Лекар боде смъртник с шиш в сърцето, потапят бити затворници във варел със студена вода, умират от „пневмония”

Съвместно разследване на

Ралица ВАСИЛЕВА и

Борислав РАДОСЛАВОВ

в. България Днес

„Виждал съм в големия салон на Софийския централен затвор прословутия варел. Пребивали са затворници, после са ги потапяли в студената вода в него и са казвали, че са починали от пневмония.”

Това разкри в ексклузивно интервю Алберто Йорданов от затвора в Бобов дол. Пандизчията изтърпява 20-годишна присъда за зверското убийство на приятелката си Любомира. Заслепен от ревност, кюстендилецът коли красивото момиче през далечната 1989 г.

„В желанието си да я накарам да млъкне я наръгах с нож в корема. Пак продължи да вика и да стои права. Викам си – Боже, това не е нормално, това не е тя. Втори път в сърдечната област пак с ножа. Задави се малко, но остана на крака и продължи да вика. Третият път го забих в сърцето й и там го оставих”, разказва за зловещото престъпление килърът.

Алберто е въдворен в Софийския централен затвор. Прави два опита за самоубийство. Първо се нагълтва с диазепам, който успява да скрие в слиповете си. Лекари обаче спасяват живота му. По-късно собственоръчно изработва бесило в килията. То обаче се оказва прекалено слабо да го издържи и се къса, когато убиецът увисва на него.
Престоят му зад решетките в зандана в квартал „Банишора” оставя неизлечими спомени. Тогава, в зората на демокрацията, все още важи смъртното наказание. Мораториумът пада чак през 1998 г., а Алберто е в отряда на смъртниците.
„Имаше един старшина – Боян Мечката, който е застрелял през шпионката осъден на смърт по комунистическо време. Друг затворник убил, тъй като скочил на мрежите на колелото на затвора. Това са истински случаи”, твърди Йорданов.

Софийският централен затвор крие много тайни

В тъмницата работел и огромен доктор, който след изпълнението на смъртната присъда проверявал дали екзекутираният още е жив, като го промушвал с шиш в сърцето. Същият медик лекувал и него, когато се разболявал. За прословутия варел и побоищата си спомня от престоя в софийския затвор и вечният дисидент Григор Симов. Той прекарва над 13 години в тъмницата след присъди за шпионаж, бягство от затвора и незаконно преминаване в тогавашна Югославия.

„В седмо отделение почти всеки ден биеха някого. Боевете ставаха обикновено, когато на смяна са надзирателите Илия и Здравко. Те бяха „щатни” биячи. За бой ползваха телескопичните милиционерски палки или тежки кабели. От преживели тази процедура знам, че са ги връзвали за една стълба или за парапета в коридора, или ги събаряли на пода, ритали ги и скачали върху гърдите им. За последното са ми разказвали най-често”, връща лентата назад Симов.

Но това съвсем не е всичко. „В умивалнята в седмо стоеше постоянно един голям варел, пълен със студена вода. От него гребяхме с кофа и плискахме в тоалетните, защото в тях нямаше вода. В този варел след боя хвърляли пребитите, за да се свестят, и ако искат – продължавали боя. Това си продължаваше десетилетия – и преди мен го е имало, и през цялото време, докато бях по затворите!”, разказва дисидентът.
Той също си спомня за „най-известния бияч в софийския затвор – Боян Мечката”.
„Занимавал се само със смъртните при извеждането им за разстрел. Тях просто ги удряли с бухалка и ги извличали полумъртви”, споделя Григор Симов.

На 10 септември 1983 г. той става свидетел на убийството на затворник от Мечката. Драмата започва от плесница на надзирател върху пандизчия, опитал да внесе парче хляб в килията.

„Чак на следващия ден се разбра, че известният надзирател, а тогава вече началник на надзирателите, Боян Мечката, взел автомат „Калашников“ и от първия етаж стрелял в неподчиняващите му се затворници. Един бе убит, а друг ранен. Останалите, пребити от бой, са завлечени в седмо отделение и след това преместени в Пазарджишкия затвор”, разказва още дисидентът затворник.

Ликвидират политзатворници

Поне три политически убийства е извършил лично бившият шеф на Софийския централен затвор Ангел Топкаров. С тези скандални разкрития продължава изповедта си дисидентът Григор Симов.

„Убитите политически, за които зная, са: Заркин, Борис Арсов и Володя Наков. За тези убийства, извършени по жесток начин, има свидетели”, категоричен е Симов.
Ликвидирането на политическите затворници ставало в затвора в Пазарджик по времето, когато Топкаров го оглавява. След дългогодишния си престой там началникът за награда поема софийския.