка Ал Кайда.
Бин Ладен е в списъка на американските власти за заподозрените за терористичните атаки срещу кулите близнаци и на Пентагона. От 11 септември Бин Ладен е един от 10-те най-издирвани човека от ФБР за предполагаемата му връзка с други атентати срещу интересите на САЩ. Според описанието на ФБР Бин Ладен е слаб и ходи подпирайки се на пръчка или бастун. Класифициран е като “милионера на терора” или като “враг номер едно на САЩ”. Неговият баща Муамар Бин Ладен е с йеменски произход. Осама получава научна степен от Университета Крал Абду Азис в областта на икономиката и религия.
Осама Бин Ладен публично обявява, че неговата група разглежда тероризма като инструмент за постигането на няколко цели: налагане на исляма като държавна форма на управление във всички мюсюлмански държави и очистването им от западното влияние и корупция; изгонването на американските въоръжени сили от Арабския полуостров, отстраняване от власт на управляващата саудовска фамилия и „освобождаването на Палестина“.
По данни на разузнавателните служби армията от ветерани на Бин Ладен наброява около 5000 саудитски бойци, 3000 йеменци, 2800 алжирци, 2000 египтяни и приблизително 2000 палестинци, йорданци, ливанци и иранци.
1940 г.
Роден е Чък Норис – американски актьор. През 1957 г. той е в Корея, а през 1962 г. е преподавател по карате в армията. През 1964 г. създава собствена школа в Холивуд. От 1968 до 1974 г. защитава титлата си на световен шампион по карате. Партнира на Брус Лий във „Влиза драконът“ (1973 г.). Дебютира през 1968 г. с „Разрушителю, разрушителю“. Филмографията му включва: „Героят и страшилището“, „Силата на един“ (1979 г.), „Октагон“ (1980 г.), „Око за око“ (1981 г.), „Принудително отмъщение“ (1982 г.), „Вълкът единак Макуейд“ (1983 г.), „Безследно изчезналите I, II, III“ (1983 г., 1984 г., 1988 г.), „Инвазия в САЩ“ (1985 г.), „Огненият валс“ (1986 г.), „Законът на мълчанието“ (1986 г.), „Огненият пешеходец“ (1989 г.), „Неудържимият“ (1990 г.), „Възкръснал за възмездие“ (1991 г.), „Уолкър“ (1993 г.), „Изчадие на ада“ (1993 г.), „Суперкуче“ (1995 г.), „Горският воин“ (1996 г.), „Войната на Лоугън“ (тв, 1998 г.), „Президентски човек“ (тв, 2000 г.), „The Bells of Innocence“ (2002 г.).
1920 г.
Роден е Борис Виан – френски писател, драматург, автор и изпълнител на песни. Голямо е влиянието на джаза върху прозата му. Виан е предводител на традицията на А. Жар, на дадаистите и сюрреалистите. Предшественик е на редица процеси и явления в съвременната френска литература. Автор е на романите: „Ще се изхрача на гробовете ви“ (1946 г.; на български език 1992 г.), „Пяната на дните“ (1947 г.; на български език 1997 г.), „Есен в Пекин“ (1947 г.; на български език 1996 г.), „Червената трева“ (1950 г.; на български език 1984 г.), „Сърца за изтръгване“ (1953 г.; на български език 1981 г.). Пише пиесите: „Последна от професиите“ (1950 г.), „Строители на империята“ (1959 г.), „Закуската на генералите“ (1962 г.)
1845 г.
Роден е Александър III – руски император (от 1 март 1881 г.), от династията Романови. Наричан от народа Миротвореца. Втори син е на Александър II. Става император на Русия след смъртта на по-големия си брат Николай Александрович (1843 – 1865 г.). Жени се (1866 г.) за дъщерята на датския крал Кристиян IХ Луиза София Фредерика Дагмара, приела името Мария Фьодоровна (26 ноември 1847 г. – 13 октомври 1928 г.). Негови учители са известни проф. от Московския и Петербургския университети. Привърженик е на изключително реакционни и консервативни убеждения. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като командир на Русенския отряд. За бойни заслуги е награден с ордена „Свети Георги“ четвърта и трета степен. Заема престола след убийството на баща му от крайните радикали. Александър III живее в Гатчино (затова съвременниците му го наричат „гатчинския пленник“). В началото на царуването си се опитва да лавира между либерализма, обхванал руското общество в началото на 80-те години, и консервативните си разбирания за устройството на империята. По-късно с манифест утвърждава самодържавието (29 април 1881 г.). В първата половина на 80-те години въвежда редица реформи (обезателно откупване на земята от селяните, намаляване на откупните вноски и др.). В края на 80-те и началото на 90-те години провежда т. нар. контрареформи (въвежда института на земските началници, ограничава земското и градското самоуправление и др.). Завършва присъединяването на цяла Средна Азия. Започва сближаване с Франция, което завършва със сключването на Френско-руския договор (1891-1893 г.). Умира на 1 ноември 1894 г.
1772 г.
Роден е Фридрих Шлегел – германски критик, филолог, философ-идеалист, писател, теоретик на романтизма. Той изучава класическа филология, право и философия в Лайпциг. Започва да публикува от 1791 г. Първите му произведения са написани под влиянието на И. И. Винкелман. Рязко критикува литературата и изкуство на онова време, заради господството на “маниерното, характерното и индивидуалното” смесване на жанровете, непрекъснатия стремеж към “новото, пикантното и поразителното”. Заедно с брат си А. Шлегел създава кръжока на йенските романтици, който изиграва голяма роля в оформянето на романтизма в Германия. Двамата издават списанието “Атенеум” (1798 – 1800 г.), в което са формулирани програмните идеи на кръжока. Шлегел създава няколко повести и романа “Люцинда”. След разпадането на Йенския кръжок на романтиците (1802 г.) той заминава за Париж. Там изучава древноевропейска и източна литератури. За периода 1803-1805 г. издава сп. “Европа” , проповядващо идеята за духовна общност на европейската култура. През 1808 г. Шлегел приема католическата вяра, заминава за Виена и постъпва на австрийска държавна служба. В произведенията си “Философия на живота” (1828 г.), “Философия на историята” (т. I и II, 1829 г.), “Философия на езика и словото” (1830 г.) развива идеята за универсалната “християнска” философия. Идеите на Шлегел оказват влияние върху литературата и изкуството на ХIХ в. Теорията за “романтичната ирония” намира отражение в творчеството на Хофман и Хайне. Шлегел е един от създателите на немската санскритология и сравнителното езикознание.
1503 г.
Роден е Фердинанд I Хабсбургски – пръв крал на Бохемия и Унгария от династията на Хабсбургите. По-малък брат е на Карл V, от когото според договорите от 1521 и 1522 г. получава австрийските територии. В отсъствието на брат си е негов наместник в Германия. Фердинанд I се утвърждава като крал само в част от Унгарското кралство след продължителна борба с трансилванския войвода Я. Запойяи и войските на Османската империя. Той провежда редица административни реформи, насочени към усилване на централната власт. Става император след отричането на Карл V през 1556 г., а официално е коронован през 1558 г.
1452 г.
Роден е Фердинанд Арагонски – крал на Арагон от 1479 г., на Сицилия от 1468 г. Като съпруг на кастилската кралица Исабела I от 1479 г. е крал и на Кастилия под името Фердинанд V. Чрез династична уния обединява Арагон и Кастилия, с което поставя началото на единна испанска държава. Фердинанд Арагонски си възвръща Гранада от арабите през 1492 г., а чрез Барселонския договор с френския крал присъединява към Испания Русильон и Сирдан. Той завоюва Горна Навара (1512 г.), а по време на Италианските войни (1494-1559 г.) завладява Неаполитанското кралство (1509 г.), където става крал под името Фердинанд III. Стреми се да наложи абсолютизма, като централизира държавния апарат – ограничава правата на едрите феодали и привилегиите на градовете. Кралят води активна прокатолическа политика и през 1480 г., заедно с Изабела I, учредява съд на Инквизицията в Кастилия. През 1492 г. издават указ за изгонване на евреите, засилват се гоненията и на маврите. По време на управлението на Фердинанд Арагонски е открита Америка и е поставено началото на испанската колонизация.
На тази дата умират:
1985 г.
Умира Константин Устинович Черненко – руски партиен и държавен деец. Роден е на 24 септември 1911 г. Завършва Висшето училище за партийни организатори към ЦК на КПСС (1945 г.) и Кишиневския педагогически институт (1953 г.). Завежда Агитационния отдел към ЦК на Комунистическата партия на Молдавия (от 1948 г.), Отдела за агитация и пропаганда към ЦК на КПСС (1956-1960 г.). През 1960-1965 г. е началник на Секретариата на Президиума на ВС на СССР. От 1976 г. е секретар на ЦК на КПСС. Депутат във Върховния съвет на СССР на VII и IХ конгрес. След смъртта на Л. И. Брежнев и краткотрайното управление на Ю. Андропов, Черненко заема неговото място. След смъртта му на власт идва радикалният реформатор М. С. Горбачов.
1966 г.
Умира Фриц Цернике – холандски физик. От 1915 г. е доктор на науките. Изследванията му са в областта на оптиката, математическата статистика и др. Разработва теорията за оптическите прибори, в частност за телескопа и микроскопа, открива метода на фазовия контраст и създава първия фазово-контрастен микроскоп (1935 г.). Член е на Кралската холандска академия на науките (1946 г.). Цернике е лауреат на Нобелова награда за физика през 1953 г.
1940 г.
Умира Михаил Афанасиев Булгаков – руски писател и драматург, майстор на гротеската. Син е на професор от Киевската духовна академия. Завършва медицина в Киевския университет (1909-1916 г.), след това работи като лекар в Смоленския край и в Киев. Започва да пише през 1919 г. През 1920 г. и 1921 г. живее във Владикавказ, а през 1921 г. се преселва в Москва, където сътрудничи на вестници и списания. Първият му роман „Белая гвардия“ е отпечатан в сп. „Россия“ (1924 г.), но не изцяло. Единствената публикувана приживе на автора книга е сборника „Дьяволиада“ (1925 г., 5 разказа). По инициатива на МХАТ М. Булгаков създава на основата на романа „Белая гвардия“ драмата „Дни Турбинûх“. Втората драма на М. Булгаков „Бег“ (1927-1928 г.) е забранена преди премиерата. Много прозаични и драматични съчинения на М. Булгаков не са публикувани. На 28 март 1930 г. той се обръща с писмо в пресата до Сталин, Ягода и още петима видни политици, с което моли за разрешение да емигрира или да работи в театъра. Лично Сталин се разпорежда М. Булгаков да продължи работа в театъра. През 1930-1936 г. работи като асистент-режисьор в МХАТ (пиесата „Кабала святош“ (1930-1936 г.), изопачена при поставянето и снета от репертоара. След 1932 г. на сцена се задържа само постановката по „Мъртви души“ от Гогол). През 1936 г. Михаил Булгаков преминава в Болшой театър, където е оперен либретист и преводач. Всичко, написано от него, остава в ръкопис. Вече ослепял и на легло той диктува поправките към романа „Майстора и Маргарита“ (1928-1940). През 1941 в Ленинград и в Москва за кратко се играе пиесата му „Дон Кихот“ (1938 г.), а през 1943-1948 г. – драмата „Последние дни“ (1934-1935 г.). След смъртта му М. Булгаков е заличен от литературните истории и плановете на издателствата. Съпругата му Елена Сергеевна Булгакова запазва литературното му наследство до 1955 г., когато в печата и на театралната сцена се появяват творбите на М. Булгаков. Творби: „Дьяволиада“ (публ. 1925 г., 1970 г.), „Письмо Советскому правительство“ (1930 г., публ. сп. „Грани“, 1967 г., сп. „Огон¸к“, 1990 г.), „Дни Турбинûх“ (драма, 1926 г., публ. 1955 г.), „Последние дни“ (драма, 1934-1935 г., публ. 1955 г.), „Бег“ (драма, 1927-1928 г., поставена 1957 г., публ. 1962 г.), „Майстора и Маргарита“ (1928-1940 г., публ. сп. „Москва“, 1966 г.), „Белая гвардия“ (1924 г., публ. 1969 г., London), „Собачье сердце“ (повест, 1925 г., публ. сп. „Грани“, 1968 г., самост. изд. Paris, 1969 г.) и др.
1937 г.
Умира Евгений Иванович Замятин – руски писател, който започва да печата през 1908 г. До 1917 г. творчеството му се развива в традициите на руската реалистична литература. Най-добрата му повест от този период е „Уездно“ (1913 г.). През 1914 г. Замятин публикува антивоенната повест „Много далече“, заради която е предаден на съд. Писателят заминава за Англия и есента на 1917 г. се връща в Русия. След завръщането си издава сатиричната повест „Островитяни“ Негови произведения са „Драконът“ (1918 г.), „Пещерата“ (1920 г., изд. 1921 г.), „Ловецът на хора“ (1921 г.), „Посланието на Замутий, маймунският епископ“ (1921 г.), „За това как беше излекуван отрокът Еразъм“ (1922 г.) и др. Автор е на сборниците „Приказки за големи деца“ (1922 г.), „Нечестиви разкази“ (1927 г.), на пиесата „Огньовете на св. Доминик“, 1923 г., на романа антиутопия „Ние“ (1921 г., публикуван 1924 г. в Англия.) През 1932 г. Замятин емигрира.
1872 г.
Умира Джузепе Мацини – италиански революционер и борец за обединение на Италия. Основател е на патриотичната организация „Млада Италия“ (1831 г.), която си поставя за цел освобождението на италианските земи от австрийско владичество и създаване на независима италианска държава. Това сдружение се разпада след събитията през 1859 г. Джузепе Мацини взема дейно участие в революцията 1848 – 1849 г. и в самото обединение на Италия през 1860 г. Идеите му проникват и на Балканския полуостров. Възприемат се и от някои среди на българската емиграция в Румъния с либерална идеология, които създават организацията “Млада България”.
“Млада България” е създадена през 1969 г. като наследник на Тайния централен български комитет и на Българското общество. Възглавена е от Ив. Касабов, К. Цанков и др. Ратува за дуалистично решаване на българския въпрос по примера на Австро-Унгария. Заедно с това подпомага и някои акции на българската революционна емиграция, сред които е и втората обиколка на В. Левски из българските земи.
1861 г.
Умира Тарас Григориевич Шевченко – украински поет, художник, мислител, демократ. Роден е на 9 март 1814 г. От 1829 г. живее във Вилнюс. В началото на 1831 г. пристига в Петербург, където учи при различни живописци. Първите стигнали до нас негови произведения са от около 1837-1838 г. (“Тече вода в синьото море”, “Вечна памет на Котляревски” и др.). През 1840 г. издава поетичния сб. “Кобзар”. Ранното му творчество е в духа на романтизма. Пише поемата “Хайдамаки” (1841 г.). Художник е в Киевската археологическа комисия. Издава албума “Три години”. През 1846 г. влиза в тайното Кирило-Методиево общество. Автор е на поемите “Сън” (1844 г.), “Кавказ” (1845 г.). Стихове: “В килията” (1847 г.), “Царе” (1848 г.) и други. Повести: “Княгиня” (1853 г.), “Музикант” (1854-1855 г.), “Нещастният”, “Капитанша”, “Близнаци” (1855 г.), “Художник” (1856 г.), триптиха “Долина”, “Муза” и “Слава” (1858 г.) и др. От 1838 до 1845 г. учи в Петербургската художествена академия при К. П. Брюлов. Картините му се отличават с реализъм: “Катерина” (1842 г.), “Живописна Украйна” (1844 г.), “Автопортрет” (1840-1841 г.), “Притча за блудния син” (1856-1857 г.) и др. Шевченко е основоположник на критическия реализъм и революционно-демократичното направление в украинската литература и живопис. Неговото име носят Институтът за литература при Украинската академия на науките и Киевският университет.
1832 г.
Умира Муциу Клементи – пианист, педагог, композитор и диригент. От 1766 г. той живее и работи в Англия. Негови ученици са И. Крамър, И. Мошелес, Дж. Фийлд и др. Клементини е основател и ръководител на т. нар. Лондонска пианистка школа. В началото на ХIХ в. работи в различни европейски страни. Той е един от създателите на класическата форма на сонатите за пиано. От педагогическия му репертоар са съхранени етюдите му. Своя изпълнителски и педагогически опит Клементини обобщава в труда “Методи за пиано”. Собственик е на няколко музикални издателства и фабрики за производство на пиана.
1670 г.
Умира Йохан Рудолф Глаубер – немски химик и медик. Открива натриевия сулфат, наречен глауберова сол, усъвършенства производството на стъклото и др.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история – БАН, 1989 г.;
История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.
www.focus-news.net
Be the first to leave a review.
