Костадин Хазуров: Бил съм при доста опитни треньори, основното е да умееш да извличаш максимума от тях и да израстваш като футболист и човек

Костадин Хазуров е роден преди 30 г. в Гоце Делчев. Той е най-резултатният футболист на ЦСКА от началото на сезона. Нападателят има 19 гола във всички турнири, от които 13 за първенство (лидер по този показател) и 6 за купата. Той има два хеттрика, а 5 пъти е вкарал по две попаде­ния в една среща. Хазу­ров споделя за решението си да се върне на ст. „Българска армия” след 10 години пауза, както и за престоя си в израелските Бней Сахнин и „Макаби” (Петах Тиква) и    белгийския „Лиерс”.

Любопитна подробност, за която припомняме е, че Ха­зуров бе съотборник със старши треньора на тима Христо Янев през 2004/05 г., когато ЦСКА стана шампион на България.

– Коце, как реши да се завърнеш в Бъл­гария след втория си престой в Израел в „Макаби” (Петах Тиква). Как се нави да заиграеш в тре­та дивизия и как ти се отразява родната действителност?

– Почивах си през ля­тото,  договорът ми в Израел беше изтекъл и ми се обадиха нашият президент Гриша Ган­чев и треньорът Хрис­то Янев. Трябваше ми един час да реша дали да приема. Така се съ­гласих да се върна в ЦСКА. Несъмнено разликата с чужбина е доста голяма. Ниво­то в трета дивизия го виждате, но ние трябва да си извървим нашия път.

– Какви са амбиции­те пред отбора за Ку­пата на България? Сега ви предстои мач със Созопол. Ясно е, че в първенството ня­мате конкуренция…

–  За купата играем мач за мач, докъдето ни стигнат силите. Щом Созопол е стигнал до тази фаза, значи не е случаен отбор. Но раз­полагаме с класен със­тав и ще покажем какво можем. Дотогава обаче имаме мач за първенство с „Миньор” (Перник), нека първо спечелим него и тогава ще мислим за купата.

– Смяташ ли, че ще можете да се мерите с елитните от­бори в тур­нира за ку­пата?

– Нека да стигнем до мачове с та­кива съпер­ници и тогава ще разберем. Сега е трудно да се направи съпоставка. Но в турнирните  надпре­вари нищо не се знае, въз­можно   e отборът,  който привидно  е аутсайдер, да поднесе изне­нада. Ще бъде интересно.

– На какво отдаваш за­трудненията в някои ма­чове, както тези срещу „Балкан” (Варвара) и „Сливнишки герой”, когато вкарахте само по два гола?

–  Всички отбори сре­щу нас играят на сто процента, всеки иска да се докаже и съперниците ни затрудняват максимално. Отстрани може да изглежда лес­но,  понеже  бием  във всеки мач, но в някои срещи е доста голямо предизвикателство да излезем победители.

– Спокоен ли си за бъдещето на ЦСКА, щом Гриша Ганчев се зае с клуба? Ти си работил с него в „Литекс”…

–   Да, спокоен съм. Познавам    го    лично, знам, че е сериозен, отговорен човек и вярвам, че с общите уси­лия на отбора и него­вите ще вървим напред и нагоре.

– Смяташ ли, че сре­щу   ЦСКА   се   води тиха война? Подкре­пяш ли протестите?

– Разбира се, подкре­пям   феновете,   които излязоха да протестират. Все пак ЦСКА е най-големият клуб в България, с най-много успехи и най-много привърженици. Хората го обичат, с нас са и те имат право да излизат и да казват своето мнение. Особено, когато усещат нещо нередно.

– След като напусна ЦСКА преди точно 10 години обаче, не ти потръгна…

– Да, отидох в „Ли­текс”, но скоро след това получих тежка контузия и повече от 6-7 месеца не играх. Заради това и не успях да се наложа. Но всич­ко вече е зад гърба ми.

– Всъщност, при теб скокът в кариерата ти сякаш настъпи, след като отиде в чужбина. Българските играчи все по-рядко успяват да се наложат извън родината, но ти, из­глежда, доказа тъкмо обратното?

– Наистина скокът ми настъпи, след като отидох в чужбина. Но това е съвсем нормално. Когато видиш как разсъждават  хората там, твоите виждания се променят. В това отношение голяма роля изигра Израел, където бях първо в „Бней Сахнин”. Там се промених и като играч, и като чо­век. После и престоят в Белгия изигра важна роля за развитието ми.

– За белгийския фут­бол е ясно, че е на дос­та по-високо ниво от родния, а докол­ко  е развит този спорт в Израел?

– Условията са доста до­бри. Хората инвестират много в ста­диони, почти всички съоръжения, осо­бено на отборите в елита, са нови. Има доста пари и това ти поз­волява да вземеш качест­вени играчи от Европа. И нивото се вдига с вся­ка изминала година. Редовно са в групите на евротурнирите. Там не­щата вървят в доста сери­озна положителна посо­ка. Докато за България не можем да ка­жем същото.

– С кои по-известни футболисти си играл в чужбина?

– Такива имаше най-вече в Белгия. По мое време Карлос Бака играеше в Брюж. Настоящият капитан на „Лацио” Лукас Билия беше в „Андерлехт”, а Кристиян Бентеке – в Генк. Белгия е страна, която продава доста лесно в чужбина, за­щото има добра стока. А и атмосферата там е страхотна – стадионите са пълни, идват цели семейства с деца, много е приятно да играеш там. Белгийците въз­приемат футбола като наслада и удоволствие. Радват се на отборите си искрено, дори и ко­гато губят. В чужбина се оценява всяко уси­лие на играчите, но тук не е точно така. Надя­вам се всичко това да се промени към по-до­6po.

– От кой треньор на­учи най-много в чуж­бина?

– С доста различни наставници съм рабо­тил, включително и с повечето водещи, ко­ито са били в Бълга­рия – Стойчо Младе­нов, Люпко Петрович, Ферарио Спасов… В чужбина също съм бил при доста опитни тре­ньори, основното е да умееш да извличаш максимума от тях и да израстваш като фут­болист и като човек. Стенли Менцо ми бе най-известния треньор, той водеше Лиерс. По­знат е като вратар на ,,Аякс” (1983-1994 г.), има и няколко мача за националния отбор на Холандия.

– Любопитното е, че в текущата ви серия от 21 поредни победи, от които 20 са през този сезон, централният нападател на отбора неизменно се разпис­ва…

– Да, прочетох тази любопитна статистика. Така се получава, че аз или Преслав вкарваме във всеки мач. Но има­ме и качествени съот­борници,  които пома­гат   много.   Наистина сме доста ефективни с Преслав, но ние сме зависими от отбора. И благодарение   на  него можем да  се  изявим. Сега мощта ни в атака се засили още повече и с включването на Мом­чил Цветанов в игра. В началото на подготов­ката не  му потръгна, контузи  се,  но  се за­върна по-силен и по­степенно има все по-голям принос, а и носи разнообразие в предни позиции.

– Какви са перспек­тивите пред теб, виж­даш ли се дългосроч­но в ЦСКА?

– Във футбола не мо­гат да се правят много сметки,  защото  после не излизат. Важното е да сме здрави, а вече времето ще покаже до­къде ще стигнем.

Имаш ли вече идея с какво би се занимавал след края на състеза­телната си кариера?

–  Все още не съм се замислял.

В – к Хроника