Благоевградската журналистка Мариета Димитрова: Голяма част от журналистите не се измъчват от цензурата, те са част от нея

Ерол ЕМИЛОВ
Мариета Димитрова e журналист по професия и призвание. Започва професионалната си кариера като водещ на предиобедно предаване в ефира на ТВ ОКО. В момента е репортер на предаването „Господари на ефира“ за Благоевградска област. Родена е на 18 декември 1986 година в Благоевград.
– Г-жо Димитрова, разкажете ни как започнахте да се занимавате с журналистика? Вие ли я избрахте или тя Вас?
– Първите си стъпки в журналистиката направих през далечната 2003 година ,когато все още бях ученичка в 10 клас, тогава с един мой съученик бяхме поканени да станем част от екипа на младежкото предаване на Радио Благоевград – „Хей, хлапета“. Още след първият си ефир, знаех, че моето място е предопределено. Чувствах се на върха на света когато бях в студиото и разбрах, че журналистиката е моята страст. Именно тогава журналистиката ме избра. След това започнах да водя и телевизионно предаване в местна телевизия и нещата лека полека се завъртяха и от една страст, тя се превърна в начин на живот за мен. Аз не я приемам като работа, за мен журналистиката е призвание.
– Напоследък в медиите наблюдаваме едно доста притеснително явление – смесването на журналистиката с пиара, даже понякога той я измества. Защо?
– За съжаление тази констатация е вярна. Ако разгледате регионални медии, ще попаднете на такива, които изглеждат като рекламен личен сайт на някой кмет, бизнесмен или дори криминално проявен, но с финансови възможности. Статиите са шаблонни прессъобщения, писани от некадърни пиари – еднотипни, евтини и понякога пълни с правописни грешки. По всички тези признаци ще познаете медиите, които са на общинска издръжка.
Още по-лошото е, че журналистите в България се превръщат все повече в регистратори, в отразяващи, в дописници. В задаващи въпроси, чийто отговори знаят предварително. Подпечатаното с позиция липсва. Ние отдавна тичаме след тенденциите и модите и не дръзваме да проявим куража да станем субективни. Съзнавам каква почуда и разтушителна въздишка ще предизвикам с „непрофесионалното“ си твърдение.
Все още под снемащото отговорността търсене на всевъзможни гледни точки се мъти и рои беззъбо и безцветно отразяване на събития, писане на дописки и обтекаеми свидетелски репортажи на които се чудиш присъствал ли е авторът или са му разказвали по спомени. Защото „така се прави“! Защото мантрата „ти не си важен, важно е какво коментират действащите лица“ обезличава драстично вече цяло поколение вестникари и лица от екрана.
Разбира се има и друг подход. Той за момент дава повод за оживление, но радостта от проявата на витално слово изчезва, когато се позаслушаш, вгледаш или просто не изскочат като пъпка на челото на буен юноша причините за войнстващата позиция на задълбалия в болезнен проблем автор.
– Преди известно време ние публикувахме информация за заведено дело срещу Вас от кмета на Благоевград. Как си обяснявате това негово действие?
– Да, така беше и тук е мястото да благодаря на вашата медия за обективното отразяване и подкрепата, която ми окзахте тогава. Вие бяхте единствените, които писаха по темата и задаваха въпроси. Впоследствие делото беше прекратено, кметът оттегли жалбата си. Причините довели до него неговите действия аз не си ги обяснявам, а и не ги търся честно казано, решил е да действа така и го е направил. Може би той е имал своите доводи, но аз пък съм имала своите. Не това е начина според мен, но хората мислят по различен начин. Аз мога да кажа, че намерих за себе си положителното в тази ситуация – сега вече не се притеснявам от подобни ситуации и съм по-уверена в себе си.
– Случаят не бе отразен в другите регионални медии…
– Това казах и аз, само Вие писахте и Асоциацията на европейските журналисти в България, които излязоха с позиция в моя защита….и до там. Много ми беше странно, че местните медии запазиха мълчание, когато става въпрос за колега, но не ги виня. Всеки сам избира как да работи, какви принципи да следва, ако има такива изобщо и колко професионално да работи в определени ситуации.
– Като репортер на „Господари на ефира“ сте разкривали много скандални сделки и действия на хора от местната власт в Благоевградско. Имали ли сте проблеми след излъчването на репортажите?
– Ако една заплаха за здравето и живота ми може да се квалифицира като проблем, значи съм имала. За мен подобни ситуации обаче са доказателство, че съм на прав път и работя така, както трябва да работи един журналист. Далеч съм от идеята да бъда удобният журналист, който ще обслужва нечии интереси. Аз защитавам интереса на обикновените хора, чиято надежда е в хора като мен, защото те са репресирани и мачкани. Заради тези хора аз няма да се откажа и ще се боря за истината, та дори цената да е съдебни дела и телефонни заплахи.
– „Репортери без граници“ ни поставят на 106-то място в света по свобода на словото. На какво се дължи това?
– За да е свободно словото, трябва да е свободна мисълта. Но с български манталитет няма как да очакваме германска медийна среда, защото немалък брой журналисти са били купени, други изпълняват поръчки под маската на свободата на словото…
Голяма част от журналистите не се измъчват от цензурата, те са свикнали с нея, те мислят в матрицата, те са част от нея, те са, бих казала, създадени от матрицата. Антиутопия! Тези, които трябва да събуждат, всъщност приспиват населението, отвеждайки го тихо към упадък.
– Възможно ли е да има напълно свободни и независими медии в България?
– Вероятно е възможно, но много неща трябва да се променят, за да се осъществи това. При такава среда и срастване на интересите на политически, корпоративни и медийни кръгове не може да става и дума за независима и обективна журналистика, а за поръчкова такава. Не са малко примерите през последните години, в които определени медии бяха вкарани и използвани по най-брутален и очевиден начин в политическите войни и предизборни кампании.
Комбинирането на яснотатата в икономическото положение на медията със задължението същата да предоставя право на отговор на засегнатите лица е средство за превръщането й в социалноотговорна организация. В много силен фактор при определянето й като автономен субект на гражданското общество, който критикува аргументирано, който отстоява позиции обосновано и търси отговори от властта по най-наболелите за обществото въпроси без да се колебае.
– Как ще коментирате атаките срещу разследващи журналисти у нас? Спомняме си за палежа на колата на Генка Шикерова, срещу Васил Иванов от Нова телевизия също имаше няколко посегателства . И последният случай – побоят над поморийския журналист Стоян Тончев.
– В България нападенията срещу журналисти остават безнаказани. Това е основната причина, да се случват подобни грозни посегателства. „Тези, които залагат бомбите на журналисти, да си носят сами отговорността за това.“ каза преди време президентът Плевнелиев. Ще я понесат, но ако ги хванат. А за да ги хванат, някой друг носи отговорност за разкриването на престъпленията. Някой, на когото данъкоплатците дават милиарди от бюджета точно за тези функции. Колко атентата срещу журналисти е разкрил до момента този някой?
Докато някой не понесе отговорността си, да открива тези хора и да ги наказва според закона, тези посегателства няма да спрат.