Да си припомним кой беше той!

Топ Преса ви представя интервю с Костадин Руйчев, което, той даде миналата година за нашата медия.

Костадин Руйчев е роден през 1923 в село Долен, Неврокопско (днес Гоцеделчевско). Той е най-големият син от общо 6 момчета. От малък семейството му го закърмя с любов към народната фолклорна традиция. Баща му Благой Руйчев, освен че е отличен шивач, бъчвар, пчелар и ловец, притежава и самороден талант да свири на много музикални инструменти, като цигулка, акордеон, мандолина, тамбура и др. Майката, Капка Руйчева е знаела над 300 автентични народни песни. Костадин Руйчев става почетен гражданин на Благоевград. Носител е на ордена Кирил и Методий II степен и Орден на труда. Руйчев описва над 150 хора и ги публикува в самостоятелни сборници и в списание „Танцова самодейност“. Работи дълги години, като хореограф и ръководител на танцовия състав в Ансамбъл за народени песни и танци „Пирин“.
Като главен хореограф в ансамбъл „Пирин” в продължение на 30 години, Костадин Руйчев сътворява едни от най – известните и любими на публиката танцови постановки, Той несъмнено показва отлично познаване на пиринския фолклор, неговите специфики и особености. Чрез професионализма си успява да го представи пред публиката по-възможно най-естествения и увлекателен начин. Сред 25-те му неповторими творби, най-запомнящи се остават танците „На мегдана”, „Русалии”, „Въртяното”, „Честото”, „Драма”, „Малешевска сюита”, а в съавторство – „Пирине мой”, „Пролетни игри”, „Лудо свири на тамбура” и др. Издал е две книги, последната му е готова също за печат. Това е сборник състоящ се от 700 стр. в който са описани над 200 хора и танци, както и най – подробно е разкрита историята на самодейните състави в пиринския край. В сборника са упоменати и почти всички дейци професионални и непрофесионални взели участие и спомогнали за утвърждаването и опазването на фолклора, като част от нашето историческо наследство. Костадин Руйчев е бил ръководител на ансамбъл „Яне Сандански”, на танцовия състав на ансамбъл „Пирин”, на ансамбъл „Перун” – гр. Разлог, на ансамблите в Микрево, Струмяни, също и на ансамбъл „Илинден” и детските фолклорни състави „Зорница” и „Разложанче”. С ансамблите Костадин Руйчев е посетил 45 страни и е поставил над 250 танцови постановки. В продължение на много години Костадин Руйчев оказва методическа помощ на десетки любителски танцови колективи, провежда семинари, преподава български народни танци в Белгия, Франция, Холандия и Русия. Той е включван редовно в журитата на републиканските фестивали на художествената самодейност, дейно участие взема в подготовката на съборите „Пирин пее” и „Копривщица”, както и на други обществени мероприятия. Костадин Руйчев е син на Благой Руйчев и Капка Руйчева. Той е най – големия син от общо 6 момчета. Сключва брак през 1951г. с Василка Андонова Руйчева (род.16 декември 1932 – поч.21 юли 1991г.). Има двама сина – Благой Руйчев (04 април 1952г.) и Владимир Руйчев (07 април 1958г.) и двама внука – Костадин Руйчев (24 май 1976г.) и Васил Руйчев.(13 октомври 1982г.)

– Аз съм създател на един от първите ансамбли в страната- ансамбъл “Яне Сандански” сега Неврокоп, и на ансамбъл “Пирин”. За да се направи Пирин, направихме предложение до комитета горе. За създаване на камерен състав от 37 човека. Описваме колко певци колко танцьори колко оркестранти ръководители плюс технически персонал. Вкарахме предложението и излезе решението. Обаче минавайки от тук, през “Голямата порта”. Тогава казаха, че не може държавен ансамбъл да бъде в Гоце Делчев, тогава името на града беше Неврокоп. Искаха ансамбъла да е тук в Благоевград. И възложиха на Динев, които по онова време завеждаше отдел култура да се заеме с организацията на състава. Да събере кадрите. По това време тук се провеждаше един ученически фестивал и аз бях в журито и тогава се видяхме и ми казаха, че аз поемам ансамбъла. Участвал съм и в събирането на състава на “Филип Кутев”. Подбирахме танцьори, певици. Лично изпратих от ансамбъла “Яне Сандански” една танцьорка и двама танцьори, те и двамата бяха строителни техници и им се видели сложни танците и се бяха хванали със строителна работа. С Филип Кутев бяхме големи приятели.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса