Учениците от СОУ „Никола Вапцаров” в Хаджидимово с вълнуващ празник в памет на Левски

Снимки: СОУ „Никола Вапцаров“ – Хаджидимово

Днес почит към паметта на Васил Левски отдадоха възпитаниците на СОУ „Никола Вапцаров“ – Хаджидимово. Едночасовата програма, която те представиха пред местната общественост, бе под мотото „И нека се знае: Оттатък Левски вече няма България”. Учениците от местната гимназия в Хаджидимово показаха по категоричен начин, че в настоящия съвременен свят на безверие, на подменени духовни и нравствени ценности, на съмнения и въпроси, Левски и неговото дело са нужни на българите повече отвсякога.

В търсене на себе си учениците от 5, 7 и 9-и клас се вгледаха в образа на свята личност и си дадоха ясна сметка за своето място и роля в живота. Децата откриха своя начин за поемане пътя на Левски – пътя на достойнството, а учениците от 5 – 7 клас представиха съдбата на Апостола с кратка литературна композиция, коментира паметното събитие директорът Мариана Боянина, което организираха сърцатите учители и възпитаниците на школото.

По-малките от 3-и и 4-и клас пък с прекрасното си изпълнение на песента „Кажи ми горо”, изпълнена пред публиката в залата на НЧ „Яне Сандански-1928 г.“, много успешно гарнираха невероятното мероприятие в памет на легендарния Васил Левски.

Гвоздеят на програмата обаче бе драматизацията „Апостолът на свободата“ на деветокласниците, които освен че доразвиха образа на Левски, успяха да докоснат сърцата и да повдигнат патриотичния дух на публиката. Артистите – ученици от СОУ „Никола Вапцаров” в Хаджидимово, показаха много убедително и колко трудно се улавя истинската същност на Дякона, че тя наистина е премного светла, че на нея няма сенки и че душата на Дякона е чиста сълза и трябва да бъде запазена от поколенията като такава. Поколенията българи трябва да знаят и да помнят, че този млад човек понася делото на цял народ и го понася весело, с песен на уста, въпреки че се движи непрекъснато под ръка със смъртта”, коментира директорката Мариана Боянина и учителите организатори, които бяха категорични, че за личността на Левски трудно се говори и пише, но възпитаниците на литераторите Наташа Хутманова и Заприна Глушкова доказаха обратното и се представиха отлично.

„Образът на Левски в българската литература е превърнат в мит, леганда. Апостолът отдавна го няма, а поетът разказва за него сякаш е пред очите му. Ботев в своята елегия „Обесването на Васил Левски“ дава израз на колективното народно страдание, което отеква като ехо в историята. Одата „Левски“ е разказ за отречението и подвига на българския Христос. Апостолът на свободата, героят, който приобщава народа към идеята за свободата, остава безсмъртен и завинаги в неговата памет. Българските поети поставиха Левски на челно място в пантеона на националните герои“, заяви преподавателката Наташа Хуманова.

„Васил Левски! Трудно е да се пише за него поради факта, че каквото и да се каже, няма да е достатъчно. Дори и най-идеализираният образ няма да е достатъчно идеален, за да се опише човек като него. Той е великият син на България. Много са героите, дали живота си за свободата на родината, но Апостолът е един – неповторим, гениален, и в същото време народен човек, който не е живял за себе си, а за българския народ. Силният му характер, будният му ум, несравнимата му смелост и безстрашие са го направили безсмъртен в паметта на потомците. Името му е синоним на свободата, на пълното себеотдаване, на дълбоката вяра в идеала Левски, смъртният безсмъртен в нашите сърца“, допълни и преподавателката Заприна Глушкова.

Директорката Мариана Боянина отправи горещи благодарности към двете учителки, към учениците и  прекрасната публика, която приветства инициативата на учителите и учениците.