Удар събори легендата на македонската песен Емил Ристосков – бере душа на легло, трудно се адаптира, човек се грижи за него!

Синът му, уважаваният футболен съдия Христо Ристосков,се сеща от дъжд на вятър за баща си! Така си отиват легендите в България

Ралица ВАСИЛЕВА
Почти няма човек в югозападна България който да не е чул песните му или да не е чул за него. През 1992 г. в Сандански се провежда за първи път фестивал на авторска македонска песен, който от следващата година се нарича „Пирин фолк“. Първото в историята изпълнение, прозвучало на сцената на фестивала, е на Емил Ристосков, доайенът на македонскатапесен у нас, заедно с имена като Костадин Гугов и Любка Рондова.
Така историята на „Пирин фолк“ започва с „Наздравица“ (по текст и музика мна Никола Ваклинов): „Наздраве и добре дошли! Да вдигнем чаши за това да спи под камък злото, да ни среща винаги добро!“. Съшият рефрен звучи до ден днешен в много местни радиостанции, има го в интернет където се радва на голяма популярност, излъчват се и стари кадри по ТВ „ Родина“. А къде е Емил Ристосков?
Само преди малко повече от година и половина местните медии писахме, че известният санданчанин се движи като клошар и е станал трудно комуникативен, но никой от така наречената музикална гилдия не се трогна от това, даже местните музиканти чукаха на дърво, за да не ги сполети и тях такава участ. Продуцентът и човекът, който прави пари с години от творчеството на Ристосков – продуцентът и собственик на ТВ „Родина“ – Владимир Руйчев, му е през онази работа за него, защото не си мръдна пръста да му помогне. Така си отиват легендите? Единствено екипът на вестник Топ Преса се постара и намери къде е музикалният ни герой Емил Рисковсков. Той сие в родната къща в град Сандански и е на легло. Единствено от уважения няма да публикуваме направените снимки на дома и състоянието на известният творец. За него се грижи мъж от Сандански, защото Ристосков е с удар и е трудно комуникативен, има моменти, в които дори не идвал в съзнание. Дори собственият му син – уважаваният футболен съдия Христо Ристосков – нехаел за него и се интересувал за състояниетому от дъжд на вятър, а в някои случаи и по-рядко. Истината е, че звездата на Емил Ристосков гасне така, както изгасна звездата на един от неговите колеги – бай Запрю Икономов в град Гоце Дел-
чев. Забравен и отвергнат. Но творчеството им ще остане. Защото хората го обичат. Защото е правено не както сега, с комерсиална цел, а от сърце. Нека случващото
се с Емил Ристосков почива на съвестта на всички хора,
които се блажат всеки ден от труда му. Ние от Топ Преса
сме убедени, че Господ гледа и ще забави, но няма да за-
брави…