Шамар или прегръдка – как да възпитаваме детето?

През 2006 г. дъщеря ми и зет ми, които бяха учители в СОУ с. Сатовча, заминаха за Испания да работят там. Оставиха ни двете си деца, моите внуци, да се грижим за тях. Слави беше ученик в първи клас, а четиригодишният Калоян посещаваше детска градина. За нас, като родители, беше много тежък момент заминаването на децата зад граница, но още по-тежко се отрази на внуците. Настъпи психологически срив, дори и двамата се разболяха. Тези обстоятелства ни накараха да бъдем по-внимателни, грижовни и по-отстъпчиви към децата. Това, разбира се, доведе до друг проблем – децата се разлигавиха.

Един ден, връщайки се от детска градина, с голяма изненада установихме, че Калоян показва среден пръст, когато му се откаже нещо (научили са го другите деца). В такива моменти всички знаем как се постъпва в България – шамари по дупето, по пръстите и т.н. Веднъж Калоян риташе топка у нас, в хола. Казах му да не рита, че ще счупи телевизора. Той ми отвърна „Пука ли ми”. Получи си го… последва реакцията от негова страна – среден пръст (и аз си го получих). В такива моменти детето се разплакваше и много ни разчувстваше. Всички баби и дядовци знаят какво означават сълзите на внуците. Но трябваше нещо да направим, за да отучим Калоян да показва среден пръст. Ние, с жена ми, се видяхме в чудо, не знаехме какво да предприемем и как да постъпим.

В един момент ни хрумна „гениална“ идея. Решихме вместо бой, да показваме голяма обич, целувки и прегръдки. Лично отидох да взема внука от детската градина и влизайки в къщи, го „предизвиках”, за да видя ефекта от нашата идея. Разбира се, отговорът не закъсня – среден пръст. Подгоних го из стаята, хванах го и започнах силно да го прегръщам и целувам с репликите „Ох, на дядо хубавеца! Много те обичам така, по този начин. Хайде покажи пак…” С ужас установих, че ми показа среден пръст не само с едната, а с двете ръце. Отново целувки, прегръдки. Като си дойде жена ми от работа го похвалих,че вече с двете ръце показва среден пръст. На другия ден сценарият се повтори. На третия ден обаче Калоян вече не показа среден пръст и завинаги забрави навика.

Извод:

Побоят на деца, не само че не е за предпочитане, забранен е, но и не решава проблемите. Като че ли само ние в България го правим. Примитивно вярваме, че биологичните родители винаги мислят доброто на децата, нанасяйки побой над тях. За съжаление, тази практика все още се среща и в училище. Хубавото е, че в новите нормативни документи детето се разглежда като субект, т.е. като носител на права.

Добре би било родителите да се вслушват в съветите на психолозите, специалистите, учителите и да не прибягват към побой над децата си, когато искат да решат един или друг проблем. Да разговарят с тях, да ги разбират адекватно.

Вие как постъпвате в такива случаи?

kshishkov.com