Костадин Хазуров: Бил съм при доста опитни треньори, основното е да умееш да извличаш максимума от тях и да израстваш като футболист и човек
-
- декември 2, 2015
Костадин Хазуров е роден преди 30 г. в Гоце Делчев. Той е най-резултатният футболист на ЦСКА от началото на сезона. Нападателят има 19 гола във всички турнири, от които 13 за първенство (лидер по този показател) и 6 за купата. Той има два хеттрика, а 5 пъти е вкарал по две попадения в една среща. Хазуров споделя за решението си да се върне на ст. „Българска армия” след 10 години пауза, както и за престоя си в израелските Бней Сахнин и „Макаби” (Петах Тиква) и белгийския „Лиерс”.
Любопитна подробност, за която припомняме е, че Хазуров бе съотборник със старши треньора на тима Христо Янев през 2004/05 г., когато ЦСКА стана шампион на България.
– Коце, как реши да се завърнеш в България след втория си престой в Израел в „Макаби” (Петах Тиква). Как се нави да заиграеш в трета дивизия и как ти се отразява родната действителност?
– Почивах си през лятото, договорът ми в Израел беше изтекъл и ми се обадиха нашият президент Гриша Ганчев и треньорът Христо Янев. Трябваше ми един час да реша дали да приема. Така се съгласих да се върна в ЦСКА. Несъмнено разликата с чужбина е доста голяма. Нивото в трета дивизия го виждате, но ние трябва да си извървим нашия път.
– Какви са амбициите пред отбора за Купата на България? Сега ви предстои мач със Созопол. Ясно е, че в първенството нямате конкуренция…
– За купата играем мач за мач, докъдето ни стигнат силите. Щом Созопол е стигнал до тази фаза, значи не е случаен отбор. Но разполагаме с класен състав и ще покажем какво можем. Дотогава обаче имаме мач за първенство с „Миньор” (Перник), нека първо спечелим него и тогава ще мислим за купата.
– Смяташ ли, че ще можете да се мерите с елитните отбори в турнира за купата?
– Нека да стигнем до мачове с такива съперници и тогава ще разберем. Сега е трудно да се направи съпоставка. Но в турнирните надпревари нищо не се знае, възможно e отборът, който привидно е аутсайдер, да поднесе изненада. Ще бъде интересно.
– На какво отдаваш затрудненията в някои мачове, както тези срещу „Балкан” (Варвара) и „Сливнишки герой”, когато вкарахте само по два гола?
– Всички отбори срещу нас играят на сто процента, всеки иска да се докаже и съперниците ни затрудняват максимално. Отстрани може да изглежда лесно, понеже бием във всеки мач, но в някои срещи е доста голямо предизвикателство да излезем победители.
– Спокоен ли си за бъдещето на ЦСКА, щом Гриша Ганчев се зае с клуба? Ти си работил с него в „Литекс”…
– Да, спокоен съм. Познавам го лично, знам, че е сериозен, отговорен човек и вярвам, че с общите усилия на отбора и неговите ще вървим напред и нагоре.
– Смяташ ли, че срещу ЦСКА се води тиха война? Подкрепяш ли протестите?
– Разбира се, подкрепям феновете, които излязоха да протестират. Все пак ЦСКА е най-големият клуб в България, с най-много успехи и най-много привърженици. Хората го обичат, с нас са и те имат право да излизат и да казват своето мнение. Особено, когато усещат нещо нередно.
– След като напусна ЦСКА преди точно 10 години обаче, не ти потръгна…
– Да, отидох в „Литекс”, но скоро след това получих тежка контузия и повече от 6-7 месеца не играх. Заради това и не успях да се наложа. Но всичко вече е зад гърба ми.
– Всъщност, при теб скокът в кариерата ти сякаш настъпи, след като отиде в чужбина. Българските играчи все по-рядко успяват да се наложат извън родината, но ти, изглежда, доказа тъкмо обратното?
– Наистина скокът ми настъпи, след като отидох в чужбина. Но това е съвсем нормално. Когато видиш как разсъждават хората там, твоите виждания се променят. В това отношение голяма роля изигра Израел, където бях първо в „Бней Сахнин”. Там се промених и като играч, и като човек. После и престоят в Белгия изигра важна роля за развитието ми.
– За белгийския футбол е ясно, че е на доста по-високо ниво от родния, а доколко е развит този спорт в Израел?
– Условията са доста добри. Хората инвестират много в стадиони, почти всички съоръжения, особено на отборите в елита, са нови. Има доста пари и това ти позволява да вземеш качествени играчи от Европа. И нивото се вдига с всяка изминала година. Редовно са в групите на евротурнирите. Там нещата вървят в доста сериозна положителна посока. Докато за България не можем да кажем същото.
– С кои по-известни футболисти си играл в чужбина?
– Такива имаше най-вече в Белгия. По мое време Карлос Бака играеше в Брюж. Настоящият капитан на „Лацио” Лукас Билия беше в „Андерлехт”, а Кристиян Бентеке – в Генк. Белгия е страна, която продава доста лесно в чужбина, защото има добра стока. А и атмосферата там е страхотна – стадионите са пълни, идват цели семейства с деца, много е приятно да играеш там. Белгийците възприемат футбола като наслада и удоволствие. Радват се на отборите си искрено, дори и когато губят. В чужбина се оценява всяко усилие на играчите, но тук не е точно така. Надявам се всичко това да се промени към по-до6po.
– От кой треньор научи най-много в чужбина?
– С доста различни наставници съм работил, включително и с повечето водещи, които са били в България – Стойчо Младенов, Люпко Петрович, Ферарио Спасов… В чужбина също съм бил при доста опитни треньори, основното е да умееш да извличаш максимума от тях и да израстваш като футболист и като човек. Стенли Менцо ми бе най-известния треньор, той водеше Лиерс. Познат е като вратар на ,,Аякс” (1983-1994 г.), има и няколко мача за националния отбор на Холандия.
– Любопитното е, че в текущата ви серия от 21 поредни победи, от които 20 са през този сезон, централният нападател на отбора неизменно се разписва…
– Да, прочетох тази любопитна статистика. Така се получава, че аз или Преслав вкарваме във всеки мач. Но имаме и качествени съотборници, които помагат много. Наистина сме доста ефективни с Преслав, но ние сме зависими от отбора. И благодарение на него можем да се изявим. Сега мощта ни в атака се засили още повече и с включването на Момчил Цветанов в игра. В началото на подготовката не му потръгна, контузи се, но се завърна по-силен и постепенно има все по-голям принос, а и носи разнообразие в предни позиции.
– Какви са перспективите пред теб, виждаш ли се дългосрочно в ЦСКА?
– Във футбола не могат да се правят много сметки, защото после не излизат. Важното е да сме здрави, а вече времето ще покаже докъде ще стигнем.
Имаш ли вече идея с какво би се занимавал след края на състезателната си кариера?
– Все още не съм се замислял.
В – к Хроника
Be the first to leave a review.
