Талибански кьорфишек в Лъжница

Обиждат местните на терористи, докато ритат футбол с комшийски села

Гоцеделчевски ходжа: „Толкова не са ме викали в МВР дори по времето на комунизма!“

„В Корница жените носят сини, в Рибново – жълти, а в Лъжница – розови“. Младен, продавачът на кърпи и пла­тове в помашките села около Гоце Делчев, е добре запоз­нат с вкусовете на дамите, които се славят с най-пъс­трите носии в Пирин. Пред 10 ноември продавачът бил агитатор на БКП забранявал на жените да ходят с покри­ти глави, а днес им продава кърпи.

Навръх празника Курбан Байрам Младен е разпънал сергията в Лъжница. Селото нашумя преди месец, когато МВР и ДАНС нахлуха в дома на местния имам Мохамед Камбер да търсят радикална литература.

Тогава жените от селото обградиха с жива верига къ­щата на ходжата и викнаха медиите да документират оп­иса на книгите от органите на реда.

„Нашите хора са много мач­кани и малтретирани, затова не вярват много на властта и се страхуват да не бъде изфабрикувано нещо“, казва Халил, който е част от посто­янното присъствие в джами­ята. На този ден обаче той е зает с организацията на праз­ничния турнир по шахмат на селото с 1600 жители. Играе се по швейцарската система,

ЖРЕБИЯТ СЕ ТЕГЛИ ОТ КОМПЮ­ТЪР

На всеки кръгъл час се за­върта нов кръг между 23-те шахматисти в Лъжница. Мно­го от тях компенсират раз­стоянията, като местят фигу­рите виртуално по интернет с хора от цял свят. „Време е за 10-ия кръг. Къде ни е шей­хът?“, пита Халил. Оказва се, че ходжата Камбер, заедно с кмета на селото, е викнат на дружески разговор от прис­тигнали в селото съветни­ци от посолството на САЩ.

След среща­та му Мохамед минава и през джамията за следобедната молитва, пре­ди отново да седне зад шахматната дъска.

В Лъжница доста се палят по спорта, имат футболен отбор, както и май­стори в тениса на маса, които също провеждат ежегодни турнири. Халил отбелязва, че акцията на ДАНС в търсене на опасна уахабитска орга­низация се е отразила зле на техния имидж. Сега, когато футболистите им играят на чужд терен с околните хрис­тиянски села, превъзбудени запалянковци им викат „та- либани“ и „терористи“.

Неговият син, който учи в техникум в Гоце Делчев, също е обект на подигравки от страна на съучениците си.

„Кой го създава това на­прежение? Група политици с болни мозъци, които искат да градят авторитети и ка­риери на гърба на чуждото нещастие”, категоричен е той. Джамията в Лъжница се посещава редовно едва от пет­десетина души. „Моят брат пие денонощ­но, сестрите ми не са забра­дени. Баща ми също пие бира и по тази причи­на не е в исляма. В тази демокра­ция никой не може да каже на другия в как­ва да вярва и дали да вярва“, смята лъжничанинът. По думи­те му развалата се разпространила страшно много.

Из селото пълзят слухове за небракосъчетани девойки, които нагоре-надолу по диско­теките правели цуни-гуни с пиринските ергени. „Мохамед е имам от три години насам, досега не се е скарал с никого. Учи хората да не крадат, да не лъжат, да не пиянстват. А сега на всич­кото отгоре го обвиняват за неща, които не са верни“, до­пълва Халил.

Мюсюлманите от неврокопските села още пазят

КОШМАРНИ СПОМЕНИ ОТ ВЪЗ­РОДИТЕЛНИТЕ ПРОЦЕСИ

през миналия век. Преиме­нуването през 1972-74 г. пре­минава най-кърваво в Корница, Брезница и Лъжница. Има няколко убити и ранени.

Ибрахим Кърпач, дисидент по Живково време и активист на Независимото дружество за защита на чо­вешките права, тогава е бил ученик в 8-и клас. „Отивам на училище и гледам, че даскалите ги няма. Чакахме ги час – два. Излязохме от школото и видяхме, че хората се събират на тълпи. Говореха, че Корница е обградена от армия и милиция и не пускат никой да припари. В един мо­мент хората решиха да идат до селото да видят какво се случва“, спомня си той.

Множеството пресича ре­ката, но когато изкачва било­то, ги пресрещат КОРДОНИ ОТ АВТОМАТЧИЦИ И КОННА МИЛИЦИЯ.

„Тръгнаха срещу нас, насъс­каха и кучетата. Видях как един мой съсед беше бутнат от кон и стъпкан. Пребиха го от бой с палки от конете“, казва Ибрахим. Хората се разбягали, след като унифор­мените започнали да гърмят във въздуха. По-късно съ­брали протестиращите накуп и ги накарали да преминат с вдигнати ръце през езерото. „На жените им се намокриха шалварите и започнаха да падат, после те се поболяха от срам, че са били разголе­ни пред чужди хора“, твърди Кърпач.

По време на „голямата ек­скурзия“ на жителите на помашките села са им били иззети паспортите и им казали: „Вие сте българи и не може да ходите в Турция, ще си ос­танете тук“. Най-щастливи­ят ден за тях е 29 декември 1989 г., когато им разрешават да си върнат старите имена. На този ден в Корница всяка година се празнува Кортолуш Байрам. В началото на 90-те обаче масово жителите на Лъжница си вадят задгранич­ни паспорти и бягат в Турция. Заминават около 1200 души, но с течение на времето повечето се завръщат.

И днес около 500 живеят в южната ни съседка, основно в тракийската част и в Ис­танбул. Самият Кърпач, едно от лицата на ранното СДС, от 10 години е там и се завръща само за големите празници.

Местната икономика се крепи върху тютюна и седем­те цеха – 3 обувни и 4 текстил­ни, където основно се трудят жените. Много от младежите пък всяка пролет заминават на гурбет на Запад и се връ­щат есента, когато започва сезонът на сватбите.

ПРОГОНИЛИ ИНДИЙСКИ ПРОПО­ВЕДНИЦИ

Мохамед Камбер не е осо­бено изненадан от акцията на прокуратурата, МВР и ДАНС в дома му на б октом­ври. Органите на реда обяви­ха, че са разкрили опасната ислямистка организация „Ал Уакф Ал Ислами“, разпънала мрежите си в Родопите и Пи­рин. Служителите на реда си тръгнали от Лъжница с три големи кашона с богослов­ска литература предимно на арабски, компютър и личния му телефон. Седмица по-къс­но го викнали в Благоевград за опис на конфискуваните книги. Изобщо не е бил раз­питван.

Камбер каза, че напреже­нието и натискът от страна на властите са се усилили след като съдът отстрани от поста главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, а в регис­търа на вероизповедания бе вписан като духовен водач Недим Генджев, шеф на Вис­шия мюсюлмански духовен съвет (ВМДС) с регистрация от 1996 г.

Камбер е един от най-ак­тивните участници в бунта срещу опита за налагането на Генджев за глава на мюсюл­маните в България.

„Знаехме, че постоянно районните мюфтии са били привиквани в МВР. А когато искахме да правим протес­тен митинг, в местността Пре­дела бяха разположени на всеки километър полицейски патрули. Спряха ни, свалиха ни от рейса и ни записаха имената. Не ни разрешиха да протестираме на магистрала­та, а ни отведоха на площада в града“, разказва имамът.

В деня на обиска му от съ­седните села Корница и Брезница тръгнал и автобус с раз­гневени хора, но бил спрян от полицията с уговорката да не правят проблеми. Между­временно хората на Генджев направили и два опита да проникнат силово в сградата на Районното мюфтийство в Гоце Делчев. „Хората се съ­браха пред мюфтийството и дадоха отпор“, казва Камбер. Спорен него Генджев е ком­прометиран с миналото си на офицер от Държавна сигур­ност и главен мюфтия, който в края на 80-те е подкрепил възродителния процес.

32-годишният имам на Лъжница, както и останали­те духовници,- посетени от полицията, е възпитаник на университета в Медина. „На­последък в световен план Саудитска Арабия започна да се разглежда като люлка на тероризма, а всъщност крал­ството е люлка на исляма. Ислямът категорично ЗАБРАНЯВА АТЕНТАТИТЕ И УБИЙСТВОТО НА НЕВИННИ ДУШИ“, коментира ходжата.

При следването си из Араб­ския полуостров той забе­лязал някои дребни различия в традицията с тукашната. „Например в Лъжница, когато човек почине, му се прави по­мен. Това го няма там“, раз­казва Мохамед.

По думите му не е възмож­но в Пирин и в Родопите да проникне друга версия на ис­ляма, тъй като българският е абсолютно чист и близък до първоизточника. Освен това духовниците пресичат из ко­рен вредните влияния. „Преди години, дойдоха едни странни проповед­ници – британци от ин­дийски произход заедно с преводачи. Ние веднага сигнализирахме Главното мюфтийство. На нас не ни хареса това, което те ни предлагат като ислям. И им казахме да не идват повече“, спомня си Кам­бер. Лъжничани отказа­ли да вземат и дарените пари за курбан.

Той смята, че натискът върху поддръжниците на Мустафа Алиш Хаджи цели да бъдат кримина- лизирани имамите и да се внуши, че те са едва ли не готови терористи, за да им се спусне отгоре ново ръковод­ство. „Ние сме граждани на България, работим за тази страна, децата ни учат тук. Нямаме интерес да има ин­триги и напрежение“, заклю­чава Камбер.

След засиленото внимание на полицията имало дори имами, които се отказвали да служат в джамията. Един стар гоцеделчевски ходжа обяснил оттеглянето си с ду­мите: „Толкова не са ме вика­ли в МВР дори по времето на комунизма“.

ПЪРВОИЗТОЧНИК