По пътя на първата мартеница в Благоевград

От Ина КОКОВА

Първи март наближава и улиците на Благоевград се изпълниха с пълни сергии с мартеници. Продавачите са на различна възраст- от много млади до пенсионери. Разнообразието от мартеници е огромно, а цените са от 0,10лв. до 4, 5, 6 лв. Продавачите споделиха, че са доволни от търсеното, хората си купуват мартеници и то не само по една, а за семйството и приятелите си също. Хората, които сами правят украшенията казаха, че от както на пазара са навлезли китайските мартеници, търсенето на български мартеници е малко понамаляло.

Според поверието на 1 март хората, дърветата и животните се закичат за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник на свети 40 мъченици, или до 25 март  – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или на цъфнало дърво. Червеният свят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта.

Снимайки пъстите сергии с мартениците една възрастна жена ме попита какво правя. Обясних й, че правя материал за мартениците и за целта ми трябват снимки. „ Чедо ти хубаво снимаш, ама я ми кажи знаеш ли как са се появили мартеницте?” Аз я погледнах с неудобство, защото не знаех нищо, а и не си бях направила труда да науча. „Сядай, сядай, баба Мария ще ти разкаже.” И така тя започна своята приказка, прекъсвана от време на време от минувачи, желаещи да си купят мартеници.

Легендите разказват, че първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовица пресукан бял конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Птичката дълго пътувала, а конецът нараник крака й и се обагрил в кръв – така добил червения си цвят. В крайна сметка тя намерила хана и кацнала при него точно на 1 март. Ето така се появила първата мартеница.

Интересното е, че въпреки, че окичването с мартеници се смята за уникална българска традиция. Тя присъства и в Румъния, макар и в леко променен вид.

Там мартеницата се нарича „марцишор” и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец.