Напусналият БСП М. Балабанов: Открих вкъщи писмо-оставка на баща ми до първия секретар на БКП в Благоевград преди 30 г., сега през 2015 г. заключенията му за кариеристите са още актуални, тази констатация ме разтърси…

Михаил Балабанов става член на БСП през август 1996 година, дотогава е в младежката организация БСМ. В периода 2002-2006 година е председател на НС на БСМ (Българска социалистическа младеж).
В БСП няколко мандата последователно е член на Националния съвет. Бил е председател на Комисията за работа с младежта до 2012 година. В периода 2005-2009 година е заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, когато председател е Весела Лечева. Впоследствие става съветник на двама министри – на младежта и спорта и вицепремиер и министър на регионалното развитие. Бил е изпълнителен директор на Националния център за европейски и младежки инициативи, както и главен секретар на Центъра за развитие на човешките ресурси към МОН до август месец т.г., когато е освободен. В периода 2010-2013 година работи като управител на частна фирма.
В Благоевград Михаил Балабанов бе общински съветник, мандат 1999-2003 година, и председател на Общинската комисията за младежта, спорта и туризма.

– Г-н Балабанов, какво преля чашата на търпението Ви, та след 20 г. членство и изкачване до поста зам. министър на младежта и спорта в правителството на Станишев напуснахте БСП?

– Чашата отдавна беше пълна, още от 2012 година, когато влязох в два принципни конфликта с тогавашното ръководство. Оттогава мисля много по темата, но исках да дам още един шанс. Капката, която преля чашата, беше реакцията на ръководството след поредната тежка загуба. Вместо да подадат оставка и да дадат нова енергия на партията, те решиха да бранят постовете си. От друга страна, сред хората, които ги атакуваха, наред с много уважавани от мен хора като Костадин Паскалев, Юрий Асланов и Петър Мутафчиев, се появиха и хора с немалък принос за състоянието на БСП и спорния ни публичен образ – като Димитър Дъбов и Георги Гергов. Дъбов беше неизменен и важен член на ръководствата през последните 10 години. А отказът от поемане на отговорност се превърна в системен именно по негово време!
Тезата на някои от опозиционерите, че всичко може да се промени със смяна на председателя, е манипулативна и невярна.
Тогава окончателно си зададох въпроса: Къде съм аз в такава конфигурация? И не се намерих. Тъй като в крайна сметка това ще бъде основният сблъсък на предстоящия конгрес. Ръководството на БСП нарича този процес оздравяване, въпрос на гледна точка.
За мен БСП отдавна е в тежка криза и който си въобразява, че тя може да бъде преодоляна лесно, се лъже жестоко. Има натрупани хронични болежки. Застаряването на партията е тенденция от години наред и опитите да бъде преодолян или маскиран чрез краткотрайни кампании без дългосрочна концепция не работят.

– Някои казват, че от БСП си тръгват хора, които вече знаят, че нямат шанс за кариерно развитие, т.е. келепирът свърши и бягат?
– Пред очите ми от БСП си отидоха стотици млади и кадърни хора. Ръководството бодро рапортува, че са кариеристи! Интересно как кариеристите никога не са тези, чийто цял живот премина под крилото на партията майка по президиумите и в парламента! Организационната структура на БСП е неадекватна и се налага сериозна организационна реформа. Кадровата политика е на принципа на послушанието, а не на възможностите и вложените усилия.
Допуска се едни и същи лица безметежно да прекарват по 20-30 години в ръководството или в парламента, без да е видим техният принос и продукт.
Какво ново можем да очакваме от тези хора? Структурите за избори също не функционират добре, а предизборните кампании достигат само до членовете и симпатизантите. Партията не комуникира добре с обществото. Дори езикът, на който говори партията, е неразбираем за хората. В идейно отношение се лашкаме от крайно ляво до крайно дясно. В момента БСП е незабележима дори като опозиция, което е опасно, защото държавата има нужда от силна, убедителна левица и опозиция.
На тези, които ще ме упрекнат, че говоря публично, ще кажа, че за това трябва да се крещи! Това е тежък проблем на политическата система и функционирането на демокрацията!
– В Благоевград БСП претърпя тежък удар на местните избори. Защо партията се срина така след два кметски мандата на Костадин Паскалев и един и половина на Лазар Причкапов, които минават за елита на лявата идея?
– Благоевград не е остров, така че, от една страна, структурите му си страдат от общите болежки. От друга – да можеш да разчиташ на силни фигури като Костадин Паскалев създава възможност за своеобразен мързел на ръководствата. Знаеш, че в последния момент може да се съгласи да приеме да се кандидатира за кмет и да спаси положението за пореден път. Е да, ама не, както казва Петко Бочаров. Последния път не се получи. В Благоевград през годините през младежките и партийните структури преминаха много хора, които имат необходимите качества. Повечето от тях вече отдавна не са в БСП. Тоест беше пропуснат шансът да се създаде сериозна кадрова банка и да има истински възможности за избор.
В последната кампания панически на амбразурата бяха хвърлени няколко младежи, без предварително да е работено достатъчно за тяхното израстване и публичен образ.
– АБВ на Георги Първанов допринесе ли за доразбиването на БСП?
– С хората, които основаха партия АБВ, бяхме на едно мнение, че в БСП е необходима промяна. Говорехме по пленумите, но нищо от това не беше чуто. След това те създадоха формацията и бяха изключени. Аз останах, за да дам още един шанс, но нищо не се промени. Според мен те взеха и взимат гласове на хора, разочаровани от БСП, и гласове на хора със социалдемократически, центристки и патриотични убеждения. Тези хора според мен, така или иначе, нямаше да гласуват за това БСП в това му състояние.

– Напускането Ви на БСП да не е съпроводено с оферта за членство в АБВ?
– За да имам оферти, трябва да съм на пазара, а аз не разбирам политиката по този начин. Имал съм много предложения през годините, включително и много примамливи в личен план, от които не съм се възползвал. Стъпката, която предприех в момента, е лична, бях я споделил само с най-близките си хора. Така че директно на въпроса – в момента нямам такова предложение. Към днешна дата дори не съм решил дали искам да се занимавам с политика. Питаха ме и дали не отивам в ДПС, ГЕРБ, „Движение 21“, но пък защо непременно трябва да разсъждаваме само в рамките на съществуващи формации? За да се захвана отново, трябва да ме запали нещо, да има кауза, идея, екип от съмишленици, ценности и морал, предизвикателство!
– Възможно ли е БСП да се рециклира, или разпадът е неудържим?
– Аз не съм специалист по околна среда, трябва да ползвам жокер „обади се на приятел“, шегувам се…
За момента мисля, че промяната в БСП е невъзможна! Базирам се на личния си 20-годишен опит и на аналитичните си способности.
Ще се радвам да бъда опроверган и да не съм прав!
Може би би имало шанс, ако се предприемат много радикални мерки. Но за целта трябва да се види и да се признае, че има тежки проблеми, да се обмисли как могат да се преодолеят, да се захванат най-подготвените и способните на къртовска работа. Да направят крачка встрани от ръководствата в центъра и по места всяка “вечна Амбър” и всяка “свещена крава”. Да се даде шанс на средното и младото поколение, има хора за това, но не им се дава възможност. Днес на БСП е необходим кризисен щаб и мозъчен център и никакво единомислие!

– Звучи като пожелание, без шанс да се случи?
– Ще разкажа една много лична и болезнена история, за да илюстрирам от колко десетилетия се коренят проблемите в БСП. Намерих вкъщи в Благоевград едно писмо от баща ми до тогавашния първи секретар в Благоевград. Няма да назовавам конкретни имена, но в писмото той дава примери за издигане на хора по симпатии и лична преданост, за дейци, които просперират под крилото на партията, и много други неща. В това писмо той подава оставката си. Не зная какво се е случило след това, баща ми вече е бил тежко болен. Това, което знам обаче, е, че баща ми почина през 1986 година. Писмото вероятно е от няколко години преди това. Почти 30 г. по-късно, през 2015 година, част от тези проблеми още са актуални. И не само в БСП, разбира се. Тази констатация ме разтърси из основи!
– Възможно ли е обединение на левите сили, примерно БСП, АБВ и социалдемократите, под една шапка за президентските избори догодина например?
– Обединението на левицата е conditio sine qua non (условие, без което не може) и то рано или късно ще се случи! По-добре късно, отколкото по-късно. Под каква формула, е рано да се каже, но според мен в по-широк формат от визираните във въпроса три субекта.
– Накъде върви държавата, някои казват, че към реставрирането на чл. 1 от комунистическата конституция преди промените?

– В държавата се случват и добри, и не толкова добри неща. Добре е, че се инвестира в инфраструктура, че се строи, но не е добре, че не се инвестира достатъчно в хората. Би следвало да се инвестира много повече в образование и наука, в здравеопазване, в превенция. Би следвало да се инвестира много повече във високите технологии и IT сектора, защото само с големи крачки държавата може да навакса изоставането си. Безпокои ме натрупването на дългове!
– С какво се занимавате в момента?
– През месец август бях уволнен по политически причини, както ми беше предадено, “нищо лично, просто си комунист”. Нямаше как да е лично, защото хората, които разпоредиха отстраняването ми, дори не се запознаха с мен. Тези, които ми завиждат, ми броят назначенията, които са 2-3 през този 20-годишен период, но удобно пропускат уволненията, които са повече! Пропускат и времената, в които съм бил без работа отново, защото съм бил в БСП. Не се оплаквам, винаги съм си давал сметка, че такива са реалностите у нас, но ако не ги променим, нищо добро не ни чака!
Има определени позиции, които е нормално да бъдат политически назначения и уволнения, така е по цял свят. Но когато се уволняват експерти, в които държавата е инвестирала години наред, това е безобразие. Ще дам само един пример. В последната структура, в която работих, за една година и половина бяха сменени четирима изпълнителни директори! На европейците свят им се зави, не знаят на кого да пишат!
www.struma.bg