Месец след изборите: Лъсна неофициалната биография на бившия кмет на Сандански, Андон Тотев
Тома ХАРИЗАНОВ
Кариерата на Андон Тотев – как едно бедно и глуповато левунско селянче се превърна в олигарх
72-годишния Андон Михайлов Тотев, досегашен кмет на общ. Сандански е роден през 1943 г. в c. Левуново, в семейството на сталиниста Михаил Тотев, наричан от съселяните си Михали – Апаша (заради многото кражби на селскостопанска продукция, които бащата на сегашния кмет извършвал, вършеейки из градините на хората в селото). Андон Тотев придобива крадливите си умения от своя родител още като дете. На пет годинки малкия Дончо е придружавал баща си при кражбите му на реколта от овощните и зеленчукови масиви на тогавашното ТКЗС- Левуново. Михали води редовно сина си и в свинекомплекса в Сандански (тогава Свети Врач) от където в чувалчета изнасяли малки прасенца за дома им. Като ученик Дончо усвоил азбуката едва в четвърто отделение. Продължавайки да срича и до осми клас, той минавал мъчително от отделение в отделение, само благодарение на рушветите (крадени от Михали кокошки, прасенца, яйца), които родителите му давали на директора на местното школо. Негови връстници и до ден днешен разказват за комплексите, които придобил съученика им заради подигравките им към огромната му и деформирана глава (наричали я „голяма, но куха”). Тогава се отключило още едно от уменията на Дончо – доносничеството. Не спирал да топи съучениците си за всяка една тяхна пакост и лоша дума по адрес на даскалите им. Това му качество бързо се забелязва по онова време от комунистическия сатрап – Симеон Василев Бабалев, действащ тогава болшевишки офицер от репресивните милиционерски тайни служби на БКП, лично извършвал след злокобния девети септември 1944-та г. екзекуциите на видни просветители, лекари, предприемачи и свещеници от Царство България, избити без съд и присъда от партизанско-шумкарската сган на терористичната банда – БКП (Българска Комунистическа Партия), взела властта тогава след кървав преврат. Бабалев вербува комплексирания младеж, правейки го доносник на ДС (държавна сигурност, в нейния VІ-ти отдел) и го извежда от селото му само с една куртка и чифт гащи, осигурявайки му в града работа и явочна квартира (в която да събира донесения за прииждащите от селата работници, с които партията провежда налагания от нея тогава масов процес на урбанизация). Доносническият талант на полуграмотния Дончо блеснал в пълната си светлина, когато макар и трудно справяйки се с писането, е подготвял донесения за над 300 човека всеки ден.
Шумкарите остават доволни от старанието и труда на възпитаника си и го възнаграждават през 7961 г. с членство в БКП. Пърхащия от щастие млад комунист, се отблагодарявал на другарите от градския областен комитет на партията като раболепнически им сервирал кебапчетата и бирата на всяка тяхна болшевишка пиянска сбирка. Тогава, Симеон Бабалев го прави официално сътрудник на ДС и в останалите й: І, ІІ, ІІІ и ІV отдели (главни управления) на тайните репресивни служби, с доносническия псевдоним – АГЕНТ КЕЛНЕР. По онова време за развитието на стопанските си кадри, партията е уреждала обучението им в създадения от нея ВИНС „Димитър Благоев“ (висш институт за народно стопанство в гр. Варна, в който червените доносници били подготвяни за провежданата през тоталитарния режим марксистка пропаганда по масовата колективизация и национализация).
ЦЯЛАТА БИОГРАФИЯ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В-К „ЗАПАД-ЮГ”!
Be the first to leave a review.