Димитровден е!

Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър – зима“.
Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.

В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега.

На 26 октомври завършва традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус.

На Димитровден е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци.

Свети великомъченик Димитър е роден през ІІІ в., бил управител на Солун и открито изповядвал християнската вяра. Но бил хвърлен в тъмница и убит с копия от езичниците на император Галерий на 26 октомври 306 г. В иконографията се изобразява като светец конник, който язди на червен кон, в ръка държи копието си, с което убива военачалника Лий.

Най-рано култът към светеца възниква в Солун – през V в. Скоро след това е пренесен в Тракия и Македония.

Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун“.

Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.