Дейли Прес: Вдигат паметник на Васил и Георги Илиеви в Кюстендил
- януари 20, 2016
Паметник на Васил и Георги Илиеви ще бъде вдигнат у нас. Инициативата е на хората, възраждащи структурите на някогашната борческа групировка ВИС.
Мястото, на което ще бъде изграден монумент на убитите братя, все още се пази в тайна. „Засега не искаме да го обявяваме заради медиите и други наши врагове”, обясняват новите висаджии.
Това е един от проблемите, които се дискутират в платформата за задаване на въпроси ask.fm. Там бе създаден акаунт от структурите на ВИС, за чието възраждане медиите писаха. Интересът е нечувано висок и само за първия ден бяха зададени близо 100 въпроса. По този начин своеобразният анонимен пресцентър на възродения ВИС отговаря на интереса към инициативата.
От групировката обясняват, че ръководството е в ръцете на своеобразен борд, но негов ръководител е Росен Карана, приятел и съратник на Жоро Илиев.
Самият той потвърждава за инициативата за паметника, но отказва повече конкретика.
„Не желаем да се шуми, защото е ясно, че ще има много полемики. Мястото все още се обсъжда. Ако зависи от мен, ще е в родния им Кюстендил, и аз съм от там, но това ще го решим всички заедно. Ясно е, че ще го направим, ще разберете по-натам къде”, обяснява Карана.
От обсъжданията в платформата ask.fm стават ясни и други факти около новата ВИС. В структурите влизали основно някогашни съратници на братя Илиеви, но и техните пораснали наследници. Демонстрира се финансова стабилност, като се обяснява, че парите идват именно от натрупаните състояния по време на борческите години. Хора от различни градове се интересуват дали вече структурите са готови по места и се оказва, че това е така или всеки момент ще бъдат възстановени. Валят и интересни уточнения, като например, че във Враца не само е готова организацията, но и „някои от шефовете ходят на лов там”.
Уточнява се, че свързаните в миналото с братя Илиеви Чавдар Писарски, Николай Цветин, Антон Боянов и вдовицата на Жоро Мая Илиева не участват във възраждането. Коментарът относно Димитър Джамов е, че той сам трябва да реши.
На въпросите, свързани с дейността, се отговаря уклончиво, като само се конкретизира, че застраховки няма да се правят, макар че колите на ВИС щели да бъдат със стикери. Охранителната дейност ще бъде само за нуждите на обектите на самата ВИС. И че работата е тайна и няма за какво да се говори публично, тъй като „плъховете от бопа слухтят навсякъде за информация”.
От структурите отхвърлят обвиненията, че набират хора през социалните мрежи, а обясняват, че комуникират през тях заради огромния брой почитатели на ВИС.
Не пропускат и да демонстрират сила със заплахи и предупреждения. На въпрос „Какво ще кажете за генерала, който е разказал играта на стария ВИС 2, отговорът е, че „ВИС не може да бъде победен, защото не е просто един човек!”
„За да се построи паметник на някоя личност, е добре да мине повече време от смъртта му и обществото да оцени неговите действия. Все още е минало малко време от смъртта на братята и не всичко е станало ясно. Например научавам, че техните структури са успели да се справят с навлизането на руската, алабанската и сръбската мафия у нас, но за това няма никакви документи. Все още е рано за еднозначен отговор”, коментира историкът Божидар Димитров.
„Всеки има право на мнение, но паметникът да е където решат. Не мога да коментирам тези работи. Иначе чух за възстановяването на ВИС, но не съм в течение. Самият Росен Карана познавам само по физиономия, не сме близки с него”, казва Димитър Джамов, борец, приятел на Георги.
„Чувам от приятели за паметника, но не съм в течение на нещата. Според мен е естествено мястото на такъв паметник да е в Кюстендил, там, откъдето тръгнаха като спортисти. Но мнението трябва да си кажат майка им, Мая, наследниците на бизнеса”, твърди Стойчо Иванов, първият треньор на Васил.
„Мисля, че мястото на такъв паметник е в Кюстендил, но това са много противоречиви личности. Явно идеята за монумента е на техните близки, които страдат по миналото и искат да се върнат към онези хубави за тях години. Но това е нещо много лично и трябва да го направят най-близките. Бях приятел с Васко, пял съм и на Жоро, но не сме били толкова близки. Но не смятам, че всички ще одобрят тази инициатива”, казва на свой ред и Илиян Михов-Баровеца, певец.
В световната история поставянето на паметник на хора със съмнителна слава не е прецедент. Все пак това е изключителна рядкост и в повечето случаи това са монументи на държавници, макар и запомнени с кървавата диря, останала зад тях.
В САЩ единственият паметник на гангстер е този на Бенджамин (Бъгси) Сийгъл. Поставен е в малък комплекс зад хотел „Фламинго” в Лас Вегас. Именно с него прочутият Бъгси, считан за един от най-безмилостните убийци, поставя основите на столицата на хазарта. А днес спечелилите в казината обичат да се покланят пред човека, дал им шанс да променят живота си.
Зад Океана другите паметници на подобни личности са по правило в гробищата. Най-известният подобен монумент е този на Алфонс Капоне, останал в историята не с прозвищата си Снорки или Белязания, а просто с умалителното Ал Капоне. През 80-те имаше идея къща на Капоне в Чикаго да бъде превърната в исторически паметник, но това предизвика бурен скандал.
Подобно е положението в Русия, където за гангстерите напомнят огромни надгробни плочи. По правило те са изобразени в реален размер, а върху черния мрамор са изрисувани сцени от живота им. Задължително са в маркови костюми на фона на мерцедеси и катедрали, отпиващи вино, пушещи пура или дори зад решетки, напомнящи къде са прекарали част от живота си.
Иначе докато в македонско село искат да вдигнат паметник на обвинения в стотици военни престъпления Желко Ражнятович-Аркан, а село до Болоня скача срещу бутането на паметника на Ленин, то в Испания бе съборен последният монумент на Франко, а в Австрия бе махнат надгробният паметник на родителите на Хитлер.
9 години след разстрела на Георги Илиев на 25 август 2005 г. в Слънчев бряг всеки един от роднините му е поел по своя път, забравил за славата и величието на висаджията, от когото трепереше половин България.
Вдовицата Мая предпочита да обикаля екзотични страни, вместо да посещава гроба му, още повече да се среща с родата от Кюстендил, с която тотално е замразила отношенията си.
Майката леля Венка продължава да носи тъмни дрехи, макар че е щастливо обвързана с пенсионер комшия от квартал „Запад”.
Сестрата Мариана се радва на първородния си син, кръстен досущ като по-малкия й брат – Георги Андреев Илиев, макар че момчето си има баща, който съвсем законно го е припознал като свое.
Броят на кюстендилци, които познават основателите на ВИС – братята Васил и Георги, става все по-малък. На 20-годишните младежи имената им нищо не говорят. Приемат ги като легенда, принадлежаща безвъзвратно на миналото.
