Шабан Даракчи от Брезница: Проблематизирането на религиозните текстове е необходима крачка по пътя за равни права на ЛГБТ хората
- февруари 12, 2016
Шабан Даракчи е изследовател в Института за изследване на обществата и знанието към БАН, където е защитил докторска дисертация на тема „Динамика в представите за джендър, сексуалност и брак сред българите мюсюлмани: случаят Брезница“. Завършил е социология в Югозападен университет „Неофит Рилски“, а след това – магистратура в Лунд, Швеция. Участва в инициативи на редица международни организации, свързани с джендър и сексуалност. Ръководител джендър проекти в Европейската асоциация за защита на човешките права – България. Работи върху няколко проекта, посветени на равенството между половете, сексуалните малцинства и организирането на малцинствените общности. Има 16 публикации за джендър и сексуалност, а дисертационният му труд е подготвен за печат. Участвал е в редица конференции в ЕС, Канада, Южна Африка и САЩ. В момента е стипендиант по програмата Фулбрайт в Университета в Хатфорт, Кънектикът.
– „Хващам“ те за интервю по Facebook по конкретен повод. След като медиите писаха за случая с имàма-гей, венчал две мюсюлманки лесбийки в Стокхолм, ти сподели, че познаваш лично този имам.
– Имам удоволствието да познавам имама, които извърши церемонията. Работим по общ проект в момента, базиран в Южна Африка. Съвсем скоро Людовик Мохамед Захед трябва да издаде дисертацията си „Хомосексуалност и ислям“. През Януари тази година в ЮАР беше учредена мрежа от учени и активисти, която се занимава изключително с ЛГБТ и религия.
Людовик е ХИВ-позитивен от много години, роден в Алжир и отраснал във Франция. Основава първата гей джамия в Европа.
– А това, че е ХИВ-позитивен, да влезе ли в интервюто?
– Той го казва навсякъде, принципно. Защото според него забраните довеждат до „криенето“ и следователно до необезопасен секс.
– Какво е значението на тази мрежа, която е учредена в ЮАР?
– Смятам, че тази мрежа е много важна с оглед на това, че повечето политики за равни права на ЛГБТ в световен мащаб се провеждат отгоре надолу, което е легалната страна на решаването на проблема. Това, което се пренебрегва, е фактът, че хомофобията има своите религиозни основи и повечето хора, които осъждат хомосексуалността, се позовават на религията, независимо от факта, че не са прочели и един религиозен текст.
Мрежата Global Interfaith Network on Sex,Sexual Orientation,Gender Identity and Expression събира на едно място учени и религиозни лидери от повечето религии по света. Целта ѝ е да се провокират широкоразпространени схващания за позицията на религията спрямо хомосексуалността. В науката този тип изследвания се наричат Contextual reasoning [обосноваване според контекста– б. а.]. Оказва се, че религиозните текстове са манипулирани по начин, по който да обслужват хетеронормативната патриархална система. На семинар, посветен на джендър ролите през 2013 година в Торонто, учени представяха изследванията си, в които един и същи текст от Корана е превеждан по четири различни начина от различни автори. Проблематизирането на религиозните текстове е важна и необходима крачка по пътя за равни права на ЛГБТ хората.
– Откъде се познаваш с Людовик Захед?
– За първи път чух името на Людовик през 2013 година, август месец, в Торонто. Тогава взех участие в международна конференция, посветена на ислям и джендър идентичност. Голяма част от изследователите, които проблематизират религиозните текстове по отношение на хомосексуалността, цитираха неговото име. Оказа се, че Людовик е писал много по темата за хомосексуалността и исляма и се очаква да скоро да издаде книгата си. В интерес на истината, има части от нея на английски език в мрежата, които са достъпни свободно. След като се запознах с част от неговата работа, през месец януари 2014 се срещнах на живо с Людовик в Йохансбург, Южна Африка. Той беше един от организаторите на учредената тогава световна мрежа за религия, джендър идентичност и сексуална ориентация. Аз участвам в работната група от учени към тази мрежа, които анализират връзката религия и сексуална ориентация в локален и световен мащаб.
– Като заговорихме за България – има ли, според теб, принципна разлика между това как Българската православна църква (БПЦ) дискриминира хората с различна ориентация у нас и това, как биват дискриминирани „различните“ мюсюлмани?
– Методът на дискриминация на БПЦ не се различава особено от познатите по света. Схемата е една и съща: изваждат се цитати от религиозните текстове извън контекст и хората, които не са чели въпросните религиозни текстове, вярват, без да си задават въпроси. Това е много интересно, защото под всяка статия в интернет, посветена на ЛГБТ права, има страшно много хора, които се изказват негативно и хомофобски, използвайки и коментирайки термини, на които не знаят значението. Типичен пример е гей прайдът, за който много хора смятат, че е „демонстрация”, а само един бегъл поглед в Уикипедия дава информация каква е истинската цел на прайдовете. Много е силен моментът и на избирателното „вярване“. Можете да чуете хора, които на злободневна тема пренебрегват религиозните предписания и обвиняват религиозните лидери в какво ли не, но когато става въпрос за хомосексуалност, въпросните институции и лидери стават най-достоверните източници.
По отношение на разликата в дискриминацията между мюсюлмани и християни, представители на ЛГБТ, трябва да се каже кой е институционализиращият дискриминация фактор. БПЦ използва всички поводи да се легитимира чрез хомофобски изказвания, докато според мен мюсюлманските лидери нямат тази крещяща нужда да се легитимират чрез подобни изказвания. Нека да не забравяме, че в мюсюлманските общности проблемът за хомосексуалността не се коментира. Той има невидим характер, което ще донесе много проблеми в бъдеще. От проучванията , които провеждам в последните четири години, се оказва, че сексуалната култура сред мюсюлманските общности не е много висока, особено сред средното поколение хора над 35 години. Защото в семейството не се говори на такива теми, а училищната система преди 1989 е крайно неефективна в това отношение. В същото време миграцията се увеличава значително. Това може да доведе до увеличаване на сексуално преносимите болести.
– Ти самият произхождаш от семейство на българи мюсюлмани. Как стана така, че разви интерес към джендър и към изследване на различната сексуална ориентация сред мюсюлманите?
– Когато си избираме професия, винаги има нещо лично, което ни кара да изберем съответната специалност. Аз започнах да се занимавам с джендър изследвания след специализацията ми през 2009 година в Лунд, Швеция, след като бях изучавал 6 години обща социология. Както повечето хора, които са специализирали в чужбина, и аз разбрах колко важни са джендър изследванията и колко много има да се изследва в България. Джендър социология или социология на пола, както я наричат някои, е интердисциплинарно научно поле с палитра от много различни гледни точки. Смятам, че джендър изследванията могат да допринесат за намаляването на агресията и омразата в обществото ни, защото патриархалната мъжка гледна точка приема мизогинията и хомофобията за биологично обусловени, а насилието като нещо, с което трябва да доказваш мъжествеността си. Нашите изследвания показват, че повечето от тези неща са социално конструирани, най малкото, защото всяка култура е сложила отпечатък върху техните измерения и проявления.
От тази гледна точка, в една традиционна сравнително затворена общност като тази, в която съм израснал, има доста мизогиния, а на мен това не ми харесва, казано накратко. Дисертацията ми е посветена на този проблем. За щастие, това се променя при най-младите хора, и част от младите мъже започват да се държат като това, което Елизабет Бадентер нарича „сдобреният със себе си мъж”, тоест мъжът, който не смята, че е срамно да помага в домакинската работа или в отглеждането на децата.
– Да разбирам ли, че си оптимист за правата на жените и правата на ЛГБТ хората в България?
– Много интересен въпрос, защото се касае за права на част от населението, което е жертва на една и съща идеология – патриархалната. Нямам намерение на размахвам ЕС като плашило в този контекст. Неоспорим факт е, че постигнатото по правата на жените и ЛГБТ в България се дължи предимно на Брюксел. Естествено и голяма част от неодобрението на ЕС сред хората се дължи на тези права. По този повод много харесвам концепцията за „сексуалното гражданство” на Джефри Уикс, в която накратко се казва, че ако всички хора плащат данъци, е нормално те да имат същите права, независимо от тяхната сексуална ориентация. Но от историята на ЛГБТ и феминистките движения знаем, че е необходимо време, за да се постигне равенство и анализите трябва да се правят, отчитайки регионални и локални политически и исторически фактори.
Да, смятам, че правата на жените и ЛГБТ в България се подобряват, но много по-трудно и бавно от много други държави. Защото това, което социализмът е оставил след себе си, е липсата на чувство за общност по интереси. Типичен пример за това е вътрешната дискриминация сред голяма част от ЛГБТ хората, които приемат идеалите за мъжественост и женственост, създадени от патриархата, и ги налагат в рамите на собствените си общности. Нужно е време да се създаде общностно организиране, което да реагира адекватно.
