Топ банкерът Цеко Минев проговори пред Югозападния таблоид: Над 1 милиард евро са вложени в Банско

Цеко Минев е роден в София на 30 октомври 1960 г. Завършил УНСС – София. Специализирал в Международния банков институт – София и в Националната банка на Австрия. 

Председател е на Българската федерация по ски. Започва кариерата си в банка „Биохим”. През 1990 г., заедно с Ивайло Мутафчиев, основават Първа финансова-брокерска къща. Той е и сред основателите на Първа инвестиционна банка. Собственик на хотел „Кемпински” в Банско.

– Какво трябва да е бъдещето на зимните спортове в България? Рекламираме се като ски дестинация, но сравними ли сме с европейската конкуренция? Какво трябва да се случи, за да се превърнат зимните спортове в част от националната култура?

– Защо българите все по-често ходели в чужбина да карат ски? Това е като всяко нещо, от което искаш разнообразие. Ако играеш голф, не отиваш само на едно игрище, искаш да посетиш нови места, за да ти е интересно. Същото е и с пистите. Ако България се насити с достатъчно курорти, а даденостите за тях са налице, без да се накърнява екологията, то българите няма да спират да обикалят страната си. Според разнообразието от планини на територията на цялата страна разполагаме с площи за 10 курорта. Хората от дадения град и област най-често ще посещават местния си курорт, но ще ги посещават и от други градове. Така никъде няма да стават опашки, а всички ще се забавляват и ще си почиват активно. Това е причината милиони хора да отиват в зимните курорти – да изразходват енергията си по приятен и здравословен начин. В България се нуждаем от законова рамка, която да позволява тези инвестиции да се правят лесно и в съответствие със заложените изисквания за всеки регион. Чрез разнообразие на курорти и ски зони из цялата територия на България ще бъдем реална конкуренция на всички западни държави. Засега, който ни знае е наясно, че имаме качествени и високи планини и там се кара на суперконкурентни цени.

– Какво трябва да се случи на Банско? Хотелската част надхвърли капацитета на пистите.

– Строителството в урбанизираните зони е в юрисдикцията на местната власт. В Австрия например местните хотелиери дотират ски услугата, за да може всяка година да се подменят лифтовете. Там предварително е направена координация със съответния ски център колко души могат да карат ски. И взаимната обвързаност, свързана с качеството на услугата, гарантира еднакъв интерес на всяка от страните.

Периодът когато беше извършена инвестицията за спортната инфраструктура в Банско и кабинката започна работа през 2003–2004 г., а през 2005–2006 бяха изградени следващи писти, съвпадна с най-големият бум в строителството и търговията с недвижима собственост в България. Всеки предприемач, обикновен човек се превърна в инвеститор в апартаментни комплекси, строител на хотели. Статутът на Банско е град, а не курортен комплекс, за да има ограничения и обвързване на легловата база с капацитета на ски зоната.

Важно е да се знае, че нито ски зоната е правена с отношение към легловата база, нито хората, които концесионират, могат да контролират този процес. Факт е, че цялата долина се разви и сигурно има над 1 млрд. евро, вложени в нея. Има голф игрище, имаше проекти за поне още три, дори американска фирма беше направила проучване за летище.

– Няма човек, който да е карал в Австрия, да не е видял бебета с биберони на ски. Там зимните спортове са фамилна и национална традиция. За българите обаче е скъпо. Какви са възможностите да се преобърне нагласата и хората да са убедени в това, че децата им от малки трябва да карат? Възможно ли е курортите да имат политика на поощрение на децата?

– Мисля, че курортите са активни и допринасят за развиването на тази политика. Със съдействието на федерацията осъществяваме проекта „Научи се да караш ски“ във всички национални центрове. Това са ученици от първи до четвърти клас, средно между 2500 и 3000 деца на сезон. Обхващат се София, Боровец със Самоков, Банско, Разлог, Добринище, Благоевград, Пампорово, Чепеларе, Смолян и целият район, Пловдив град и от две години даже и Плевен град – на Беклемето учим децата. Правим и още една много успешна инициатива от последните няколко сезона за Световен ден на снега в средата на януари, където се промотира възможността семействата да са на снега. Билети и карти по един лев се дават, организират се различни активности, правят се забавления върху сняг. Федерацията се опитва да формира политика в тази област, но тя е една малка спортна организация, а това е въпрос на държавна политика – да се включи задължително в образователната програма възможността за практикуване на зимни спортове. Разбира се, съобразено с географските особености.

Задължително за децата от столицата, за децата, които са близо до планините, а това са около 2/3 от територията на България, да се вкара възможността в учебната програма  целево да се провежда обучение по зимни спортове. Само че тук има едно голямо „но“! В София учениците са около 250 хил. Съоръженията на Витоша в това плачевно състояние, в което са, са с капацитет не повече от 1500–2000 души на час. Тоест: за да обучим само тези 250 хил. ученици, ако приемем, че един курс на обучение е 4–5 дни, при този капацитет на сезон можем да обучим не повече от 10–15 хиляди деца със страхотна мобилизация и активност за София. А с останалите какво правим?

Самото обучение на децата за седмица или две да е безплатно. Детето се научава да кара ски и всеки си мисли – иска ли да продължи, какво ще струва, може да се направи планиране.

В западни държави и региони си взимат решения – на някои места до 6-годишна възраст карат безплатно, на други до 8, на трети до 12, а това е както промотиране на курорта, така и създаване на култура. И то е безплатно, ако детето дойде поне с един възрастен придружаващ. Това е въпрос на политика на самите курорти. Но у нас и от законодателството, и от държавата курортите са поставени до стената и те се развиват въпреки държавата, а не благодарение на нея.

– Има ли развитие с проекта за втори лифт в курорта?

– Това е сериозен проблем. Нещата са в застой, само леко помръдват в момента. Време е държавата да вземе решение за пускането на втората кабина. В момента се образуват огромни опашки пред лифт станциите, което вреди и пречи на всички любители на ските. Все повече туристи се стичат в Банско. Държавата трябва да вземе спешни мерки по този въпрос. Държавата помага на футбола, на баскетбола… А за подобряване на условията за ски не искаме пари. Искаме държавата да помогне с лесни правила за инвеститорите – да се направят писти за ски бягане, за сноуборд, за алпийски ски. Тази инфраструктура е частна и трябва да има лесни правила. Страната ни има дадености за това и не е нормално по 5-6 години да бъдат обжалвани процедури и нищо да не се случва. На съществуващите в момента писти трябва да тренират по няколко клуба. В София например те са десет и не могат да се съберат на „Витошко лале“. А там трябва да карат и туристите, откъдето се издържат съоръженията. Затова настояваме всички съществуващи терени и писти да бъдат реновирани и направени по модерен начин. А там, където има готови проекти, като Ком, Берковица, Перелик и т.н., да се създадат лесни условия, които да не гонят инвеститорите. Искаме лесна регулация, за да могат хората да спортуват.

– Каква е оценката ви за отминалия сезон в Банско?

– Като цяло това беше един успешен сезон с много сняг. Изключително напрегнат откъм състезания със Световната купа, много дълга беше проявата заради метеорологичните условия, но всички са много доволни и самата нова-стара световна шампионка Ана Фенингер каза: „Аз започнах да вярвам във възможността отново да стана световна шампионка тук в Банско!” Това е нещо, което всички трябва да оценят в България, защото това е страхотен имидж за нас като държава – зимна дестинация, за всичките ни зимни курорти.