Армейски генерал Любен Петров: Пари за пенсии има, но ги обраха и обират мутри и мошеници политици
-
- декември 2, 2015
Опознах политиците отблизо и ако не бях влязъл в парламента, аз щях да им вярвам както милионите българи
Михаил Ахчиев
Армейски генерал Любен Йорданов Петров е високопоставен офицер от Българската армия и впоследствие влиятелна политическа фигура. Роден е на 22 април 1938 г. в село Еленово, Община Благоевград. Завършва Висшето военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново, Военна академия „М. В. Фрунзе“ и Военната академия на Генералния щаб на Русия в Москва.
Преминава през всички командни длъжности в Българската армия. Командващ танков батальон, командващ Първа армия. Началник на Генералния щаб на Българската армия от 1991 до 1994 г. Депутат от Плевен в 37-ото Народно събрание. Председател на Комисията по национална сигурност от 16 май 1996 до февруари 1997 г. Депутат от София в 39-ото Народно събрание. През 2006 г. бе кандидат за президент.
– Господин генерал, срещаме се няколко месеца преди вашия рожден ден, с какви чувства и с кого посрещате този личен празник?
– Вижте, аз казвам, че съм роден на 22 април 1938 г., но нямам никакъв принос, че днес съм на определена възраст. Приемам го съвсем нормално и ще го отбележа с децата си само.
„Имам прекрасно семейство, имах прекрасна съпруга, с която живеехме много щастливо, тя си отиде сравнително рано, беше изключително грижовна съпруга и майка, тя отгледа двете ни деца, възпита ги. Аз бях повече зает с армията и нямах много време да отделям за тях. Ирина беше от бедно селско семейство, но пълно покритие имахме във възгледите и в морално отношение, беше ми голяма опора, никога не сме имали пререкания в живота си”.
Синът ми Юлиан тръгна по моя път, сега е със звание полковник, изключително старателен в службата, много любознателен, интересува се от всичко ново. Той доведе една много добра снаха, изключителен късмет. Но късметът се търси и намира този, който го търси. Завършила е СУ „Климент Охридски” – икономика. Грижлива майка (имам двама внука), с много уважение се отнася към мен и дъщеря ми. Дъщерята Румяна е още неомъжена, живеем под един покрив.
– Господин генерал, какво ви научи политическата кариера като депутат и кандидат президент?
– Благодаря за този въпрос, имах съдбата да се докосна и до политическия живот в страната ни, след като прекъснах службата си в армията. Не я прекъснах аз, други я прекъснаха, но това е тема на друг разговор. Включих се в политическата среда не да се доказвам като политик, а да помогна чрез парламента на българската армия, която е за мен съдба, а за България е една изключително важна институция. Политиците нямаха желанието и волята да сменят остарелия закон за действителна военна служба, който беше от 1958 г. и вече в новите политически реалности беше неадекватен. Затова се съгласих на предложението на една политическа сила да вляза в парламента с условието, че Законът за въоръжените сили и отбраната ще бъде приоритет за тази политическа сила и ще бъде приет. Така влязох в състава на 37-ото Народно събрание. Министър-председателят тогава Жан Виденов изпълни обещанието си и внесе законопроект за отбраната и въоръжените сили. Не най-добрия вариант, който очаквах, но с много усилия този законопроект стана закон в края на 1995 г.
В разработката и приемането на този закон аз разбрах какво значи политическа класа, какво значи политически елит. С идването на следващия кабинет така нареченото реформаторско мнозинство почти отхвърли 70 процента от текстовете. Мен ме изуми изменението на чл. 76 на ЗОВС, който законодателят беше определил, че “Българската армия е общонационална въоръжена институция със задача да осигури защита на териториалната цялост на Република България”. Ал. 2 “На българската армия не могат да се поставят задачи от вътрешнополитически характер”. Този текст във всички проекти се разработваше, приемаше и отстояваше от Генералния щаб. На политиците това не се харесваше. Но реформаторското мнозинство на господин Костов отхвърли този текст и записа “Българската армия е основа на отбранителния потенциал на Република България”. Нито определение е това, нито функция е това, нито е пък вярно и научно, нито професионално. Какво значи основа на отбранителния потенциал? Нищо!
Бях изумен. И когато влязох в парламента отново, в състава на 39-ото Народно събрание, се опитах да изменя този текст, да го нормализираме, не се получи. Тогава се убедих, че политиците не обичат своята държава. Те обичат нещо друго… Не по-малка ми беше изненадата от генералите, които не се намесиха да дават компетентни, експертни становища, защото това е научно обяснение, те са учили специално да разбират тези понятия, да отстояват и да предлагат на политиците аргументирани становища.
– Какво друго харесват политиците, освен да служат на народа и държавата си?
– Другото е личният интерес. Опознах политиците отблизо и ако не бях влязъл в парламента, аз щях да им вярвам както милионите българи, които вървят по улиците, тюхкат се, заканват се и не могат да разберат откъде им идват проблемите. От тези политици, от тези държавни институции, които се окомплектоват по един крайно безотговорен и недостоен начин.
Те дадоха много доказателства за безотговорност към националните интереси. И когато дойде Оли Рен в парламента да ни запознава с изискванията на ЕС за нашето членство, заяви: Ние искаме безопасна атомна електроцентрала, ние не сме искали да бъдат закрити реакторите на АЕЦ „Козлодуй”! А нашите политици какво направиха? Научиха се да се оправдават с искания на ЕС – ако не влезем в НАТО, няма да ни приемат в съюза… Такова изискване не е било поставено от него,
нито от който и да е. Имал съм възможност често да се срещам с представители на Евросъюза, да посещавам Главната квартира на НАТО, с ръководствата на тези структури – никой не е поставял такива изисквания – армията да бъде съкратена, да се махнат тези полковници и генерали и т. н. „Възможно е да е упражняван натиск отвън, защото има всякакви политици и на Запад, но политиците ни трябва да имат волята да застанат над партийните си, над личните си интереси, когато става дума за националната сигурност”.
Както например се огънаха по въпроса за българската земя, която е национално богатство. Но било искане на Европейския съюз и поискаха промяната на конституцията, разрешаваща продажбата на българска земя на чужденци. Потресен съм, че в парламента БСП подкрепи искането на Американската търговска камара в България. Защо не се записа поне, че българска земя може да се продава на физически лица, поданици само на страни от ЕС.
– Излизането ви от БСП – на всичко това ли се дължи?
– Разбира се, след всички тези гласувания. Как ще подкрепяш разрушаването на националната сигурност. Как вие подкрепяте такова нещо – изпращането на наша войска в Ирак.
„Беше време да проумеем, че зад усуканите декларации на партийния елит се прикриват интересите на отделни личности и групи. Подчертавам, че всичко това обслужва чужди интереси… Аз повече не желаех да бъда параван за тези, които спекулират с лявата фразеология и паразитират на наш гръб”.
Сега ме срещат хора от „Позитано” и тъй като съм бил в парламентарната група, и ме питат по разни проблеми на БСП. Не ме занимавайте с въпросите на БСП, докато тази партия не се изчисти от лумпените, аз няма да имам нищо общо – отговарям.
И Сергей го усукваше – ако поставим на едната везна минусите, а на другата плюсовете, минусите ще натежат, каза той, когато се решаваше въпросът за унищожаването на единствените наши гаранти за националната ни сигурност – ракетните комплекси, за които българският данъкоплатец беше дал 5 милиарда във валута!
И тогава реших, че трябва да се оттегля – разумно и достойно.
Да не им преча, да си правят каквато щат политика, народът един ден ще ги разбере и ще ги отхвърли. Но докато не се осъзнаят и не се освободят от лумпени като Р. Овч., Георги Първанов, Румен Петков и разни там Ангел-Найденовци, аз не искам да имам нищо общо.
– Какво мислите за отминалия вече така наречен двубой Сергей Станишев – Георги Първанов?
– Питали са ме и други. Това не е мой проблем… Това си е вътрешнопартиен въпрос, там конгресът си го реши… Не е и проблем на гражданите на България кой ще бъде лидер на БСП. В интерес на истината – за другаря Първанов има специален закон за президентите, който му отрежда условия, ако той желае да работи за България, за обществото, за политическия елит – ще получава 70 процента от заплатата на действащия президент. В рамките на 200 000 лева годишно от бюджета на държавата ще разполага за поддържането на офис, кола, има право на шофьор и политически сътрудници. Ами ако иска да е адекватен и да е полезен на България и на партията – да седне в този кабинет и да работи за тях, те са му създали тези условия… ако е почтен, ако е морален, ако е чист човек, признателен на българите и на партията, които му дадоха два мандата. Но властта е нещо сладко, той иска пак чрез БСП да стане я министър-председател или поне председател на парламента. Той се смята вече за от Бога спуснат…
Be the first to leave a review.
