Изявлението на бившия член на БКП, Искрен Азмамов разкри сензационната тайна на Радой Ралин
-
- януари 6, 2016
Беше някаква пролет. Мокра някаква пролет преди обедното време. Аз съм все още студент по агрономство и уча научно как се сади ряпа…
Живеех на квартира около зала „Универсиада” – от другата страна, близко оттатък живееше на булевард „Ленин” другарят Радой Ралин.
Неговото име и телефонен номер беше отпечатан само в едно-единствено издание на Софийския телефонен указател. Но вече нашумяло името му като критически упорит мислител и му звънели хиляди „съмишленици” по цяло денонощие, та на него му прикипяло и взел една дълбока нощ след едно обаждане, че строшил телефона си и го хвърлил в боклука. И повече не се произведе абонат на телефонен номер.
Радой Ралин и сега има огромен брой посмъртни съмишленици… И този факт заслужава припомняне.
Имаме ние една обща история с Радой Ралин в онази мокра пролет
и трябва да е било април. Не съм записал датата, но май следва да е било на „имения му ден” – Първи април. То и на „априлската политика на партията” беше кръстник пак Радой Ралин. Той, бай Радой, обобщаваше, че било по-вярно да се казва „хаприл” – защото било ирония по хапките, които партията на другаря Жифкоф раздаваше поравно на общонаселението… А и за хапането на „държавата” беше пак в същата логика и в затварянето на границите тогава…
Та този ден си нося чадър, било е около час може би и нещо преди обедното време. Отивам на булевард „Ленин” и чакам тролей № 5. Чудно слънчево време грее отгоре… Не е станало още мокро… От другата страна на булеварда към същата спирка тича бай Радой.
Тролеят идва и той бяга, за да го изпревари, та да не закъснее за някъде. Качваме се. Сядаме заедно, купуваме си билети. Тогава имаше във всеки тролей билетопродавач, който от един кочан ти откъсваше билет и с една клеща щракваше и правеше дупка на билетчето… Трамвайните билети бяха по 4 стотинки, а тролейните по 6.
Бай Радой ме заприказва, занимавайки ме с цените на билетите, че били безбожно скъпи
Само при едно отиване и връщане се загубвало по цена цял хляб – нищо, че за сравнение казваше той, слагаме типовия. Но злото не е в това, а в обстоятелството, че първият билет, който си купуваш, не важи за прехвърляне в друго возило. А трябва да харчиш още и други следващи 6 стотинки… Цената на „Работническото дело” – 2 стотинки, трябвало да е цената на билета… обобщаваше другарят Радой Ралин. Критерия си той измерваше по
работническата правда, която Партията сервираше за работниците
Аз слизах на спирката на Полиграфическия комбинат, където беше и редакцията на „Работническо дело”, и оттам пеш пресичах Парка на Свободата, за да отида до Агрономическия институт. Там преди слушането на лекции в студентския стол бях резач на хляб и трябваше час преди обеда да нарежа на филии 100 килограма и повече хляб, за да има по три филии за гладен студент. Това беше един палет от хляб.
Купонът на един студентски обяд се купуваше за 30 стотинки. А аз, като резач, имах привилегията да ям безплатно и да изхранвам още един гладен за безплатния си труд. Идеята на студентското време тогава беше, че студентът ще се сглоби със студентка колежка и ще трябва да се подхранва и бебешко начало. И това беше правилна политика тогава… И
Радой Ралин ми завиждаше за епохата на моето студентство…
Оказа се, че и бай Радой ще върви по същата посока – но отивайки за Радио София, в съседство на Агрономическия. Имал някаква работа по музикалната посока на нещата. Той беше автор и на песенни естрадни текстове… Известна беше сработката му с Милчо Левиев по тази музикална деятелност и при тяхно някакво взаимство…
И от чуден слънчев ден при качването ни в тролея – при слизането ни се ливна пороен тежък дъжд и
моят студентски чадър подслони под сухотата си и сатирика Радой Ралин
Годината може да е била 1970-а или 1971-ва. Неговата „чушкова слава” беше във владеене на софиянското обемно пространство и имаше едни, които го хвалеха – „Браво, Радой”, или „Да живее Радой Ралин!”, но имаше и такива критикари, които на улицата го хулеха в отрицателство, в арогантност. Тогава под чадъра около нас двамата се чуваха по няколко пъти и двата варианта на поздрави.
Заведох под моя чадър бай Радой сух до Радиото и там се разделихме.
Но аз не излязох сух от тази история
Като заех мястото си на хлеборезач, получих бележка, след като ми завърши рязането, да отида в институтския комитет на Комсомола. Аз бях и член на институтското ръководство на ТНТМ (техническо и научно творчество на младежта), защото имах множество изобретателски идеи.
Тогава имах подадена молба да ме приемат за член на БКП. Свършвайки рязането на стотината хляба, се запътих за институтския комитет. До стаята на ДКМС беше и стаята на институтския комитет на БКП. Влезнах и се представих на секретарката там. Тя се зарови да търси нещо в една папка и извади оттам молбата ми за приемане за член на Българската комунистическа партия. Върна ми моята молба със заключението, че
не притежавам достойнството да бъда член на БКП
Изненадах се и попитах – как така, това ли е интервюто, за което толкова дълго чакам…? И тя ме закова, че са ме вече видели,
че съм се люлял под един чадър с Радой Ралин и това е недопустимо…
Имали становище вече изготвено в неодобрение за мен. Нищо не можах да отговоря.
След няколко дена пак се видях с бай Радой и му разказах за случилото се. Той ме успокои, че е готов и обеща да ми даде негова лична препоръка за кандидатствуване в БКП и така да им ликвидира престъплението и аз да бъда задоволен. Уговорихме се, но аз не довърших неговата закана-обещание. По-късно успях да стана член на БКП, но вече в Благоевград, където не се знаеше за приятелството ми с другаря Радой Ралин.
Самият той бил многократно изключван. Но не се дал да го съвсем изключат. Той ми поясни, че при изключването се иска да се върне партийната книжка, която я наричаха и партиен билет, „за гледане на комедията БКП” под лидерството на тодоращината…”. И той не си давал този билет, като си плащал членския внос със запис по пощата.
Него не го канеха на партийни събрания, не беше ”избиран” за член на партиен конгрес и не му се даваше да си каже думата в по-дълга реч от епиграмност…
Не видях негова публикация дори в някогашното „Работническо дело”. Него там го бяха критикували за ”изменничеството” от линията на Партията. Той ми споделяше за нанадолния наклон на тази линия под водачеството на др. Жифкоф. Той изричаше много ясно така името на първия – Жифкоф.
Трябва да се знае, че Радой Ралин не е роден от майка си. Такова чудо няма в световната реалност и практика, че и да стане такова изчадие от величината на неговата уникална огромност. Как така да не е роден от майка си? И съм изяснявал тази чудатост, разпитвайки го. И той ми имаше цялото доверие да ми разкаже истината и подредбата на хронологията. Това доверие беше завързано с тяхното приятелство с баща ми от тяхната гимназиална младост. И непрекъснато в годините назад.
По време на Балканската война или
в някоя от другите две войни баща му имал смъртно нараняване
Спасили го с огромни и невероятни трудности. И имал щети по детеможенето… Но въпреки това се оженил. Дете не могъл да произведе заедно с жена си. Тогава поискал от лелята на сина си, която имала и други деца, да му даде този, който се самоусъвършенствувал до гениалност и се самонарекъл Радой Ралин… Та така се получило, че майка не му била истинската, а тя е в действителност неговата леля.
Никой не го беше запитвал по тези факти от моделите на неговата генетика откъм неговия начин на личностно изграждане. Аз не само му свалям шапка, но и коленича в почитание към огромността му в интелектуалната шеметност, която той притежаваше и я раздаде, за да ни обогати с „математиката” на епиграмата и анекдота – гвоздей.
Афористичното му мислене очертаваше, нежно казано, интелектуалната дефективност на епохата ни, отразяваше най-вярно тъпотата на времето ни най-понятно.
Искам да изразя изненадата си, че нямаме национален паметник, наречен на него… Длъжни сме да удовлетворим тези стойности на бай Радой Ралин…
Той със своята патриаршеска брада беше светец между нас, още приживе… Ръкостискал съм се с този гигант…
Искрен АЗМАНОВ
Be the first to leave a review.
