Бойко Рашков, председател на Националното бюро за контрол на СРС, родом от Огняново, общ. Гърмен: Някои искат да скрият безотговорността под булото на независимостта, а независимостта няма нищо общо с безотговорността

Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) беше създадено през лятото на 2013 г. с промени в Закона за СРС. През декември същата година Народното събрание избра и първия състав на Бюрото – доц. д-р Бойко Рашков (председател), Георги Гатев (зам.-председател) и членовете Огнян Атанасов, Огнян Стоичков и Илия Ганев.

Изборът на Рашков за председател не е случаен. Човек трябва да проследи кариерата му до този момент, за да разбере защо той бе и единственото предложение за ръководител на този нов орган.

Завършва гимназия с пълно отличие и сам казва, че с такава диплома му е било лесно – могъл е да кандидатства каквото поиска. Избира правото, завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

През 1981 г. започва работа като следовател в Районната следствена служба – София. 14 години по-късно е назначен за директор на Националната следствена служба. Казва, че не се стига лесно до този пост, дълги години упорито е работил, за да поеме директорската позиция.

„Вървеше се по йерархия. Такива скокове, каквито има днес, почти бяха немислими да се случат за обикновен човек, който е започнал работа от студентската скамейка. Така че – вървиш бавно нагоре и, ако покажеш някакви качества, започват да те оценяват, да те оглеждат и да предлагат да заемеш други постове”, казва днес Рашков.

Напомня, че е започнал работа в следствието, когато е било отделна служба в МВР, имало е свои правила за работа и резултатите тогава са били добри. Не беше така размито като днес, споделя шефът на НБКСРС.

Поуките от „Гном” и решенията на Страсбург

През 2001 г.е избран за депутат в 39-тото Народно събрание, бил е член на правната комисия и зам.-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

„Бях депутат от гражданската квота в една коалиция, която беше в опозиция. Затова беше трудно да направиш нещо. Въпреки това, се опитвах и мисля, че имаше полза от опита ми”, споделя Рашков. И добавя, че е предложил промени в около 100 текста в закони и те са били приети.

Припомня, че в онези години възникнали проблеми с незаконно използване на СРС. (Става дума за т.нар. разработка „Гном”, в рамките на която е бил подслушван бившият шеф на Национална служба „Сигурност” Атанас Атанасов и са били прихванати негови разговори с политици и журналисти.) По този повод в парламента била създадена подкомисия към Комисията по вътрешна сигурност, за да провери случая. Въз основа на резултатите, подкомисията приела доклад, в който били изложени нарушения на закона по използването на СРС. Трябвало да се предприемат и мерки, но не последвала реакция от управляващите. „Загърбват се някои важни проблеми, които се виждат, доказват, но не се решават. Говоря за тогавашните случаи. Тогава бяха допуснати толкова фрапиращи нарушения на Закона за СРС, които бяха възмутителни. Например нарушение на сроковете за прилагането на СРС. Второ, основанията, за които са били прилагани СРС в няколко конкретни случая, включително в тогавашната Национална служба „Сигурност”, която беше в МВР. Управляващото мнозинство прояви пълно безхаберие по проблемите”, разказва председателят на Бюрото.

В периода от януари 2008 г. до май 2009 г. Рашков е заместник-министър на правосъдието. Тогава, спомня си той, след решение на Съда в Страсбург, който осъжда България за липса на гаранции за спазването на закона при използването и прилагане на СРС, той и екипът му изготвиха проект за промени в ЗСРС, изцяло съобразен с решението на Европейския съд за правата на човека. Направени били и изменения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с които да се гарантира, че гражданите, спрямо които неправомерно са използвани СРС, ще имат възможност да потърсят правата си по съдебен път у нас. И не на последно място – изменения в Наказателния кодекс, с които се въвежда наказателна отговорност за незаконно разрешаване и прилагане на СРС, за противозаконно съхраняване и унищожаване на материали, събрани със СРС.

И именно опитът на Рашков в сферата на специалните разузнавателни средства, както и чисто научно-теоретичният му интерес в тази област го направиха предпочитана кандидатура на председател на НБКСРС.

За двете години от своето съществуване Националното бюро за контрол на СРС успя да покаже и докаже, че такъв орган у нас е не само необходим, но и полезен.

„Европейският съд за правата на човека има десетки осъдителни решения срещу различни държави за неправомерно използване и прилагане на СРС. Не може да се каже, че само България е съдена, въпреки че ние много обичаме да се правим на мъченици. И Франция, и Великобритания, и Германия са осъждани. Въпросът е България да има адекватно законодателство, на европейско ниво, за да може утре, ако бъде подадена жалба в тази област, да можем да защитим държавните си интереси. И когато отговаряме, като законодателство и на този стандарт, може да бъдем много по-спокойни. А Бюрото е част именно от стандарта, защото то осъществява контрол на тази дейност”, казва Рашков.

Булото на секретността, което скрива безотговорността

Двугодишната дейност на НБКСРС показала, че само защото процедурата по прилагане и използване на СРС е тайна, секретна, се създават условия за злоупотреби. Показателна била и реакцията на органите, в които Бюрото осъществява своите проверки.

„Това също е изключително показателно от чисто психологическа гледна точка.

Първо, някои дори не знаеха, че е създадено такова Бюро, че законът е предвидил механизъм за проверка, за наблюдение и контрол. При една от първите проверки в един източен немалък град, опитаха не чак да саботират, но да възпрепятстват проверката да протече нормално, което показва две неща. Или някои са си мислели, че ще продължат да си правят каквото си искат, или действително не са знаели, че законът е изменен и вече има такъв орган.

Второ – някои се мислят за безпогрешни като Господ. Особено тези, които са независими по Конституция и по закон. Да бъдеш независим е едно, но тъпченето на закона няма нищо общо с независимостта. Други не познават закона. Който не го познава, да си намери друго поприще. Аз говоря много откровено”, разказва Рашков.

(Продължава в следващия брой на в-к „Топ Преса”!)