Connect with us

Култура

Свети свещеномъченик Киприан и света мъченица Иустина (Юстина) и мъченик Теоктист

Published

on

Кратко животоописание

Св. свещеномъченик Киприан Антиохийски и света мъченица Юстина били родом от Антиохия.

Киприан бил жрец-магьосник в Антиохия, наставен във вярата от девицата Юстина, която, със силата на кръстното знамение, събудила у него пламенно желание да се поклони на Христа.

Възведен в епископски чин, после, за вярата Христова, заедно с девица Юстина били хвърлени в затвора и положени на мъчения. С тях имало и друг християнин – Теоктист.

Посечени били с меч в Никомидия в III век по времето на император Декий. Телата им били отнесени в Рим и предадени на Руфима, роднина на императора. Тя ги погребала с чест. При гроба на Юстина ставали изцерения.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд.Тавор.

Житие на света мъченица Юстина

Света Юстина живяла и пострадала за Христа Господа в третия век.

Родила се в гр. Антиохия. Родителите й Еседий и Кледония били езичници. Един ден Юстина слушала словото на антиохийския дякон Праилий за царството Божие. Така силно била запленена от съдържанието на това слово, че нищо вече не било в състояние да я отлъчи от Христа Иисуса. Скоро след това тя приела свето Кръщение и станала ръвностна членка на Божията църква.

Възлюбила с цялата си душа Небесния Жених, тя отказала да се омъжи за момъка Аглиаид. При нея се явил някакъв магьосник Киприян. Тя го възродила със силата на кръстното знамение и събудила у него пламенно желание да се поклони на Разпнатия Христос.

Княз Евтолмий, фанатизиран езичник, чул, че магьосникът Киприян, под влияние на Юстина, станал християнин. Разгневен, заповядал той и тя да бъдат хвърлени в тъмница и подложени на мъчения. После ги пратил при императора в град Никодимия. Там те заедно с друг един християнин, на име Теоклист, били посечени с меч.

Телата на светите Христови мъченици Юстина, Киприян и Теоклист били отнесени в Рим и предадени на една света жена на име Руфима, роднина на императора. Руфима ги погребала с чест. Онези, които прибягвали с вяра при гроба на светата мъченица Юстина, получавали изцеления.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

www.pravoslavieto.com

Advertisement
loading...

Култура

Българската православна църква почита паметта на българския просветител Свети Климент Охридски

Published

on

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,
а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот;
с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе,
а със знаменията преславно озари западните земи.
Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

 Архиепископът е сред учениците на светите братя Кирил и Методий, които разгърнали своята проповедническа и книжовна дейност из пределите на България.

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.

На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за “пръв епископ на българския език”. Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.

Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука “кирилица”. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир “Св. Пантелеймон”, св. Климент починал на 27 юли 916 година.

След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).

Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети СедмочисленициКирилМетодийКлиментНаум, Сава, Горазд и Ангеларий.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Патронът на Софийския университет Свети Климент основал просветна школа в Охрид, посещавана от над 3500 ученици. Десетилетия наред книжовникът работил за утвърждаването на християнската вяра сред своя народ. Превеждал книги от гръцки на български език; построил църкви и манастири, а с молитвата си извършвал множество чудеса. Мащабите на делото му са толкова колосални, че трудно могат да бъдат изброени. Неслучайно най-старото висше училище у нас достойно носи светото му име.

Освен на 25-ти ноември, Българската православна църква чества паметта на свети Климент Охридски и в деня на успението му – 27 юли, когато православните християни отдават почит към всичките свети Седмочисленици.

Continue Reading

Култура

Въвеждане на Пресвета Богородица в храма – Ден на християнското семейство

Published

on

Въведение на Пресвета Богородица в храма.
Фреска от ок. XIV в. от Мануел Панселинос,
Съборната черква “Протата” в Карея, Света Гора Атон. Източник: macedonian-heritage.gr

С решение на Светия Синод от 1929 г. този празник се чества и като Ден на християнското семейство и на православната младеж. Според преданието, на този ден се случило паметно събитие. Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си.

Днес деца и родители ходят заедно на църква | Радио Веселина

 

На този ден малката Мария е била въведена в храма

Когато пречистата Дева навършила три години, праведните й родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.

Древните отци на Църквата, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йоаким и Ана събрали своите роднини и приятели; млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отроковица, а след тях родителите водели пречистата Дева и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Св. Герман, патриарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Ана:

“Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова събрах свещеници и сродници и им казвам: “Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Бога, Небесния Цар”.

Св. Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и, за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът.

Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като поличили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Св. Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята пресвета Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.

Св. Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, опитни в Св. Писание и в ръкоделията. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела, обичала да чете Св. Писание. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича прекрасна зора, от която изгряло Слънцето на правдата. “Дух Светий” – говори свещената песен – осветил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна”.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но пресв. Дева им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на пречистата Дева и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

Иконата “Въведение на Божията майка” представя тригодишната св. Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма. Изобразеното на тая икона събитие трябва да ни внушава желанието да водим децата си в храма Божи, от млади години да ги учим на молитва и слушане Св. Писание, за да могат и те да растат в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на добрите дела и благочестивите помисли.

Жития на светиите, Синодално издателство, София 1991 година.

Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 г. През 543 г. император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично.

Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.

 

Този ден става символ на въвеждането на младия човек в храма, в лоното на църквата и вярата, и на християнското семейство, чийто първопример са Дева Мария и съпругът й – праведният Йосиф.

На Въведение Богородично православната църква препоръчва на родителите да водят децата си на богослужение, да им разказват за вярата и за библейските събития, и така да ги възпитават в християнски дух.

Традициите казват още, че след църква, семейството се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба. Така се чества здравата връзка помежду всички, а масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома.

Според народните поверия, на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото-сухо, ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото-дъждовно, а реколтата богата.

Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Според народното поверие, нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „Мратински нощи”, са много по-лоши дори и от „Мръсните дни”, защото през тях най-лесно човек може да се разболее.

 

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2020
ПВСЧПСН
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 

ПОПУЛЯРНИ

Office Lizenz Kaufen Windows 10 pro lizenz kaufen Office 2019 Lizenz Office 365 lizenz kaufen Windows 10 Home lizenz kaufen Office 2016 lizenz kaufen