Книгата „Тюлековият род от село Голешово“ – безценен дар за потомците

Авторът – Борис Тюлеков, изпълни наскоро 85 години. Описаната в книгата история на Тюлековия род обхваща период от 180-200 години или 7-8 поколения

Борис Димитров Тюлеков е роден на 12 септември 1930 година в село Голешово, Светиврачка (Санданска) околия. Завършва специалността вътрешна търговия в Икономическия университет в София.

Първите години от трудовата му биография са в град Сандански, където работи в Околийския комитет на Комсомола, като председател на Професионалното сдружение на търговците.

Премества се да работи и живее в Благоевград, където заема редица ръководни длъжности: секретар на Окръжния комитет на Търговския профсъюз, началник-отдел “Стопански туризъм” в Окръжния народен съвет, заместник-главен директор на окръжното предприятие “Булгарплод” и търговски директор на Завода за безалкохолни напитки. От 1 януари 1991 година е пенсионер.

Последните десетина години Тюлеков посвещава на изследоване историята на родното му село Голешово и на Тюлековия род. Така се раждат последователно трите му книги. “Спомен и надежда за Голешово” (2010) е първа му книга и съдържа автобиографични и исторически данни за родното му село.

Дейността си на общественик и ръководител в продължение на години Б. Тюлеков съчетава с публицистично писането, като активно сътрудничи на регионални и национални издания.

Втората му книга “25 години стигат!” (2014) включва статии и интервюта, печатани преди 10 ноември 1989 г. (като илюстрация за последователното си будно гражданско отношение и поведение), и по актуални обществени, стопански и етични теми. Във всичките си статии и интервюта той пристрастно и полемично отстоява идейните си вярвания и убеждения и терзанията си за бъдещето на обществото ни и на човечеството като цяло.

Третата книга „Тюлековият род от село Голешово” (2015) излиза от печат в навечерието на 85-годишнината на автора като ценен дар на наследниците и бъдещите потомци на рода.

Описаната в книгата история на Тюлековия род обхваща период от 180-200 години, което се равнява на седем-осем поколения. Според публикации в стари вестници и спомени, напълно е възможно в Голешово окончателен житейски пристан да са намерили преселници от югозападните македонски земи – от село Хрупища (Костурско).

Те са търсили потайно и удобно място за закрила от турското робство и своеволия и тук са го намерили. Запазват името на тяхната река – Голешово, което слагат като име на селото, което дотогава се е казвало Гонешево, Гунешево. През 1873 година селото е включено за първи път в статистическо преброяване на Османската империя: записано е с името Голешово: 260 къщи (домакинства) с 850 жители – всичките българи.

Фамилията Тюлекови е наситена с мъжките имена Атанас, Димитър, Иван и Георги, а от женските преобладават Мария и Иванка. Родът днес наброява около 200 души, но нито един негов представител не живее в Голешово. Заселили са се в Петрич, Сандански, Благоевград, Перник, София, Русе, Марикостиново, Катунци, в чужбина – Америка, Франция и други страни от Европейския съюз.

Лалка Бенгюзова

Откъс от книгата
„Тюлековият род от село Голешово” (2015)

Голяма част от семейните двойки, които са създадени от нашите прадядовци и прабаби, от нашите родители – бащи и майки, са имали дълъг семеен живот, преминал в уважение и разбирателство.

Нещо подобно има и в по-новото поколение. Ще посоча само няколко примера, които съм запомнил от предания или лично съм видял. Дълго за живели заедно прадядовците Димитър и Водичка Тюлекови, Иван и Мария Тюлекови, Иван и Иванка Тюлекови.

Моят чичо Георги Тюлеков, роден 1907 година, и стринка Мария, женени през 1928 година, живяха заедно над 65 години. Подобно е положението с Григор и Райна Тюлекови, Атанас и Ката Тюлекови (Урдови).

От по-новото поколение Атанас и Ката Тюлекови – женени 1954 година, имат над 60 години съвместен житейски път. Аз, Борис, и Величка Тюлекова изкарахме 52 години семеен живот.

Брат ми Атанас и Милка Тюлекови живяха заедно 55 години. Добри семейни връзки има и след нас, от нашите деца и внуци от цялата фамилия. Пожелавам на младите поколения да запазят и съхранят хубавите семейни традиции на рода.

Без да ги номерирам, следващата поука от историята на нашия род е свързана с голямата житейска физическа и нравствена издръжливост на хората от фамилията. Значителна част от нашите прадядовци и прабаби са раждани, расли са и живели изцяло в турско робство.

Друга част са раждани и живели както в турско време, така и в свободна България, но само при царско управление. Много от нашите родители са раждани през последните години от турско време, но са расли и живели в свободна България при царско и републиканско управление. Само няколко примера.

Моята баба Иванка е живяла 32 години в турско, 32 години в царска България и закачи около 20 години от Република България. Подобно е положението с дядо Иван Кр. Тюлеков, Недялка и Елена Иванови Тюлекови и други.

Моят татко Димитър Ат. Тюлеков, раждан 1906 година, и неговият брат Георги – раждан1907 година, прекараха 6-7 години в турско, 32 години в Царство България, 45 години в Народна република България и по 4-5 години в преходния период на демокрация – починаха 1992 и 1994 година.

Много от моите връстници изкарахме по 10-15 години в Царство България, 45 години в Народна република България и вече 25 години в парламентарна Република България.

Обобщено – една значителна част от хората от фамилията са живели в три-четири обществено-политически и икономически епохи.

Независимо от преживените катаклизми, голяма част от поколенията на Тюлековия род са запазили своята трудова и физическа издръжливост, работили са, раждали и отглеждали деца, запазили са своите сили и възможности.

Спазвали са правилата на роднинско и човешко взаимоотношение. Не са нарушавани правилата на морала, увереност в бъдещето, няма допуснати предателства. Тези качества на по-старите поколения се пренасят и възприемат и от по-младите и стават родова традиция.

Аз помня в моите детски години как в отделни фамилии от селото братя се биеха даже и псуваха при разделяне на бащино имущество – къща, ниви, стока и инвентар. В нашата фамилия няма подобни прояви. Всичко е ставало и ставаше мирно, тихо и при пълно разбирателство. Тези правила и традиции се възприемат и сравнително добре спазват и в младите съвременни поколения.

Не на последно място силно съм впечатлен от стремежа на хората от рода към образование, към знания и култура. Това качество силно се проявява в наследниците на Кръстю Тюлеков, който както знаем е бил учител.

Повечето членове на рода, особено тези, които са се оформили като деца и юноши в първите години след освобождението, завършват началното си образование в селото. Малко бяха неграмотните – може би само най-старите, расли и живели през турско и вече възрастни в Царство България.

Поколението, което е родено малко преди и непосредствено след септември 1944 година, се ориентира масово към средно и особено към средно специално образование. Много от тях станаха добри средни специалисти. За пример ще посоча само моя трети брат Атанас, роден 1936 година. Завърши средно специално училище по месодобив и месопреработка. По разпределение беше изпратен в месокомбината в Русе и изкара целия си трудов стаж като ръководен специалист.

Такива като него има и други от фамилията. Нарасна броят на младежите, които завършиха висше образование, характерно за нашите деца и внуци. От рода вече има учители, икономисти, фармацевти, архитекти, историци, прависти и много други. Сегашният образователен състав на членовете от фамилията е многостранен и качествен. Много от младите хора са не само с висока професионална култура, а имат задълбочени познания в общата специална и езикова култура.