Вижте кои градове от Югозападна България ще участват в разпределението на 8 млрд. лв. от еврофондовете!
-
- ноември 24, 2015
При липсата на инвеститори и финансова независимост от правителството през последните години евро фондовете се оказаха основният инструмент, на който разчита местната власт, за да изгради или ремонтира публичната общинска инфраструктура – улици, градинки, паркове, площади, детски градини и училища.
Около две трети от публичните инвестиции в страната през последните четири години са направени с пари от Брюксел. Тази тенденция ще продължи и през следващите четири години, като през настоящия програмен период 2014-2020 г. предвидените средства за общините възлизат на около 8 милиарда лева.
При две нулеви първи години – 2014 и 2015 г., именно на избраните на предстоящите местни избори кметове и общински съвети ще се падне задачата да договорят средствата и да започнат изпълнението на проектите. Дали са се справили, ще се разбере малко преди следващите местни избори през 2019 г. Причината е в новите правила, според които в средата на 2018 г. ще бъде направен преглед на изпълнението на проектите. Минималното изискване е поне 20% от предвидените средства за дадена община да бъдат реално усвоени.
Кметовете, които не са се справили с изпълнението на инвестиционната програма, ще бъдат санкционирани с намаляване на бюджета. Онези, които са успели, ще получат допълнителен финансов ресурс за своите общини
РАСТЕЖ ЗА РЕГИОНИТЕ С БЛИЗО 3 МЛРД. ЛЕВА
Макар че пари за общините са заделени по всички програми, „Региони в растеж“ може да се нарече кметската програма, защото над две трети от бюджета й е отреден за местната власт.
За разлика от изминалия програмен период, през настоящия кметовете няма да се конкурират за парите, защото разполагат с определени бюджети. Така те ще играят ролята на междинни звена при разпределянето на средствата. Това ще става на базата на одобрена инвестиционна програма от управляващия орган, който на практика е Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Схемите за договарянето на предвидените над 2,6 млрд. лв. за 67-те града бяха отворени преди местните избори. Към момента обаче няма публична информация дали някой от настоящите кметове е внесъл в МРРБ инвестиционната програма за одобрение.
Заделените бюджети за 67-те общини са различни -и ,са определени в зависимост от големината им, броя на населението, брутния вътрешен продукт, който произвеждат, както и усвоените европейски средства до сега. Разделени са на четири категории – столица (първо ниво), големи градове (второ ниво), средни (трито ниво) и малки (четвърто ниво).
НАЙ-МНОГО ПАРИ СА ПРЕДВИДЕНИ ЗА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ГРАД СОФИЯ
– 238 млн. лв. плюс резерв от близо 15 млн. лв., ако се справи с изпълнението на целта до средата на 2018 г.
Във второ ниво са девет големи града. Те са с три повече спрямо изминалия програмен период. Новите попълнения са Благоевград и Велико Търново, вкарани по времето на първия мандат на ГЕРБ, и Видин – при правителството на Пламен Орешарски.
ОТ ГРАДОВЕТЕ ВЪВ ВТОРО НИВО НАЙ-МНОГО СРЕДСТВА ПОЛУЧАВА БУРГАС – НАД 86 МЛН. ЛВ.
Бюджетът за Варна е над 84 млн. лв. и едва на четвърта позиция идва вторият по големина град у нас Пловдив – близо 81 млн. лв.
Последният във втората група е Видин, който попадна там благодарение на застъпничеството на лидера на БСП Михаил Миков. Видин получава над 38 млн. лв., което е с десетина милиона повече спрямо водача в трета група Добрич.
В ТРЕТО НИВО ВЛИЗАТ 29 СРЕДНО ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ
Тук са всички областни центрове плюс Казанлък, Асеновград, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Дупница, Димитровград, Лом, Петрич, Свищов, Велинград, Карло- во и Панагюрище. Техните бюджети варират от над 28 млн. лв. за Добрич до близо 15 млн. лв. за Панагюрище.
Прави впечатление, че
ОБЛАСТНИТЕ ЦЕНТРОВЕ ТЪРГОВИЩЕ (17,7 МЛН. ЛВ.) И КЮСТЕНДИЛ (18,4 МЛН. ЛВ.) СА ОЩЕТЕНИ
за сметка очевидно на по-силното лобиране на депутати и бизнес за по-малки градове като Казанлък (19,6 млн. лв.), Асеновград (19,3 млн. лв.) и Гоце Делчев (19 млн. лв.).
В четвърто ниво са 28 малки градове, които могат да използват парите само за енергийна ефективност на административни и жилищни сгради, като схемата за кандидатстване беше отворена преди местните избори. От малките общини с най-голям бюджет е Попово – над 12,3 млн. лв., а най-малък е на Ивайловград – над 4,1 млн. лв.
Be the first to leave a review.
