Топ Преса представя: Самодейци от Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци!

Едно интервю на Стоян ЦВЕТКОВ

Неврокопският ансамбъл е осно­ван е през 1946 г. и дълги години носи името „Яне Сандански”. Наречен е Неврокопски по старото име на град Гоце Делчев – Неврокоп. Целта на състава е да издирва, съхра­нява и пресъздава сценично народните песни, игри и оби­чаи – фолклорното и етног­рафско богатство на бълга­рите от неврокопско.

Неврокопският ансамбъл е изнесъл няколко хиляди концерта в България и по света.

Има издадени 2 дългосвирещи плочи, 1 компактдиск, 4 аудиокасети, много записи в Националните радио и те­левизия.

Носител е на орден „Кирил и Методий” – 1-ва степен и званието „Представителен ансамбъл”, „Будител на годината , както и на много други държавни и международни отличия.

Програмата на Неврокоп­ски ансамбъл за народни песни и танци е изградена на базата на Неврокопския фолклорен район, като в нея са включени и произ­ведения от останалите фолклорни области на България.

Главен художествен ръководител е Запрю Икономов, който е съ­брал около 4 000 извopни песни от гоцеделчевския край.

Тодор Цветков – хореограф на НАПТ

Петър Карамфилов – ди­ригент на хора на НАПТ

Петър Авра­мов – диригент на оркестъра на НАПТ

КОСТАДИН ВАНТОВ, ТАНЦЬОР ОТ НАПТ: 

– Здравейте! От  днес, вестник „Топ ПРЕСА” започва да предста­вя всички самодейци от Не­врокопския ансамбъл. Как­ва според вас е чертата на тази наша инициатива?

– Ами честно да Ви кажа, това, което правите е неве­роятно. Живеем в дни, в които популярността на ансамбъла не е на исканото от нас ниво. Надявам се чрез вас, че прочитайки това, много хора ще преосмислят и ще се захванат с народните танци.

– Да започнем директно. Какво Ви  накара да се запишете в Неврокопския ансамбъл?

– За разлика от другите мъже в състава, аз съм „най-младият” (смее   се) –  като стаж, разбира се. Принципно още от малък съм искал да се занима­вам с народни танци, но с течение на обстоятелства­та, тази мечта се сбъдна чак, когато навърших 29. Вече съм на 34 и време­то, в което съм действаш танцьор ме е направило адски щастлив.

–   Каква е ползата от това да бъдеш в ансамбъла?

–  О-о-о, то ползи мно­го! (смее се) Разбира се, на първо място бих казал здра­ве. Това все пак е един вид спорт, всички ние от ансам­бъла го приемаме и за хоби. Бих добавил, че тук аз наме­рих най-добрите си прияте­ли, както и жена ми (смее се). Общо взето, откакто съм в Неврокопския ансамбъл, аз се преродих.

– Разкажете за някоя случ­ка, която няма да забрави­те?

– Ти най-добре трябва да знаеш! (смее се). Ами мно­го са наистина. Всяка една случка   си е уникална за дадения случай, но бих ис­кал да изтъкна, че по-го­лямо и по-висше чувство за мен самия от това да си на сцената пред пълни три­буни – няма!
Бих казал, че докато имам възможността и докато се чувствам силен и можещ, никога няма да се откажа от това.

– Призивът Ви към съ­гражданите?

– Заповядайте в нашето семей­ство. Нека про­дължим делото на Невро­копския ансамбъл и за­напред. В него все­ки може да   наме­ри своето място.

–    Бла­годаря Ви, г-н Вантов!

–  И аз благода­ря. Ис­кам  да пожелая и   на  ва­шата  ме­дия  мно­го здраве и да бла­годаря, че така обстойно искате да запознаете обществото с гордостта на Гоце Делчев, а именно Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци.