Роденият в Гоце Делчев Илко Пиргов, вратар на „Берое“ (Стара Загора): Стара Загора прилича много на родния ми край, така че се чувствам като у дома
-
- декември 21, 2015
Роденият в Гоце Делчев и привлечен през зимата в „Берое“ вратар Илко Пиргов сподели пред наш репортер за първите си впечатления, отбора, целите и амбициите си и своята кариера…
В последния кръг „Берое“ победи „Локомотив“ (Пловдив) с 3:0. Мнението ти за този мач?
– Мисля, че победихме напълно заслужено. Като че ли нашето желание беше доста по-голямо от това на „Локо“ (Пловдив). Надиграхме ги и заслужена победа за нашия отобр с оглед показаното на терена.
Преди подновяването на шампионата отпаднахме злощастно от „Лудогорец“ за Купата. Какво не ни достигна според теб?
– Не ни достигна един гол. Имахме ситуации, които не ни достигнаха, за да стане 3:1 тук, но като че ли и този червен картон в Разград в 10-12 мин. до някаква степен предреши изхода на двубоя. Мисля, че имахме шансове с „Лудогорец“ с оглед това, което показахме тук първия мач. Тук ги надиграхме. Може би точно един гол не ни достигна да ги отстраним.
Като че ли липсваше и малко късмет предвид гола, който те отбелязаха в Стара Загора, който се оказа много ценен за тях…
– Случват се такива неща във футбола. Стават понякога и грешки. Нормално е. Който не играе той не греши. Може би и малко късмет не ни достигна да продължим ние напред.
Как оценяваш шансовете за първата шестица предвид факта, че остават само две срещи до края на редовния сезон?
– Надявам се да играем в първата шестица. Дано спечелим максимален брой точки. Сега отиваме да играем срещу ЦСКА, които са сериозен противник, но не отиваме да се предадем. Ние сме в добра форма в момента. Виждате, че играем добре и се надявам да излезем с положителен резултат от този мач.
Има ли сили тимът да се бори за участие в евротурнирите според теб?
– Не искам да го коментирам това. Нека първо минат тези два мача и да си осигурим на 100% място в шестицата и след това можем да говорим. Ние самите като футболисти, всеки един от нас, иска да си осигурим място колкото се може по-напред в първенството. Нека минат тези два мача и след това можем да говорим за нещо по-голямо.
Ти дойде в „Берое“ през зимата. Кое те накара да приемеш предложението?
– Договорът ми с „Черно море“ изтичаше. Имах една среща с г-н Хубчев и треньорското ръководство на „Берое“. Той ми каза неговите виждания за отбора, какви са амбициите негови, на ръководството и на отбора. Те съвпаднаха с моите амбиции. Аз искам да вървя нагоре, да играя за отбор с амбиции, да се боря за нещо. Така че целите на „Берое“ отговарят на моите амбиции и затова се стигна до трансфера ми тук.
Ти дойде зимата. Как те приеха съотборниците, предполагам, че се познаваше с повечето от тях?
– Да, познавам се. Със Зафиров сме играли заедно в ЦСКА. С другите момчета по-малко, но искам да им благодаря от тук – много топло ме приеха. Нямал съм никакви проблеми от гледна точка на колектива. Виждате, че сега също имаме добър колектив. То си личи и на терена. От гледна точка на колектив нещата тук са на много високо ниво.
Как се чувстваш в Стара Загора? Не си от дълго време, но все пак доволен ли си от условията?
– Градът е хубав. Семейството ми вече е с мен. Те също са доволни от условията. Подобно е на Благоевград, а аз съм от този край, така че града е много добър. Харесва ми на мен. Спокойно е, има място за разходки. Всичко е окей.
Какви са твоите лични амбиции?
– На първо време се надявам, че ще си ичакам шанса тук. Надявам се когато треньорското ръководство прецени да започна да пазя, да стана първи вратар. Разбира се, всеки има желание да играе на по-високо ниво, в националния отбор, дай Боже трансфер в чужбина. Но на първо време най-важното е да съм жив и здрав и второ да се преборя за място в първия отбор.
Разкажи ни малко за старта на твоята кариера?
– Родом съм от Гоце Делчев и първите ми стъпки са там като юноша. След това преминах в „Пирин“ (Благоевград) като юноша. Там дебютирах и при мъжете в „Б“ група. След две години в мъжкия отбор преминах в ЦСКА. Там изкарах 3 години, след това опитах в чужбина 6 месеца, но се върнах и преминах в „Черно море“. Може би „Черно море“ оказа най-голямо внимание за кариерата ми. Там ми дадоха шанс за първи път да покажа качествата си. От там почнах да играя, станах първи вратар. След това бях в „Литекс“ и сега съм вече тук. Според мен една добра кариера до този момент. Надявам се да имам още по-големи успехи с „Берое“, да спечеля още някоя купа или да участвам още веднъж в Европа, дай Боже дори повече от веднъж.
Защо се насочи към вратарския пост? От малък ли си искала бъдеш вратар?
– Не. Просто така стана. Бях най-малкия в махалата. Нали знаете, че така се почва винаги. Винаги ме слагаха на вратата. Лека-полека от там си дойдоха нещата, станах вратар. Така се развиха нещата и не съжалявам за това.
Вратарите са футболистите които като че ли остават малко скрити от прожекторите, но като че ли това остава в историята и поне преди беше така. Сега виждаме тенденция как младите хора харесват вратарите. Владислав Стоянов бе избран за футболист номер 1 на България, малко не достигна на Мануел Нойер за Златната топка. Смяташ ли, че има промяна в тази тенденция установена в годините?
– Да, обръща се малко по-голямо внимание, но според мен сме малко отстрани от светлината на прожекторите. При нас професията е такава, че цял мач правиш добри спасявания, в добро състояние си, идва 90-ата минута, правиш една грешка и веднага от герой ставаш грешник. При нападателите е малко по-различно. Там може цял мач да не си пипнал топката, но с един гол в 90-ата минута да станеш играч на мача или да си най-добрия. Според мен вратарите остават най-добрите от тази гледна точка.
Имаш ли свой любимец от световните звезди под рамката на вратата?
– Да, от малък симпатизирам на Икер Касияс. Той е любимия ми вратар, затова симпатизирам и на „Реал“ (Мадрид). Просто с него съм израстнал и от малък съм му голям фен.
Казват, че има различни стилове вратари. Смяташ ли, че е така?
– Според мен има различни стилове. Една от най-силните вратарски школи е германската. Също и испанската, полската, която се доближава в голяма степен до полската. Имат различни стилове, но вече футболът е малко по-различен. Голямо внимание се отделя на играта с крака на вратарите. Футболът се развива, няма как да стоим ние настрани, също и вратарите се развиват. За мен германската школа доказва, че вратарите са най-силните в света. Нямат много вратари, които да играят в чужбина, както имат испанците, но за мен имат много добра школа.
Холандците сякаш също се доказват в годините…
– Да, холандската школа е много силна. Не само за вратарите, тя си е с традиции.
Споделяш ли мнението, че добрия вратар става по-добър с годините?
– Разбира се, че става, но имам предвид от гледна точка, че добрия вратар малко автоматично взима решенията в някои ситуации с опита. Просто нещата са се случвали или вече е грешил преди това. Ние сме като виното – колкото по-опитни ставаме, толкова по-добри.
Аз считам, че ти си един от успелите вратари в България. Какво би посъветвал младите вратари, които искат да изградят кариера? Кое е най-важното за тях според теб?
– Най-важното е да дават всичко от себе си в тренировките. Талантът също е важно, но футболът е такъв, че някои неща могат да се компенсират с тренировки. Никога да не се предават, да не навеждат глава и колкото се може повече да тренират и да обръщат внимание на детайлите.
Be the first to leave a review.
