Малин Орачев, родом от благоевградското село Кочан: Цяла нощ плаках, че татко ме спря от борбата заради футбола
-
- февруари 5, 2016
Бях 20-годишен, когато Базел ме искаше, но не отидох
Ралица ВАСИЛЕВА
Старши треньорът на ОФК Поморие Малин Орачев е отлично познат не само на местната, а и на цялата футболна общественост в страната. И няма как да бъде иначе, след като е седми по брой участия в мачове от „А” група. Орлето, както е прякорът му, е записал 398 мача с 34 гола в българския футболен елит. Пред него в тази класация няма друг футболист, обличал екипите на бургаските отбори.
Малин Орачев е роден на 3 декември 1972 г. в благоевградското село Кочан. Възпитаник на продуктивната школа на Пирин Благоевград. Обличал е екипите на родния клуб, Нефтохимик, Локомотив София и Черноморец Поморие. С Нефтохимик е вицешампион (1997 г.) и два пъти носител на Купата на ПФЛ (1996, 1997 г.). Участвал е в 4 загубени финала за Купата на България (два с Пирин и по един с Нефтохимик и Черноморец Поморие), като на три пъти това се е случвало срещу „Левски” и веднъж срещу Берое. В евротурнирите е записал 16 мача с 2 гола. Има и 3 мача за националния отбор.
– Г-н Орачев, Поморие ще бъде без Вас на скамейката в мача за купата срещу „Левски”. Защо Ви изгониха срещу Спартак Плевен в събота, за което сега ще изтърпявате наказание?
– Течеше 80-ата минута, когато главният съдия Владимир Вълков подмина чиста дузпа в наша полза. Не се сдържах и реагирах бурно. Не съм го обиждал, но признавам, че имаше основание да ме изгони на трибуните. Просто не можах да преглътна несправедливостта.
– Кой ще Ви замества на скамейката?
– На пейката ще ме замества спортният ни мениджър Огнян Ралев. Той има необходимия треньорски лиценз, за да води отбора.
– Ще можете ли да давате наставления от трибуните?
– Абсолютно не. Забранено е.
– Имате цели 4 загубени финала за Купата на България. Това ли ще остане голямата Ви футболна болка?
– Няма как да не боли, след като си посегнал толкова пъти към трофея и не си успял да го грабнеш. Най-близо бях с Черноморец Поморие през 2010 г. на финала с Берое, когато паднахме с 0:1 след нелеп гол в добавеното време. Бях в зенита на кариерата си и се надявах най-сетне да успея, но не се получи. Разочарованието беше една от причините да реша да сложа край на кариерата си, макар че не липсваха предложения да я продължа.
– Три от загубените финали са точно срещу днешния съперник „Левски”…
– Като не успях в ролята на футболист, ще търся реванш като треньор. Дано го получа. В никакъв случай не сме лишени от своите шансове. Отборът ни върви добре и съм сигурен, че ще се опълчи достойно на „сините”. Още повече с подкрепата, която очаквам да получим от трибуните, макар че няма да играем в Поморие, а на „Лазур”.
– В Черноморец Поморие през 2010-а като футболист се засякохте със сина си Михаел, но той оставаше резерва в качеството си на юноша и не можахте да запишете мач със съвместно участие. Не съжалявате ли?
– Щеше да бъде хубаво, ала за малко не се случи. На терена не се събрахме, но ето, че сме заедно в Поморие, където сега той играе под мое ръководство. Това все пак е бащина утеха.
– Не се ли притеснявате, че може да Ви обвинят в протекции на сина си?
– Има го този момент и затова той трябва да е двойно по-усърден от другите в тренировките. Смятам, че се справя добре и напълно заслужава мястото си в титулярната единадесеторка. Който си има качества, има си ги. Аз пък гледам да съм по-строг, но и обективен в отношението си към него. Деликатна е темата, защото Михаел, докато беше в Черноморец Бургас, се беше отчаял от загубите и от контузиите си. Мислеше дори да се отказва от футбола, но в Поморие отново доби мотивация за игра.
– Поморие е новак в „Б” група, но се превърна в безспорния хит с добрите игри и първото си място след 8-мия кръг след 6 победи, 1 равенство и само 1 загуба. Ако някой преди първенството беше предвидил подобно представяне, щяхте ли да му повярвате?
– В интерес на истината – не. Тази загуба, която допуснахме от Дунав Русе, всъщност е първата у дома, откакто поех отбора през лятото на 2013 г. Тогава бяхме в „А” областна група. Във „В” група започнахме без поставена цел да сме първи, но от мач на мач си пролича, че сме най-достойни. Радвам се, че добрите резултати продължават и на професионално ниво.
– Как така бързо се адаптирахте от аматьорския в професионалния футбол?
– Селекцията събра в състава ни мнозина футболисти с опит в „А” и „Б” група. Така и адаптацията стана безболезнена. Пък и най-добрият озон за атмосферата в съблекалнята са победите.
– И Вие, и ръководството, нееднократно заявихте, че нямате „А” група за цел. Какво ще ги правите тогава натрупаните точки?
– Може да нямаме за цел „А” група, но във всеки мач играем за победа. Нали сме професионалисти и това ни е работата. Като бием, печелим по-добре. Малко позатруднихме ръководството със заработените премии, но всичко обещано се изплаща в срок.
– Къде е силата на Поморие?
– Отговарям веднага и без замисляне – в колектива. Нашият спорт е колективен спорт и когато няма взаимопомощ, с хър-мър не вървят нещата. Винаги съм бил директен и откровен с футболистите. Възпитавам ги и те да бъдат такива помежду си. Добрият колектив е в основата на добрите ни резултати.
– Има ли нещо, което да Ви радва повече от победите?
– Пълният стадион. Върнахме хората по трибуните. В града се усеща нова футболна атмосфера, говори се повече за футбол. Мачове без зрители не струват, каквото и качество да съдържат. Смея да твърдя, че поморийският футбол изживява своя ренесанс, защото и в школата се работи много добре. Следваме с успех стратегията на ръководството да налагаме местни момчета в представителния състав. Шест от момчетата при мъжете са продукт на поморийската школа, а двама-трима започват като титуляри. Какво по-хубаво от това? Затова и стадионът е пълен.
– Лесно ли се работи в Поморие?
– Във футбола лесно няма, но когато има единомислие между ръководство и спортно-технически щаб, наистина се работи по-лесно. При нас е така и в основата на възхода са грижите и специалното отношение към футбола на кмета Иван Алексиев. Всички сме му много благодарни за съпричастието и подкрепата.
– Гордеете се с една от най-дългите кариери в българския футбол, но е интересно да се върнем към началото. Как се запалихте за играта?
– Бях много запален по спорта и първоначално се бях записал да тренирам борба. Като момче дори станах пръв на един турнир в Благоевград и бях твърдо решил да продължа да се развивам на тепиха, но баща ми Стефан ме спря. Рече ми: „Каква борба, футбол ще тренираш и толкоз!”. Преживях го много тежко. Плаках цяла нощ, но в крайна сметка го послушах. За добро е било, защото с борбата сигурно нямаше да направя такава кариера.
– За цели 20 години на терена други биха сменили много повече отбори, отколкото тези, в които Вие сте играли. Вярвам, че предложения не са липсвали. Как им устоявахте?
– Аз съм такъв тип човек, че хареса ли ми някъде, не ми се мърда. Когато са лоялни хората с мен, държа да оправдавам доверието им. В Бургас корени пуснах, останах да живея тук. Имал съм оферти от столични отбори в най-голямата си сила, но съм ги отклонявал без колебание.
– А от чужбина?
– Имал съм и от чужбина, но съжалявам само за една. Бях едва 20-годишен, когато с Пирин участвах в евротурнирите. Срещнахме някакъв швейцарски отбор, не му помня името. В България го бихме с 3:0, а аз вкарах два гола и асистирах за другия. И на реванша играх много силно. Тогава дойде оферта от Базел, настоящият им шампион и редовен участник в Шампионската лига. Даваха 250 хил. франка, но ръководството на Пирин искаше двойно. Не стана сделката, пък и аз не бях достатъчно настоятелен. Притеснявах се дали ще мога да се оправя сам зад граница толкова млад.
– Пуснахте корени в Бургас, но не Ви ли липсва Пирин планина?
– Морето достатъчно я компенсира, пък и не сме накрай света. Като ми домъчнее, паля колата и за няколко часа съм в родния край.
Be the first to leave a review.
