Маргарита Недкова, ансамбъл „Гоце Делчев“: Любка Рондова бе носител на българщината

Маргарита Недкова, директор на ансамбъл „Гоце Делчев“ в интервю за предаването „100 години свобода“ по Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-жо Недкова, в началото на нашия разговор ще ни припомните ли малко повече за житейския и творчески път на народната певица Любка Рондова?
Маргарита Недкова: Когато аз постъпих на работа в ансамбъла Любка Рондова вече беше там солист, методист, бих казала дори главното действащо лице в него. В общи линии мога да кажа, че заварих една голяма личност, вече изградена, доказала себе си със своя самобитен глас. Между впрочем аз повече в България такъв глас не съм чула и сигурно скоро няма да чуя, защото тя си дойде с този глас от там, от тези на югозападни български краища. В момента, малко ще се отклоня от темата и първия ви въпрос, но в момента се възпитават гласове, които не звучат точно така – може би с цел, може би защото няма такива гласове. Въпреки това искам да кажа, че в България има невероятни гласове, младите хора сега показват невероятен талант и все се надявам, че ще дойде една певица, която малко или много ще наследи творчеството на Любка Рондова.
Фокус: Любка Рондова успява да направи достояние на всички нас богатството на песенното творчество на българите от Македония, давайки живот на десетки песни от сборниците на братя Миладинови, Кузман Шапкарев и много други възрожденци.
Маргарита Недкова: Точно така.
Фокус: Какво я караше да прави това нещо, освен заложбите, които имаше като певица? Сигурно е имало нещо вътре в душата й, което да я е подтиквало към това нещо.
Маргарита Недкова: Според мен, и тя винаги го е казвала и доказвала, причината е тъгата по родния край, носталгията, която тя имаше за това място, а то наистина е прекрасно. Лично аз съм ходила с нея до родната й къща, която в момента е развалина, там не дават да се прави нищо. Мястото, където се намира родната й къща наистина е прекрасно. Може би тази носталгия, а тя казва една много силни думи, че родината е майка, а майката никога не се забравя. Лично аз мисля, че това беше главната действаща сила, която да я кара да прави всичко останало.
Фокус: Споменахте родната й къща, може ли тя според Вас и редно ли е да бъде превърната в къща-музей, така, че всеки да може по някакъв начин да се докосне до Любка Рондова?
Маргарита Недкова: Всяка една творческа личност, независимо дали е певица, писател, класик, не класи, няма значение, но оставил трайни следи в творчеството на българите и оставил след себе си такива дири като нея, трябва да има свое място на което хората да отдават почит за това. Защо не това място да бъде родната й къща? Но при създалата се ситуация, в която в момента се намира не само къщата, но и ситуацията – политическа и административна, то много трудно ще ни се даде възможност там да направим музей, колкото и да ни се иска.
Фокус: Втория албум на Любка Рондова се казва: „Песните са моите деца“. Наистина ли песните бяха нейните деца?
Маргарита Недкова: Да. Така се стече нейния живот, свидетел на по-голямата част от него бях и аз – вече 34 години съм в ансамбъла и с нея бяха доста дълго време. Наистина песните бяха нейните деца, тя живееше с това. В момента, в който започнем някакъв разговор, тя се сеща някаква песен и започва да пее. Песните в тези случаи бяха толкова актуални с темата на разговора, който водим. Любка Рондова бе неизчерпаем извор на песни, на желанието да ги направи достояние за всички. Има много творци, които смятат, че ще са вечни и във времето пускат някоя песен, която става известна и толкова. Докато Любка Рондова не беше така. Тя искаше всички да научат всички песни. Такъв човек беше тя.
Фокус: Слушайки Ви как говорите усещам, че Любка Рондова ви е предала голямата любов към българския фолклор. Само личния пример ли послужи за това или въобще целия й живот, от който сте била част?
Маргарита Недкова: Аз имах късмета да попадна в един свят, в едно общество още от старите бежанци, носители на невероятните български ценности, които в днешно време много ни липсват. Тя бе част от този екип, от тези хора, които бяха една голяма маса, но за съжаление вече не са сред нас, които си отидоха заедно със своите ценности. Тези хора бяха носители на българщината, на най-хубавата и романтична част от обществото. Тя беше част от всички тези хора, които възпитаха в мен всичкото това нещо. Тя остана във времето и до ден днешен, защото все пак е минала само една година от нейната смърт. С този пример, който даваше тя, начина по който са живели старите българи, остана и в мен, надявам се да е останал и в други млади хора.
Фокус: Както казахте Любка Рондова ни напусна преди 1 година. На 12 март вие от ансамбъл „Гоце Делчев“, заедно с приятели на ансамбъла направихте концерт посветен на народната певица. Разкажете ни малко повече за него. Как събрахте хората, които участваха в него и планувате ли някакъв друг вид концерт, посветен на Рондова в близкото бъдеще?
Маргарита Недкова: Ще започна с това, че като цяло ние имаме много идеи, като една от тях, една от старите ни идеи, която се зароди още докато бяха живи и Костадин Гугов и Любка Рондова, нашия главен художествен ръководител Асен Павлов искаше да направим фестивал с песните на Костадин Гугов, с песните на Любка Рондова. Един фестивал, на който ние да можем да предизвикаме младите хора да пеят по този начин и точно тези песни. Много е важен и начина по който са изпети самите песни, защото това съхранява стила, а ние в днешния ден, в днешното време губим стила, няма го – ние го унифицираме с шопското, с тракийското, което е най-широко обхватното и най-използваното в днешното време. За съжаление дори в училищата ги учат по този начин. Както знаете всичко обаче е въпрос на някакви средства и до ден днешен тази идея не е реализирана, но на есен смятаме да се опитаме поне да тръгнем с фестивал, с песните на Любка Рондова. А пък концерта, който беше, бе една моя прищявка, ако мога така да се изразя, която буквално бе реализирана в рамките на един месец. Говорих с колеги, говорих с наши приятели, които попитах дали биха помогнали, защото това все пак изискваше някаква финансова подготовка, всичките откликнаха много радостно и така с отворено сърце казаха, че ще помогнат и приеха тази идея. Пуснах в интернет съобщение, че ще правят такъв концерт и от там започнаха молби от различни изпълнители да участват в него. По този начин всъщност разбрах колко много хора са били докоснати от творчеството на Любка Рондова, колко много са работили с нея, и колко много хора искат да я почетат. Така се получи концерта. Когато има желани и хората искат нещата се случват дори за малко време.
Фокус: Лично за Вас, кои от песните на Любка Рондова остават най-емблематични?
Маргарита Недкова: Според мен има една песен „Беломорие“. Тя е една изпята с много жал и тъга в сърцето й песен за Беломорието. Друга емблематична песен на Рондова е „Смиляна“, която в днешно време много се използва, но не знаят защо съществува тази песен. Любка Рондова казваше, че текстът знае от нейното родно село, но майка й я е привнесла в този характерен звук. Не знам дали знаете, но песента е на валс, тя не е в характерния 7/8 размер, характерен за македонското звучене. Когато са били на седенките, където по онова време се е извършавало най-голямото творчество – тогава са се говорили гатанки, пеели са се песни, измисляли ли са се какви ли не неща, всъщност имено такива песни са ни останали като наследство. Тази песен според мен така е дошла при нас. Любка Рондова казваше, че нейната майка е направила мелодията, а пък текстът е направен в селото й. За съжаление много хора не знаят много за голяма част от песните, които в днешното време много се използват и много се манипулират, дори бих казала, че се извращават, малко груба дума, но е точно така. Нашата работа, в нашия ансамбъл е именно това – ние издирваме и съхраняваме образци на по над 200 години. Любка Рондова в един албум записа 7 песни, които бяха на по над 200 години от Костурския край, а националната телевизия дори направи филм въз основа на тези песни за нея. Това са невероятни песни, които трудно биха се намерили в днешно време. Тя обаче успя, издири ги и с Никола Ваклинов, който е наш диригент също, направиха тези песни невероятни. Любка Рондова беше и в основата на направата на тези песни, които бяха за 100-годишнината от Балканската война, песни в стил градски фолклор. За съжаление от както тя си отиде вече няма кой да ги пее тези песни, а това е много тъжно.
Фокус: Наистина това е много тъжното, че няма кой да пее тези песни.
Маргарита Недкова: Тъжното е, че българското народно творчество вече е много комерсиално, то вече е бизнес, не е душевната част, то не е в сърцето на хората. В момента се прави така, че ако някои има акъл да направи бизнес с нещо си прави го, хората подхождат малко небрежно към нещата и стават големи недоразумения.
Фокус: Бих допълнила и много грозни проекти.
Маргарита Недкова: Именно. За съжаление всичко е въпрос на пари, а там сърце, душа, истина няма, там има всичко останало, но не и това. Пропуснах да спомена преди малко, че в идните месеци подготвяме още един голям концерт, който обаче е в памет на Гоце Делчев. Оказва се, че в последно време се правят всякакви концерти с цел набирането на средства, явно защото хората за това живеят – като правят концерт и печелят някакви пари. Ние обаче сме на свободна издръжка, с доброволния труд на всички наши хора. Този концерт в памет на Гоце Делчев ще бъде на 4 май, когато е денят, в който той бива убит. Ние се казваме ансамбъл „Гоце Делчев“ и наше задължение е, между впрочем ние всяка година го правим този концерт. Но този път сме решили концерта да е по малко по-различен начин по приема на концерта, който направихме за Любка Рондова. На този концерт се показа, че хората идват не за да видят нас, а за да видят съхранения от нас дух на Любка Рондова, което всъщност е най-важното. Концертът ще бъде в София, но този път ще е с билети, защото има едни разходи, които ние просто трябва да ги покрием. Надявам се, че ще има много хора, защото концерта ни отново ще бъде под мотото ансамбъл „Гоце Делчев“ и приятели, защото видяхме, че този модел работи. Наистина вярвам и силно се надявам също, че ще успеем и да направим фестивала за Любка Рондова, за който споменах малко по-рано.
Ливия НИНОВА