Удар събори легендата на македонската песен Емил Ристосков – бере душа на легло, трудно се адаптира, човек се грижи за него!
-
- януари 12, 2016
Синът му, уважаваният футболен съдия Христо Ристосков,се сеща от дъжд на вятър за баща си! Така си отиват легендите в България
Ралица ВАСИЛЕВА
Почти няма човек в югозападна България който да не е чул песните му или да не е чул за него. През 1992 г. в Сандански се провежда за първи път фестивал на авторска македонска песен, който от следващата година се нарича „Пирин фолк“. Първото в историята изпълнение, прозвучало на сцената на фестивала, е на Емил Ристосков, доайенът на македонскатапесен у нас, заедно с имена като Костадин Гугов и Любка Рондова.
Така историята на „Пирин фолк“ започва с „Наздравица“ (по текст и музика мна Никола Ваклинов): „Наздраве и добре дошли! Да вдигнем чаши за това да спи под камък злото, да ни среща винаги добро!“. Съшият рефрен звучи до ден днешен в много местни радиостанции, има го в интернет където се радва на голяма популярност, излъчват се и стари кадри по ТВ „ Родина“. А къде е Емил Ристосков?
Само преди малко повече от година и половина местните медии писахме, че известният санданчанин се движи като клошар и е станал трудно комуникативен, но никой от така наречената музикална гилдия не се трогна от това, даже местните музиканти чукаха на дърво, за да не ги сполети и тях такава участ. Продуцентът и човекът, който прави пари с години от творчеството на Ристосков – продуцентът и собственик на ТВ „Родина“ – Владимир Руйчев, му е през онази работа за него, защото не си мръдна пръста да му помогне. Така си отиват легендите? Единствено екипът на вестник Топ Преса се постара и намери къде е музикалният ни герой Емил Рисковсков. Той сие в родната къща в град Сандански и е на легло. Единствено от уважения няма да публикуваме направените снимки на дома и състоянието на известният творец. За него се грижи мъж от Сандански, защото Ристосков е с удар и е трудно комуникативен, има моменти, в които дори не идвал в съзнание. Дори собственият му син – уважаваният футболен съдия Христо Ристосков – нехаел за него и се интересувал за състояниетому от дъжд на вятър, а в някои случаи и по-рядко. Истината е, че звездата на Емил Ристосков гасне така, както изгасна звездата на един от неговите колеги – бай Запрю Икономов в град Гоце Дел-
чев. Забравен и отвергнат. Но творчеството им ще остане. Защото хората го обичат. Защото е правено не както сега, с комерсиална цел, а от сърце. Нека случващото
се с Емил Ристосков почива на съвестта на всички хора,
които се блажат всеки ден от труда му. Ние от Топ Преса
сме убедени, че Господ гледа и ще забави, но няма да за-
брави…
Be the first to leave a review.
