Проф. Божидар Димитров: През 1874 година Скопска, Охридска и Битолска епархия се присъединяват към българската екзархия, до това се стига по мирен път с малко бой над неразумните гръцки владици
-
- март 4, 2016
Проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей, в интервю за медията
Фокус: Проф. Димитров, историческата наука приема днешната дата през 870 година, за датата, на която е създадена Българската православна екзархия. Разкажете ни за тези исторически събития?
Проф. Божидар Димитров: Едно от злощастните последствия на българския народ в Османската инвазия в края на 14 век е, че едновременно с българската държавност се ликвидира и независимата Българска църква-Търновската патриаршия. Епархиите ѝ, т.е. църковните области, са предадени на Константинополската, или както се нарича още Вселенска патриаршия. Макар и по име Вселенска, тя е гръцка църква, в която официален е гръцкия език, управлява се почти винаги от патриарси, които са от гръцки произход, такива са и митрополитите т.е. управителите на отделните църковни области. Те въвеждат гръцкия език в богослужението и преследват, където могат, българският език. Горят и църковните книги на български език, ликвидират българските килийни училища, които има във всяка енория. Те събират безмилостни и много високи църковни данъци от българите християни. Когато българите отказват да ги плащат, те викат малки отряди от еничари с помощта на които се разправят с българското население. Това естествено не може да се хареса на българите и в началото на 19 век започва яростна борба за независима българска църква. Борбата започва едновременно през 1824 година в Скопие и Враца, бързо се разраства и обхваща цялата страна. Тя минава през редица перипетии и се засилва особено много след Кримската война през 1856 година. Кулминацията на борбата на българите за независима църква е когато през 1860 година, в църквата Св. „Стефан” в Цариград, но не желязната, а тази, която я предшества голяма дървена църква, събралите се българи и трите български митрополити не произнасят името на Вселенския патриарх в празничната литургия. Това е литургия по случай Великден. Не случайно в историята този акт влиза под името „Българският Великден”. Това показва, че българите решително и смело скъсват с Цариградската патриаршия. Минават още 10 години на напрегната борба, която се характеризира с прогонване на гръцките владици по места. Накрая султана подтикнат и от някои Велики сили – Русия и Франция най-вече, се съгласява да подпише ферман, с който дава автокефалия т.е. независимост на диоцезиите или църковните области, които са населени предимно с българи. В акта от 1870 година на практика се признава освен всичко друго, че българският народ е отделен в Османската империя. Дотогава дори и за това не ни признават османските власти, а наричат всички християнски народи с общото име „рум милет”, което буквално означава римски народ от старото име на Византия. Второто, което е религиозните граници на българският народ за никого няма съмнение, че са и българските политически граници на България. Точно така разбират църковната борба някои от Великите сили.
Фокус: Какво е положението в Македония?
Проф. Божидар Димитров: Много интересно е положението в Македония. Там първоначално в списъка на българската екзархия на църковните области се записва само Велешка епархия, която обхваща само централната част на днешна Македония. Ферманът предвижда също така и в спорни области да се проведат избори на местното християнско население. Такива са проведени след 4 години-1874 година в Скопска, Охридска и Битолска епархия. В трите епархии българите печелят с 93-94% от избирателите. Те се присъединяват към българската екзархия. Това е един велик акт. Успеха на тази борба постигнат изцяло с мирни средства. Насилие, доколкото е имало е било само физическо не е имало убийства. Имало е малко бой над неразумни гръцки митрополити. Този пример в историята ни е добър, че когато българските народ е обединен той може да постигне много неща.
Фокус: Каква роля е изиграла българската православна църква по време на Възраждането и Освобождението?
Божидар Димитров: Българската екзархия чието седалище е в Истанбул, столицата на империята и за това тя не може да обяви гласно и публично действията на Русия в тази война. Разбира се тя се чувства непрекъснато на освободителните опити и в крайна сметка дава на своите свещеници по места да действат. Разбира се това са тайни инструкции за сътрудничество с руските войски. Навсякъде руските войски са посрещнати с хляб и сол с цялото църковно настоятелство.
Росен ГЕОРГИЕВ
Be the first to leave a review.
