Какво се случва в „Пирин“ (Гоце Делчев)?!

Отборът, който преди две години игра в елита на България сега е изпаднал в дупка, която изглежда толкова дълбока, че светлината за момента не се вижда. Сега онези пълни трибуни и гръмките победи срещу различни съперници изглеждат като един много скъп и далечен спомен, който обаче избледнява, защото на Градския стадион цари униние, тъга и безвремие…

Даниел БОРИСОВ

Какво се случва в „Пирин“(Гоце Делчев)? Всички се питат, а сега накъде? Какво ще става? Това са въпросите, които много фенове и обикновени граждани си задават. Отборът, който преди две години игра в елита на България сега е изпаднал в дупка, която изглежда толкова дълбока, че светлината за момента не се вижда. Оказаха се факт най-мрачните прогнози! Сега онези пълни трибуни и гръмките победи срещу различни съперници изглеждат като един много скъп и далечен спомен, който обаче избледнява, защото на Градския стадион цари униние, тъга и безвремие…
Тимът спря да тренира, футболистите бяха пратени у дома да се готвят, всеки по индивидуална програма. Започна сериозно опразване на наличния състав – отидоха си Даниел Гогов, започнал с „Миньор“(Перник), за Симитли в пакет заминаха трима основни футболисти на неврокопчани от есента – Стойко Иванов, Ибрахим Алим и Боби Сандев. Това автоматично доведе съвсем до свиването на номенклатурата от състезатели и до пропадането на контролата с „Вихрен“, предвидена за тази сряда (27.01.2016), която уж трябваше да бъде първа за новата година. Пропадна и тази с Банско за утре (събота, 31.01.2016), което подсказва, че нещата хич, ама хич не са добре.
Всичко обаче започна по-рано, още през първите дни на октомври, когато 7 футболисти отказаха да излязат срещу „Ботев“(Ихтиман) в поредния кръг от първенството. Същите не пожелаха да облекат спортния екип заради дължими суми и никакви увещания, включително на тогавашния председател на УС Благомир Томов не помогнаха. Те останаха непреклонни и впоследствие бяха освободени заради неизпълнение на служебните си обязаности. Парите им бяха платени по-късно, но какво се случи след това?
Гоцеделчевци изиграха този мач с юношите и завършиха 3:3, но само 24 часа по-късно стана факт оставката на Тодор Киселичков от треньорския пост, което определено не бе хубав знак. Треньорът си тръгна малко обиден, загатвайки го в своята прощална пресконференция. Обиден от това, че още от първия ден бе атакуван от феновете, без да са видели резултатите от работата му и без изобщо да са се опитали да видят как работи, а следствието бе тягостна и напрегната обстановка вътре в отбора. За вътрешни напрежения и съскане на змии от различни гнезда и посоки в клуба също бе споменато. „Вярно е, че отборът не тръгна добре, но все пак трябваше някакъв толеранс,“ говориха част от най-върлите привърженици, но вече бе късно!
След това на пожар бе привикан Димитър Крушовски, който бе помощник на отишлия си треньор. Бившият капитан на „Пирин“(Гоце Делчев) бе поставен в изключително некомфортна ситуация, след като с налични средства – основно голобради юноши трябваше да добута някак си до края на първия дял в първенството. Междувременно оставка подаде и председателят на УС Благомир Томов, а това също натежа!
Както и да е, неврокопчани успяха да завършат с осакатения си състав и всички очакваха Общото събрание да избере ново ръководство. Очакваха го като панацея за всички болежки на 100-годишния клуб. От първия опит делегатите не успяха, но от втория „чейнджът“ се случи – начело застана доскорошният спортно-технически директор Иван Близнаков, след като предшественикът му категорично отказа да продължи да изпълнява длъжността си, независимо от увещанията на запалянковците. „Аз направих, каквото можах и в работата си съм допускал грешки. Явно не успях да се справя напълно достатъчно и се оттеглям, за да дам път на други, които се надявам да могат да са по-ефективни,“ каза Благомир Томов в отчета си преди вота.
На негово място застана човек, който определено разбира от футбол и го доказа във всичките над 10 години в клуба като изпълнителен директор, а след това и като спортно-технически. Точно толкова „Пирин“ бе при професионалистите и всички вече виждаха новия месия. Той пое един много сериозен товар – онези 198 хил. лв, които дължи отборът към НАП и именно, заради които неврокопчани бяха изхвърлени от БФС в югозападната „В“ група. Добре поне, че едни други около 400 хил. задължения към старите собственици не са поискани. Както даде дума бившият президент Антонио Сакаджийски, така и стана. Никой не отвори и не отваря дума за тях, което е един светъл лъч в клубния пейзаж, приличен на филм от Хичкок.
Иван Близнаков бе приеман като човек, който с магическа пръчка ще замахне и всичко ще стане ОК. Да, ама не, както казваше един от стълбовете в българската журналистика Петко Бочаров. Оказа се, че мисията много трудно ще се случи, тъй като сама птичка пролет не прави, а от „нигде надежда взорът не види“. Новоизбраният председател се видя в чудо от липсата на яснота около бюджета и други проблеми, налетели клуба впоследствие. Оказа се, че за поредна година Общината ще отпусне 300 хил. лв. за спорта, 50 хил. от тях заминаха по решение на общинските съветници за издръжката на новопостроената зала „Неврокоп арена“ – една изпълнена мечта на поколения неврокопчани. Останалото избраниците в местния парламент оставиха за по-късно и не дадоха отговор колко финанси от оставащите 250 хил. в родна валута ще отидат за всеки спорт, развиван в Гоце Делчев – не само футбол, а хандбал, баскетбол, борба, карате… Оказа се, че възстановеният и възстановяващ се хандбален клуб е потърсил 107 хил. лв., за да се издържа с оглед на бъдещото влизане в „А“ група, а това предрича още по-сериозно стесняване на сумата за Цар Футбол.
Стигна се до там да се преустанови тренировъчен процес във ФК „Пирин“(Гоце Делчев), за колко дни никой не знае, а това да постави под угрозата клубът от самосебе си да спре да съществува. Сега всички се питат
Сега накъде? Какво може да се направи?
Има много алтернативи, но някои или граничат с фантастиката, или пък за момента са неприложими, да се намери„спасителят в ръжта“, ама не в ръжта, а в калта. Защото, това, в което се намира „Пирин“(Гоце Делчев) в момента е лепкава кал, от която трудно се излиза сам, а трябва да ти подадат ръка, че даже и да те побутнат. Но да говорим за по реалистичните сценарии!
Един от тях е отборът да бъде фалиран и да започне от селските групи в търсене на бързо завръщане поне в третия ешелон, а след това и в по-далечно бъдеще в „Б“ група. Пътят, по който минаха „Беласица“, „Вихрен“ и ОФК „Пирин“(Благоевград) след своите авантюри в „А“ група. Така ще бъдат заличени омразните дългове и всичко ще бъде 0:0. Това обаче има своите опоненти, които не искат подобен развой! И те със сигурност има доводи, заради които да са прави са прави, защото за разлика от емоциите, трябва да се имат предвид и някои други реалности. Така например е много лесно да се каже, че отборът ще вихри дербита със „Спартак“(Долно Дряново), „Барса-Борово“, „Буйна Места“(Мусомище), „Граничар“(Копривлен), „Места“(Хаджидимовоо), „Родопа“(Рибново)… и видите ли, неврокопчани ще влязат, защото са им много тренирани футболистите, които нямат равни на себе си. Тук обаче има няколко въпроса:
1. Дали ще останат играчи, които да реализират целта?
2. Прави ли се сметка, че отборите от населените места около Гоце Делчев няма да стоят със скръстени ръце и да чакат да ги бият като тъпани някакви юноши? Все пак в тях играят немалко състезатели, останали неоценени или пък „преждевременно пенсионирани“ от „Пирин“, за които това ще бъде удобен момент да се докажат. Дори и да не е това, то отбора от ГРАДЪ си е достатъчен дразнител.
3. Ако все пак „Пирин“ се класира на първо място, то той ще трябва да изиграе още 3-4 допълнителни квалификационни мача, в които ще срещне други отбори от пиринската бундеслига, а след това и съперници от други области, които също ще са мераклии за изкачване в по-горна група, а местата са си само 2. Каква е гаранцията, че ще прескочи баражите и няма да изгуби още една година при абсолютните аматьори, за да стартира нова акция за изкачване във „В“ група?
4. Дали с фалита няма да се затрие трудът на онези хора – играли или работили в клуба и да се затрие техният трудов стаж, което впоследствие да се окаже пречка пред пенсионирането им, независимо от това, че са си дали здравето за отбора? Заслужават ли го?
5. Дали може с лека ръка да се махне на историята, като че ли изглежда най-далечен въпрос и малко идеалистичен? Той обаче си е нещо, върху който си струва да се замисли всеки.
Има и друга алтернатива казват привържениците! Неин център се оказва с адрес ул. „Царица Йоанна“ 2. Т.е отново да се обърне поглед към общината, която пак да се намеси. Общината и целият общински съвет да се съберат час по-скоро и да вземат спешни решения за футбола, който няма да се лъжем си остава най-популярният спорт, не само в Гоце Делчев, а в целия свят. Той е най-голямата витрина! Другите, дано не се разсърдят, но са след него!
Може би изходът се крие в думите на Иван Близнаков.
„По категоричен начин заявявам, че аз не бягам от работа, целия си съзнателен живот отдадох на „Пирин” (Гоце Делчев) и докато съм жив, ще е така. Искам да бъда правилно разбран от кмета на общината и общинските съветници. Нашият клуб да стане общински, както са „Беласица”, „Вихрен”, „Пирин” (Благоевград) и др. Няма кой да се наеме да плати задълженията ни към НАП, които са в размер на 200 хил. лева. Надявам се на следващата сесия да се прояви разум и дебело подчертавам – отборът да стане общински и да можем да разчитаме на постоянна финансова издръжка. Що се отнася до гласовете, че клубът трябва да бъде закрит, смятам, че това не е правилното решение. Да затриеш нещо е много лесно, но е трудно да го изградиш. Още повече, когато става дума за една емблема на спорта в нашия град, в нашия край, каквато е футболният отбор. Вярвам, че ще се намери решение и то скоро. Подновяването на първенството е близо и трябва да се действа бързо. В никакъв случай не бива да се мисли за ликвидация”.
Това сигурно е изход, след като е казано и от човек, който е навътре със спортните дела. Дано да се намери алтернатива, иначе футболът в Гоце Делчев може да се окаже само в добрите стари спомени, останали в архивите на касети, дискове, вестници и в паметта на отделните хора! За да не стане като в приказка: „Имало едно време и имаше тогава един отбор от града. Да видиш какви мачове само, какви емоции, ама това беше някога… Беше ей там, в парка!“ Едва ли някой иска тази приказка да стане факт! А спортът в малкия южен град не заслужава подобна участ – един 100-годишен клуб, едно от лицата на Гоце Делчев да бъде заличено!