Масоните – забравената история на България

Територията, на която се разполага българското землище от най-стари времена, е била огнище на духовност и знания. Масонството е с корени от дълбоката древност. Оказва се, че и хората по нашите земи също развиват мистични, тайни учения, както и свързаните с тях ритуали и символи, близки до масонските. Тук е достатъчно да се споменат имената на тракийските прорицатели и магове Орфей, Залмоксис, Музей и нимфата Траке.

Не случайно тук е построен главният храм на бог Загрей, чието гръцко име е Дионис. Жреците му са наречени „Беси”, т.е. „Бесни”, защото са изпадали в доста буен и агресивен транс по време на предсказанията. Александър Велики, бащата на Цезар и други известни личности са идвали отдалеч, за да получат отговори на своите въпроси. В по-късен период християнството се налага като новата духовна доктрина, но на построените върху темелите на тракийските оброчища църкви започват да се появяват старите соларни знаци, свастики и символи, които са идентични с масонските. Не случайно в нашите земи през IX век се създава българската азбука, която успява да разбие триезичната догма и Библията започва да просветлява българите на техния език. Т.е. дава им светлина в тъмнината на материалния свят, което е толкова близо до масонските идеи. Именно тази светлина, която дава писаното слово като носител на всякакви идеи, успява да покаже света в неговата разнообразност. И още повече това дава на българите рядката привилегия и възможност да избират пътя към Храма.

Именно различните пътища към Просвещението правят така, че християнството по нашите земи не е така фанатично, както в Западна Европа. Никак не е случайно, че тук се заражда богомилството, което в по-късен етап разтърсва до основи същата тази Европа. И 160 години преди във Флоренция да се появи Ренесанса,

Боянският майстор показва, че първите стъпки на Просвещението в Европа идват от Балканите.

Следва един доста тъмен период на Османско владичество до средата на 18 век, когато започва Българското възраждане. То продължава повече от столетие до Освобождението на България през 1878 година. Това е период на коренни промени във всички сфери на икономическия, политическия и културния живот. Дълбоките промени в обществото водят до пробуждане и въстания на българския народ и възстановяване на българската държавност. Всичко това не може да се случи без идеята за свобода, духовна светлина и просвещение. Не може да се случи без физическите носители на тези идеи. Може да се каже, че една не малка част от тях са масони. Български организирани масони…

Разбира се, Възраждането е едно комплексно духовно движение, но една голям част от първопроходците на Българското Просвещение са именно българските масони и то в далечния 18 век.

Историята започва в Албанските планини в град Москополе.

Днес това населено място е планинско село с около 700 души население, занимаващо се главно със скотовъдство. Не винаги обаче е било така. През 17 и 18 век Москополе е бил в цветущо състояние с 60 до 80- хилядно население в различните си периоди, с 26 хубави църкви, печатница (построена през1720 г.) с гръцки и български букви, чиито издания намират широко разпространение. В града има иконописна школа и училища, където се учат много българчета. През 1744 г. тук се основава „Нова Академия“ – единственото висше християнско учебно заведение в Османската империя. В средата на 18 век градът е, може би, най-големият стопански, културно-просветен и християнски център на Балканите. Москополе има стабилни търговски връзки с Рим, Венеция, Дубровник, Лайпциг, Цариград и много др. В града освен армъни, гърци и албанци, има и изключително много българи. Те са дюлгери/строители/ и са от онези удивителни хора, които познават душата на камъка, с може би най-стария занаят на света, а именно занаята на каменоделците. Били са разделени на групи и са едни от най-добрите строители на Балканите. С години са строили сгради в Рим, Венеция, Флоренция, Генуа и др. Няма данни, но някъде там българите строители/дюлгери/ са се докоснали до италианското масонство. И много от тях са станали такива. Там са почерпили от светлината на свободните зидари.

Всички тези знания, те са пренесли добросъвестно в Москополе и околията, където са живеели техните фамилии. Знаели са по няколко езика, донесли са и книги. Организирали са се като масони в отделни „лонджи” или „ложи”, както е прието днес да се казва. Виждал се обаче краят на добрите дни за християните в този град, когато Али Паша Тепеделенски, разпростирайки властта си над Тесалия, Епир и Албания, разорява Москополе и населението му няколко пъти между 1769 и 1788 година.

280 български фамилии на дюлгери разбират, че е изтекло времето им на това място и потеглят към Стара България.

Пътят е много тежък, хората са почти без покъщнина, но голямото им богатство е в ума и сърцата им. Минават почти през цяла Македония, Неврокоп/град Гоце Делчев/, с. Ковачевица/в което остават няколко фамилии/, с. Елешница/в което остават също няколко семейства/ и после следва Батак. Местните посрещат много добре бежанците и в знак на благодарност за съвсем кратко време те построяват безплатно църква на батачани. Да, това е известният по друг тъжен повод храм.

И тук е първият знак!

Специалистите казват – църквата в Батак е строена от масони…Това е без никакво съмнение, защото знаците са навсякъде по сградата. След кратка почивка те потеглят и се заселват окончателно в Брацигово. Преди обаче да започне всичко, построяват чешма в памет на избавлението си, на която слагат две големи звезди на Давид, вградени в абсолютни кръгове…Вече е ясно кои са те. Плочата на тази чешма се пази в местния музей. Много малко време трябва на хората да разберат какви отлични строители са новодошлите.

През 18 век брациговските майстори строители са достатъчно популярни, търсени от православни, евреи, мюсюлмани и католици, за да строят техните религиозни храмове и обществени сгради. Те правят това навсякъде из българските земи. Църкви, синангоги, джамии, имарети, безистени и т.н. И навсякъде сеят семето на духовната революция, като отварят сърцата на българите за светлината на Европейското Просвещение и промяната. Тази духовна революция след около 80-90 години ще прерасне в истинска и кървава, но ще постигне целта си. Te водят беседи, четат на глас литература от Европа/ понеже знаят езици/ на хората вечерно време, разясняват естеството на нещата. Благодарение на това българите получават усещането за общ национален дух и огромен стремеж към свободата.

Брациговските дюлгери смесват изкуство и революция. Ето това са първите български масони.

И навсякъде по изградените от тях обекти са поставяли масонски символи като Лъчистата делта и Всевиждащото око, слънцето (мъжкото начало), луната (женското начало), ъгълът, шестоъгълната звезда, шахматно подредения под и т.н. Въпреки, че се смята, че в този период по българските земи все още няма масонски ложи, те/брациговските дюлгери/ са имали такива, защото самото им съсловие е така разпределено, както в съвременните такива ложи. Те знаят и говорят на таен език, наречен Мащровски или Мещерски, разбирай „Майсторски”.

И до ден днешен в разложка Елешница се носят легенди за тези фамилии от строители и това, че когато са искали никой не е могъл да разбере какво си казват на техния таен език. Това вече е затворена общност, в която зидарите са „в своя храм” – останалите хора не са можели да разберат за какво става въпрос.

Именно те брациговските майстори масони засяват полето в което по-късно се раждат титаните на българската национална революция – Г.С. Раковски, Васил Левски, Петър Берон, Найден Геров, Йоаким Груев, Григор Пърличев, Иван Вазов, Васил Априлов, Захари Стоянов и много други. Едно е сигурно – българското масонство още от самото начало е със силна патриотична закваска и основа в противовес на общоприетите съвременни схващания. И може би тук е мястото да се каже, че Третата българска държава по същество е възстановена от масони. Нещо, което е забравено отдавна…

Автор: Белоризец Храбър/ilindenpres.bg