Топ Преса представя: Самодейци от Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци!

В днешния брой: Вили Гемеджиева, студентка II курс в УНСС – гр. София

Едно интервю на

Стоян ЦВЕТКОВ

– Здравей!

– Здравейте!

– Какво Ви нака­ра да се запишете в Неврокопския ансамбъл?

– Още от малка обичам да танцувам. Винаги заставах пред телевизора и се радвах на големите каки и батковци как хубаво танцуват, колко са красиви и мечтаех да бъда и аз някога като тях! И ето сега имам тази възможност да споделям магията на тан­ца и красотата на фолклора ни. Занимавам се с народни танци от първи клас. В Нев­рокопския ансамбъл съм от 6 години и всяка изми­нала година ме кара да се чувствам все по-щаст­лива и гор­да, че съм част от ко­лектива на един ВЕЛИК ансамбъл!

– Хората, които са интервюира­ни досега, често използват дума­та „семейство“. Защо според Вас?

– Да, наистина ансам­бълът е едно голямо семей­ство. Всички се оби­чаме, помага­ме си, споде­ляме общата радост и тъга, заба­влява­ме се заедно. Ние сме не просто колеги, а и приятели, ние сме едно голямо семейство, което поддържа жив духа на българския фолклор.

– Каква е при­чината да про­дължавате да сте в ансамбъ­ла, въпреки че сте студентка в София и време­то Ви за репети­ции е ограниче­но?

– Да, уча в Со­фия и не разпо­лагам с много свободно време да посещавам редовно репе­тициите, но аз обичам ансам­бъла, завладяна съм от магията на танците и песните, винаги съм се старала да съхранявам българските традиции и дори и да бъда на хиляди ки­лометри, не бих се отказала от любовта си към българ­ския фолклор. Винаги, кога­то имам възможност, аз съм в залата и с удоволствие танцувам.

– Има ли случ­ка, която никога няма да за­брави­те?

– Всич­ко, кое­то сме прежи­вели заедно с ан­самбъ­ла, създава траен спомен в съзнанието на всеки от нас. Но едни от най-вълнуващи­те моменти, които никога не могат да се забравят, са концертите ни, тръпката на сцената, аплодисментите на публиката, това, че хора­та пеят и танцуват заедно с нас и ни се радват. Това са моменти, които топлят ду­шите ни дълго време. Все пак сред всички концерти се откроява участието ни в Турция, където нашият ан­самбъл спечели златото. Друг вълнуващ момент, е когато звезда от съзвездие­то Скорпион бе кръстена на нашия ансамбъл и дори и в Галактиката се носи славата на ансамбъла ни.

– Призивът Ви към съ­гражданите?

– Съхраня­вайте духа и традициите на българското, не забравяйте корените си. Нека всички заедно показ­ваме, че сме един горд на­род с богата история, кул­тура и фолк­лор!

– Имате ли нещо да каже­те на колегите си от НАПТ?

– Искам да им благодаря, че ме приеха в своето голя­мо семейство и ми дадоха възможност за реализа­ция. Благодаря им за всички прекрасни моменти и споме­ни! Обичам ги!

– Благодаря Ви!

– И аз много Ви благодаря!