Бай Трифон Трифонов от Благоевград: Лозето е като жената, трябва да го обгрижваш, за да ти е вярно

81-годишният Трифон Трифонов от Благоевград е оригинал, за такива хора казват – чешит, честен до болка, който никога не оставя магарето си в калта. Затова е имал и има немалко проблеми с бюрокрацията на всякакви нива.

„В живота си само змии и гущери не съм гледал”, започва разказа си пред „Монитор“ Трифон Трифонов. По професия агроном и ветеринар бай Трифон е бил осеменител на крави в зората на текезесетата. Агроном – най-добрият специалист по посадъчни материали, известен в целия Пирински край с професионализма си, та чак до Алжир, където работи 2 години до 1979. Бил е отговорник за гъбарството и бубарството в Югозапада, но най-вече е известен в Благоевград като лозар и дълги години технолог по вината във „Винпром“. В края на 80-те бай Трифон получава преходното червено знаме на национален първенец по лозарство и винарство.

„Лозето е като жената, трябва да го обгрижваш постоянно, за да ти е вярно и да ти се отблагодарява със сладък плод и руйно вино. Ето виждаш и тук, където живея в ранчото си до река Струма се грижа за 2 декара лозе. Въпреки, че съм с над 15 заболявания и едва ходя. Постоянния труд и съпротивата срещу несправедливостта ме държат жив. Когато гроздаците започват да растат и да червенеят едва чакам да изгрее слънцето и ги обикалям. Всяко едно го галя като своя рожба. Затова при мен винаги има пивко вино за близки и приятели, което никога не свършва”, казва лозарят на достолепна възраст.

Подобно на Свети Великомъченик Трифон, Трифон Трифонов от Благоевград е преживял не един и два сблъсъка с несправедливостта и бюрокрацията. Баща му и майка му са от село Оризари, Кочанско, в Македония, които идват в майка България през 1920 година след войните, за да не бъдат ликвидирани от сръбските окупатори. Трудното му детство в Горна Джумая го калява и от малък се учи как да се справя с живота без да прави компромиси.

„Когато с жена ми Снежана решихме да се женим, а тя беше на 16 години и точно на Трифон Зарезан майка й отива при баба Ванга да пита за мен: „Момчето е много свестно, не се бой“ й казала пророчицата.

През 1979 година в Алжир тъкмо станах любимец на арабите, защото ги учех как да развиват лозарство и овощарство, като засадихме над 50 000 дка лозя и овошки и …отзоваха ме преждевременно. На един банкет в нашето посолство казах на посланика, че много чиновници са окупирали българското представителство без да работят , но получават големи заплати: „Търтея колкото и да е мързелив дава по малко мед и то най-качествения. А тук аз виждам кърлежи, които са се впили в снагата на външно министерство и само смучат от кръвта му”, казах на посланика. Скоро ме отзоваха в България, нямаше за какво да се хванат, казаха ми, че съм имал нерегламентирани контакти с невъзвръщенци българи в Алжир”.

След 1985 година, когато излиза Указ 56, с което вече се разрешаваше частната дейност, бай Трифон закупува място до река Струма на 7 км от Благоевград, вдига си виличка и наема под аренда околните над 20 дка пустеещи земи. Започнал да развъжда овощни фиданки, идвали да му ги купуват от място. През  90-те години тъкмо бизнесът му започнал да се разраства, взел 120 000 лева кредит от банка и засадил 20 000 най-различни фиданки – круши, ябълки, сливи, праскови и…

„Тогава един по един взеха да се явяват наследници на пустеещите до скоро земи и за късо време ми изкорениха фиданките, които даже изчезнаха. Ами сега, имаше да връщам на банката още пари!? Заведох дело срещу поземлената комисия  за нанесени материални щети, което дело въпреки, че се протака в годините го спечелих на всички инстанции. Осъдих ги на 14 000 лева, но в следващите 10 години не получих нищо.Преди няколко години след много жалби ми изплатиха заедно с лихвите над 72 000 лева. Върнах дълга си към банката, дадох на сина Христо и дъщерята Лидия, която живее в Лондон по некой лев и за мен останаха точно 82 лева”, казва бай Трифон, показвайки спестовната си книжка.

Перипетиите му не свършват дотук. Непознат за него софийски адвокат научил, че скоро ще получи 72 000 лева и го намира в благоевградския административен съд, където Трифон Трифонов води друго дело. Адвокатът му предложил услугите си да го защитава безвъзмездно. Доверчивият възрастен човек му подава папката с всички документи и му казва: “Щом си мераклия, ето!” Не след дълго бай Трифон получава съдебен иск, че трябва да плати 10 000 лева адвокатски хонорар на въпросния. Мошенникът, който даже бил зампредседател на Софийската адвокатска колегия му фалшифицирал подписа на няколко документа, а не го е защитавал по нито едно дело. Бай Трифон завежда насрещен иск за набеждаване, пак разправии, графологични експертизи. Накрая печели и това дело.

В края на 50-те години като млад ветеринар в Петричко Трифон Трифонов добива популярност с умението си бързо и сигурно изкуствено да осеменява кравите.

„Тогава се създаваха крупните кравеферми в цяла България. Осеменявах изкуствено кравите в село Марикостиново, когато ме потърсиха 2 булки от Петрич. 5-6 години вече били омъжени, но още не могли да забременеят. Дошли да се лекуват на калните бани в Марикостиново, за да се заплодят, чули за мен и ме намериха в обора. Докторе, няма ли начин да ни осемениш и нас, ми казват. Аз зейнах от почуда. Обясних им спокойно, че е невъзможно, въпреки, че половия  апарат на жената и на кравата са сходни. Когато разказах случката на мой приятел шивач, ерген, той пожела да го запозная с булките. Запознах ги и после не знам какво е станало, но след 1 година едната роди?! Докато работех и живеех в Петрич той ми шиеше безплатно панталоните.“

В друго нестандартно поприще се е изявявал бай Трифон Трифонов. Бил е футболен съдя, председател на Регионалната съдийска колегия и член на Републиканската футболно-съдийска колегия. През 1980 година е помощник на известния в миналото рефер Никола Дудин във финала за купата на Съветската армия межди „Славия“ и „Берое“.

„Преди всеки мач казвах на капитаните на двата отбора: „Ще ви различавам само по фанелките, не ме интересува кой фаворит, кой аутсайдер, кой домакин, кой гост.”