В Белица, при танцуващите мечки
-
- ноември 10, 2015
Обичам да пътувам и го правя почти всеки уикенд! Преди известно време наши приятели, много свързани с Родопите, ни поканиха да посетим едно интересно и красиво място там – Белица, Парка за танцуващи мечки. Интересно и непознато.
Обичам Родопите, омайват ме всеки път, когато стъпя там. Харесвам скътаните поляни, горските ягоди и гъбите, които срещам по пътеките и под дърветата, кристалния въздух и ароматите на мащерка и риган. Веднага получавам желание да започна да събирам билки и да живея там, някъде близо до река, или поне да прекарам няколко дни с овцете, кучетата, кравите, хората с открити лица, далеч от всичко, в пълна хармония. Меките форми на тази планина ми създават уют и настроение. Тя има някакво особено излъчване – винаги си мисля, че е от следите, които са оставили хората, живели там през годините и, разбира се, от легендите. С две думи, тази природа ме прави щастлива!
Пътят ни тръгна от Велинград – след ритуална минерална баня, все още работеща, останала ни наследство от турците. Спряхме в Юндола, на пазара, който е на разклона за Белмекен и Разлог. Продават само жени със забрадки, сергиите са разположени в кръг и на тях се предлага цялото изобилие на Родопите: манатарки, прясно сирене и кашкавал, сладка и конфитюри от горски плодове, различни видове мед, мляко – всичко това направено с усилията на хората, живеещи наоколо и прехранващи се основно от това.
В никакъв случай не се купува от една сергия всичко, за да бъдат уважени усилията и на другите продавачи. Ако си купиш от една сергия, жените помакини започват да се молят неуморно да купиш и от тях и не престават, докато не се качиш бързо в колата с направените покупки, сякаш за да побегнеш – малко тъжен, че не можеш да купиш от всички тази истинска храна. В столицата и големите градове я наричаме еко, био и т.н., купуваме я скъпо, в специално приготвени опаковки, на двойна цена.
Първото село, покрай което минаваме по нашия път към Белица, е Света Петка – изцяло мюсюлманско. Нашите приятели ни разказват, че е известно със сладкото си от “зунички”; звучи необичайно, но това всъщност е сладко от горски ягоди, приготвено по древна, тайна родопска рецепта. Продължаваме директно през с. Черна Места, покрай теснолинейката Септември–Добринище, виждаме мандрата, където правят най-качественото синьо сирене в България. Веднага следва Якоруда, това е следващата точка от пътешествието. Идеята е там да обядваме нещо изключително вкусно, не знаем какво – ще бъде изненада.
Попадаме на неделния пазар и веднага се втурваме да разгледаме. Стъпваме почти в кал, но слънцето грее, а на моста на река Места ни посрещат метнати, събрали всички възможни багри, изтъкани и истински халища, одеяла, килими местно производство. И тук предлагането продължава – разбира се, и купуваме. Нашият приятел се шмугва в малка кръчма до самия пазар, ние след него, и си взимаме по препоръка уникална шкембе чорба, както се казва, “най-добрата в региона”, телешка глава, телешки дреболийки и накрая завършваме с крем карамел, ухаещ на отдавна забравени вкусове. Хапваме добре тази истинска храна и продължаваме с позабавени движения към Белица.
От центъра на самия град информационни табелки започват да ни насочват: Парк за танцуващи мечки – 11 км. Пътят изглежда току-що направен и се вие сред чудни есенни гледки. Изкачваме се бавно, отминаваме дървени стълбички по целия хълм – явно по преки пътеки за туристи.
Стигаме до входа на парка и спираме пред телена ограда. Веднага зад нея виждаме първата мечка – Рада, както и нейна визитка, направена на доста голяма табела, със снимка и описание на историята й. В този момент идва момче, явно гледач, и разхвърля два хляба под дърветата около нея, за да намери тя сама храната. От него разбираме, че това е част от ежедневната й дажба, която включва и 15 кг зеленчуци. Продължаваме, минаваме край бяла статуя на мечка, гордо седнала на постамент, и вече сме пред информационен център, от който може да се види отвисоко движението на жителите на парка. Пред него са логата на двете фондации, виновници за съществуването на този парк и обитателите му – “Четири лапи” и “Брижит Бардо”. Младо компетентно момиче ни посреща, отговаря на всичките ни въпроси и ни кани да гледаме кратък филм за историята на парка.
В края на 90-те години на миналия век чужди туристи забелязват предлаганата от роми атракция – танцуващи мечки, водени със синджири и халки в големите български градове и курорти в България. Провокирани от мъчителната картина, се свързват с фондация “Четири лапи”. След проучване се очертава мрачният резултат: над 20 мечки в страната ни са използвани като туристическа атракция от ромски семейства, за които този бизнес е традиционен и законен. Фондацията прави проучване и привлича за съюзник и съинвеститор фондация “Брижит Бардо”. Със съвместни усилия партньорите, посветени на каузата за защита на животните, поставят началото на Парка за танцуващи мечки в местността до Белица, наречена Адрианов чарк. Условията са планински, горски и скалисти, подходящи за обитаване от мечки. Допълнително са изградени съоръжения, езерца и бърлоги, за да се чувстват обитателите като в естествената си среда.
В момента паркът се простира на площ от 120 000 кв. м., защитен е с ограда и електропастир, пространството е осветено. Изградени са безопасни условия за посещение от туристи и за самите обитатели. А най-голямото постижение на съвместните усилия на двете фондации е, че мечкарството вече е забранено със закон в България.
Спасените 26 танцуващи мечки живеят свободно, необезпокоявани и защитени, и дори спят зимен сън – нещо естествено за тях, от което са били лишени, докато са танцували принудително. За тях се грижи обучен персонал и има изграден съвременен медицински център.
Свалените съоръжения – халки, синджири, гъдулките на ромите – се пазят във витрина в Информационния център и напомнят за ужасните мъчения, на които са били подложени животните.
Средната продължителност на живота на мечките е 25-30 години. Персоналът на парка твърди, че в тези условия може да достигне до 40-50 години поради осигурената храна и удобства и защитените условия на живот.
Беше наистина интересно! Тръгваме си от това място, замислени колко много хора могат да се обединят от една кауза и да изградят нещо толкова мащабно.
Ако и вие се вдъхновявате от Родопите и търсите посока за уикенда, изберете тази, струва си!
Be the first to leave a review.
