Месец след изборите: Лъсна неофициалната биография на бившия кмет на Сандански, Андон Тотев

Тома ХАРИЗАНОВ

Кариерата на Андон Тотев – как едно бедно и глуповато левунско селянче се пре­върна в олигарх

72-годишния Андон Ми­хайлов Тотев, досегашен кмет на общ. Сандански е роден през 1943 г. в c. Левуново, в семейството на сталиниста Михаил То­тев, наричан от съселяните си Михали – Апаша (заради многото кражби на селско­стопанска продукция, които бащата на сегашния кмет извършвал, вършеейки из градините на хората в селото). Андон Тотев придо­бива крадливите си умения от своя родител още като дете. На пет годинки мал­кия Дончо е придружавал баща си при кражбите му на реколта от овощните и зеленчукови масиви на то­гавашното ТКЗС- Левуново. Михали води редовно сина си и в свинекомплекса в Сандански (тогава Свети Врач) от където в чувалчета изнасяли малки прасен­ца за дома им. Като уче­ник Дончо усвоил азбуката едва в четвърто отделение. Продължавайки да срича и до осми клас, той минавал мъчително от отделение в отделение, само благодаре­ние на рушветите (крадени от Михали кокошки, прасен­ца, яйца), които родителите му давали на директора на местното школо. Негови връстници и до ден днешен разказват за комплексите, които придобил съученика им заради подигравките им към огромната му и дефор­мирана глава (наричали я „голяма, но куха”). Тогава се отключило още едно от уменията на Дончо – доносничеството. Не спирал да топи съучениците си за вся­ка една тяхна пакост и лоша дума по адрес на даскалите им. Това му качество бър­зо се забелязва по онова време от комунистическия сатрап – Симеон Василев Бабалев, действащ тогава болшевишки офицер от ре­пресивните милиционерски тайни служби на БКП, лично извършвал след злокобния девети септември 1944-та г. екзекуциите на видни просветители, лекари, пред­приемачи и свещеници от Царство България, избити без съд и присъда от партизанско-шумкарската сган на терористичната банда – БКП (Българска Кому­нистическа Партия), взела властта тогава след кървав преврат. Бабалев вербува комплексирания младеж, правейки го доносник на ДС (държавна сигурност, в нейния VІ-ти отдел) и го извежда от селото му само с една куртка и чифт гащи, осигурявайки му в града работа и явочна квартира (в която да събира донесения за прииждащите от селата работници, с които партията провежда налагания от нея тогава масов процес на ур­банизация). Доносническият талант на полуграмотния Дончо блеснал в пълната си светлина, когато макар и трудно справяйки се с пи­сането, е подготвял донесе­ния за над 300 човека всеки ден.

Шумкарите остават до­волни от старанието и труда на възпитаника си и го въз­награждават през 7961 г. с членство в БКП. Пърхащия от щастие млад комунист, се отблагодарявал на другарите от градския областен комитет на партията като раболепнически им сервирал кебапчетата и бирата на всяка тяхна болшевишка пиянска сбирка. Тогава, Симеон Бабалев го прави официално сътрудник на ДС и в останалите й: І, ІІ, ІІІ и ІV отдели (главни управления) на тайните репресивни служби, с доносническия псевдоним – АГЕНТ КЕЛНЕР. По онова време за разви­тието на стопанските си ка­дри, партията е уреждала обучението им в създаде­ния от нея ВИНС „Димитър Благоев“ (висш институт за народно стопанство в гр. Варна, в който червените доносници били подготвяни за провежданата през тота­литарния режим марксист­ка пропаганда по масовата колективизация и национа­лизация).

ЦЯЛАТА БИОГРАФИЯ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В-К „ЗАПАД-ЮГ”!