Защо са притеснени феновете и ръководството на „Пирин“

Ди­ректор на „ Пирин “ (Гоце Делчев) Коста­дин Гуцев определено не бе сред доволните от поражението с 0:1 срещу „Миньор“ (Пер­ник), при което тимът му определено бе по- добрият и създаде по­вече чисти голови по­ложения, но така или иначе нямаше шанса да отбележи.

Последваха различни реакции по отношение на отбора, футболи­стите, ръководството и треньорския екип, а отзвукът продължава. По този повод потър­сихме подробности от клубния началник.

Г-н Гуцев, непри­ятна е загубата от „Миньор“ (Перник) в първия домакински мач на неврокопчани, каква е вашата оцен­ка?

Спортно-технически оценки ще дава тре­ньорът. За мен мачът бе съпътстван от голя­мо желание и липса на шанс – добри положе­ния, гредите помогнаха на съперника, играчи на „Миньор“ избиваха топката от голлинията, но в крайна сметка футболът се играе на голове, а ние не успях­ме да отбележим, за разлика от съперника. Независимо от всичко, не може да се зачеркне направеното от футбо­листите ни. Момчетата се раздадоха, свалям им шапка. Заставам зад всеки, който игра в този двубой и зад всеки, който е в отбо­ра. Доколкото можаха, момчетата показаха какво е желание. Съл­зи в съблекалнята не бях виждал не помня от кога.

Изглеждате доста притеснен. Защо?

Това, което ме при­теснява бяха подвиква- нията по време на мача, а след това и различни въпроси от хората по улиците като: „Защо не игра този или онзи? Защо бе пуснат еди кой си? И някои одобни въпроси. Вашият вест­ник е популярен в Гоце Делчев и се надявам тези хора да прочетат моите думи, с които им отговарям. Ако са забравили публику­ваната информация за Радослав Моллов и Борис Боянчев, пак ще поясня и се надя­вам този път да няма недоразбрани неща. Ради дойде в началото на миналата седмица и съвсем коректно ни за­яви, че започва работа като учител в с. Лъжница и няма да може да води нормален тре­нировъчен процес каза още, че ще идва, когато може. Естествено от своя страна той обяви, че иска да помага, ако и когато треньорът реши да играе според форма­та му. Борис Боянчев преди две седмици съ­общи, че отива студент в Благоевград, същото се случи и с Мариян Ловков преди малко повече време. Зефир Катунчев сами виж­дате колко ни липсва. За Илия Тафров вече е ясно, че е приет за пожарникар. И той ще липсва на отбора. Как­во да направим ние? Да ги спрем? Как да ги върнем? Да ги вържем ли, или пък да им ка­жем: Остави си ученете, респективно рабо­тата и ела да играеш? Нали всеки търси своя път в живота и трябва да уважим избора му. Това са неща, които бяха оповестени, а се продължава да се гово­ри около тях.

Нямат ли все пак право на реакция привържениците на отбора?

Естествено, че имат и те право на своята позиция. Заради това идват на стадиона – да подкрепят, да реаги­рат във връзка с това. В деня на мача с „Ми­ньор“ видях нещо по­забравено – един го­лям заряд от страна на феновете и желание да бъдат отново част от отбора, да помагат. Съвсем нормално е да бъдат разочаровани.

Но в крайна сметка имаше и гласове за ос­тавки и смени в ръко­водния състав. Как ще отговорите на тях?

Те имат правото да не бъдат доволни. Ние, като ръководство също няма как да бъ­дем доволни, след като „Пирин“ губи и то на собствен терен. Лошо­то е, че има един на­трупан предваритено негативизъм. Не може да започнеш да викаш против отбора още в 40-та мин. да започнеш да викаш против тре­ньора, против футбо­листите при условие, че ние водим играта. Това определено не е коректно, а си е чис­та предварително на­трупана енергия, едно предубеждение.

Къде намирате ре­шението?

Моля запалянковци­те да гледаме доброто. Дайте да подкрепим отбора. Да дадем своя кредит на доверие и на треньора – един млад специалист, който е дошъл от 500 км. тук с желанието да работи, да се развива и съответ­но да помага за разви­тието на нашия отбор. Нека да го подкрепим да му дадем шанс, пък да видим какво ще се сучи. Ние знаем своите възможности и не сме като някои отбори, ко­ито казват, че ще бият ЦСКА или пък: „Ние сме фаворити“. На­шето желание е да се развиваме и отборът да показва добър футбол, пък ще дойдат след това по-добри резулта­ти.

Не са ли нереалис­тични очакванията на обществеността към отбора?

Нашите привърже­ници като всички, ис­кат техният отбор да побеждава. Взискател­ни са. Очакванията са много. В мача с „Ми­ньор“ съвсем нормал­но бе те да са свързани с това да видят новия треньор, новите футбо­листи, да видят победа. Ами не се получи. Сега какво – глави ли да ре­жем?

Как тогава ще обяс­ните загубата срещу „Миньор“, който не блестеше толкова, а игралият много добре „Пирин“ загуби?

Всички, които бяха на стадиона видяха, че нашият отбор бе този, който водеше играта и създаде повече голови ситуации. Противни­кът имаше две реални опасности, но успя да се възползва от една от тях и взе победата. В интерес на истината, те имаха късмет, за раз­лика от нас. Ами нека да обърнем внимание и върху съдията, който определено ограби тру­да на момчетата. Как­во да го направим? Да пребием с камъни? Да го убием ли? Явно той си може толкова. Няма ли начин за реакция срещу подоб­ни реферски неспра­ведливости, да не би „Пирин“ да е наро­чен?

Има – подаване на жалба. Като подадем жалба какво ще се слу­чи? Наказват го и тол­кова. Два или три мача да не ръководи и после нещата си продължават така за него, докато ня­кой друг не изпищи. За отборите нещата не се променят. Аз не знам среща да е била преиграна при едно подоб­но нарушение. Всичко пак си остава за наша сметка.

Не знам за какво да са ни нарочили? Нека не търсим жълтини. Ние искаме да се раз­виваме и се стараем за това. Един обикновен отбор, който се стреми да продължи истори­ята си. Явно съдията просто си може толко­ва, но ми се струва, че от БФС трябва да им дават повече време да се учат в по-ниските нива на нашия футбол и при подрастващите, преди да бъдат пуснати да се учат при нас?

Да си съдия не е нуж­но да имаш само свир­ка или флаг в ръката, съответното облекло и да си минал просто ня­какъв курс. Аз толко­ва изплашен човек не съм виждал от много отдавна, какъвто бе съ­дията. Погледът му бе изблещен и може би не знаеше къде се намира. Дали, ако беше чиста съвестта му, щеше да се чувства по този начин във „В“ група, пък дай Боже и в по-високите нива, но след по-сери­озен и по-внимателен подбор. Защо да идвати да изглежда така?

Какво ще направи треньорът по-ната­тък?

Ами вдига се и вър­вим да печелим точки в следващите мачове. Според мен отборът тренира добре, рабо­ти усилено и вярвам, че нещата ще тръгнат в положителен аспект. Има спортно-техниче­ски щаб, който ще взе­ме своите решения, ще предприемат действия­та, които смятат. Очак­ваме нашия противник за Купата на България и гледаме напред.

Дали ще има нови играчи?

Лятото е разговаряно с над 20 играчи. Ами не пожелаха. Тези ко­ито привлякохме, това са за момента. Нормал­но е да искат да игра­ят в „А“ или „Б“ гру­па. Все пак „В“ група е по-ниско ниво. Това не означава, че сме се отказали да подсилим отбора, още повече след очертаващата се липса на Борис Боянчев, Радослав Моллов и Илия Тафров, но до зимата ще продължим с наличния потенциал. След това ще направим необходимото да търсим нови играчи.