Вижте кои градове от Югозападна България ще участват в разпределението на 8 млрд. лв. от еврофондовете!

При липсата на инвес­титори и финансова не­зависимост от правител­ството през последните години евро фондовете се оказаха основният ин­струмент, на който раз­чита местната власт, за да изгради или ремонти­ра публичната общинска инфраструктура – улици, градинки, паркове, пло­щади, детски градини и училища.

Около две трети от пуб­личните инвестиции в страната през последни­те четири години са на­правени с пари от Брюк­сел. Тази тенденция ще продължи и през следващи­те четири години, като през настоящия програмен пери­од 2014-2020 г. предвиде­ните средства за общините възлизат на около 8 милиар­да лева.

При две нулеви първи го­дини – 2014 и 2015 г., имен­но на избраните на пред­стоящите местни избори кметове и общински съвети ще се падне задачата да договорят средствата и да започнат изпълнението на проектите. Дали са се справили, ще се разбере малко преди следващите местни избори през 2019 г. Причи­ната е в новите правила, спо­ред които в средата на 2018 г. ще бъде направен преглед на изпълнението на проекти­те. Минималното изискване е поне 20% от предвидените средства за дадена община да бъдат реално усвоени.

Кметовете, които не са се справили с изпълнението на инвестиционната програма, ще бъдат санкционирани с намаляване на бюджета. Онези, които са успели, ще получат допълнителен фи­нансов ресурс за своите об­щини

РАСТЕЖ ЗА РЕГИОНИТЕ С БЛИ­ЗО 3 МЛРД. ЛЕВА

Макар че пари за общи­ните са заделени по всич­ки програми, „Региони в растеж“ може да се нарече кметската програма, защото над две трети от бюджета й е отреден за местната власт.

За разлика от изминалия програмен период, през на­стоящия кметовете няма да се конкурират за парите, защото разполагат с опре­делени бюджети. Така те ще играят ролята на междинни звена при разпределянето на средствата. Това ще ста­ва на базата на одобрена ин­вестиционна програма от уп­равляващия орган, който на практика е Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Схемите за договаряне­то на предвидените над 2,6 млрд. лв. за 67-те града бяха отворени преди местните избори. Към момента обаче няма публична информация дали някой от настоящите кметове е внесъл в МРРБ инвестиционната програма за одобрение.

Заделените бюджети за 67-те общини са различни -и ,са определени в зависи­мост от големината им, броя на населението, брутния вътрешен продукт, който произвеждат, както и усво­ените европейски средства до сега. Разделени са на четири категории – столица (първо ниво), големи градо­ве (второ ниво), средни (три­то ниво) и малки (четвърто ниво).

НАЙ-МНОГО ПАРИ СА ПРЕДВИ­ДЕНИ ЗА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ГРАД СОФИЯ

238 млн. лв. плюс резерв от близо 15 млн. лв., ако се справи с изпълнението на целта до средата на 2018 г.

Във второ ниво са девет големи града. Те са с три по­вече спрямо изминалия про­грамен период. Новите по­пълнения са Благоевград и Велико Търново, вкарани по времето на първия мандат на ГЕРБ, и Видин – при пра­вителството на Пламен Орешарски.

ОТ ГРАДОВЕТЕ ВЪВ ВТОРО НИВО НАЙ-МНОГО СРЕДСТВА ПОЛУЧАВА БУРГАС – НАД 86 МЛН. ЛВ.

Бюджетът за Варна е над 84 млн. лв. и едва на четвърта позиция идва вто­рият по големина град у нас Пловдив – близо 81 млн. лв.

Последният във втората група е Видин, който попад­на там благодарение на за­стъпничеството на лидера на БСП Михаил Миков. Ви­дин получава над 38 млн. лв., което е с десетина мили­она повече спрямо водача в трета група Добрич.

В ТРЕТО НИВО ВЛИЗАТ 29 СРЕД­НО ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ

Тук са всички областни центрове плюс Казанлък, Асеновград, Горна Оряхови­ца, Гоце Делчев, Дупница, Димитровград, Лом, Петрич, Свищов, Велинград, Карло- во и Панагюрище. Техните бюджети варират от над 28 млн. лв. за Добрич до близо 15 млн. лв. за Панагюрище.

Прави впечатление, че

ОБЛАСТНИТЕ ЦЕНТРОВЕ ТЪРГОВИЩЕ (17,7 МЛН. ЛВ.) И КЮСТЕНДИЛ (18,4 МЛН. ЛВ.) СА ОЩЕТЕНИ

за сметка очевидно на по-силното лобиране на де­путати и бизнес за по-малки градове като Казанлък (19,6 млн. лв.), Асеновград (19,3 млн. лв.) и Гоце Делчев (19 млн. лв.).

В четвърто ниво са 28 мал­ки градове, които могат да използват парите само за енергийна ефективност на административни и жилищ­ни сгради, като схемата за кандидатстване беше от­ворена преди местните из­бори. От малките общини с най-голям бюджет е Попово – над 12,3 млн. лв., а най-ма­лък е на Ивайловград – над 4,1 млн. лв.

 

 

 

 

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене