„Сладко е да се умре за свободата на Отечеството” Последни слова от бесилото
-
- януари 11, 2014
Георги Димитров Измирлиев – Македончето е български революционер и общественик. По време на Априлското въстание (1876) е помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител в I (Търновски) революционен окръг.
Роден на 21 април 1851 година в Горна Джумая (днес Благоевград) в семейството на Димитър Измирлиев и Тона Икономова – Измирлиева. Баща му Димитър е търговец на дребно. За майка му се знае, че произлиза от хайдушки род от Малешевското село Берово.
Учи в Сяр между 1864 – 1867 година. Заминава за Цариград, където живее в периода от 1868 до 1873 година. Учи в цариградското Главно българско училище на „Галата сарай“ като стипендиант на Българското благодетелно дружество „Просвещение“. След завършването остава две години да учителства в столицата на Османската империя. В Цариград се изявява като обществена личност – участва в мероприятия на Българското благодетелно братство „Просвещение“, разпространява вестници, изнася сказки. След цариградския период с помощта на Найден Геров постъпва във Военното училище в Одеса през есента на 1873 година, юнкер в 59-и Люблянския (или Любенски) пехотен полк.
В края на 1875 година заминава за Гюргево. Избран от Гюргевския революционен комитет за помощник-апостол и военен ръководител на Първи революционен окръг в България. Получава революционното прозвище Русещето, което се налага поради тайния характер на революционната дейност.
Младият Георги Измирлиев преминава река Дунав на 13 януари 1876 година и първоначално се среща с баба Тонка в Русе. След това пристига в град Горна Оряховица, определен за център на революционния окръг. Македончето извършва широка организаторска дейност за подготовка на Априлското въстание. За три месеца създава нови комитети (в Нойчовци, Гарванов камък, Върбовци, Драгижево); привлича много съидейници и ги обучава на военно дело; намира удобни стратегически места.
Априлското въстание е обявено на 20 април 1876 година в Копривщица. Вестта за преждевременно обявеното въстание в ІV-и революционен окръг пристига и в Горна Оряховица. Тук на 25 април се провежда окръжно събрание, на което присъстващите апостоли решават на 28 април да последват другарите си. При опита за въстание, поради предателство, група революционери, сред които Измирлиев и Иван Панов, е заловена от османската власт след престрелка в Горна Оряховица на 26 април и арестувана. Осъден на смърт чрез обесване на специален османски съд в Търново, той е откаран обратно в Горна Оряховица, където на 28 май 1876 година сам слага въжения клуп на врата си с думите „Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.
На 18 октомври 1891 г. е положен основния камък на паметника на Георги Измирлиев, който днес е разположен в центъра на гр. Горна Оряховица. Паметникът е дело на скулптора Марин Василев. През 1893 г. е построен пиедестал на паметника, а през 1909 г. – бюста. Паметникът на Георги Измирлиев е тържествено осветен на 6 септември 1910 г.
Днес на негово име е назовано най-голямото средно училище в града – СОУ „Георги Измирлиев“, първото училище в Горна Оряховица, основано през 1859 г. като класно училище. Неговото име носи също и средното сержантско училище в града. През 2000 г. година Измирлиев е обявен посмъртно за почетен гражданин на Горна Оряховица. Площадът в Горна Оряховица, където се намира паметникът също носи името Георги Измерлиев. Закритото сержантско училище във Велико Търново също носеше неговото име. 121 СОУ „Георги Измирлиев” в София също носи името на бележития българин.
Къщата-музей „Георги Измирлиев“ е открита през 1976 г. в родния град на революционера – Благоевград.
Точната година на застрояване на родната къща на Измирлиев не е установена, вероятно е построена в периода 1830-1835 година. През 60-те години на 20 век е разрушена, а през 1976 година- сто години след смъртта му е възстановена по макет, изготвен от учителя Филип Стойчев. Къщата е изградена на базата на проучванията за жилищен интериор на средно заможна градска къща в Горна Джумая от края на 19 век. Маша, огниво,свещник,газена лампа, софра, глинени паници, долап за печене на кафе, бакъри, гюмове, кърпи за покриване на стомните и котлите – всичко това е абсолютно автентично и може да се види така както е било преди повече от сто години. Интересен е резбованият таван в гостната стая, в стоята за багаж пък могат да се видят хоризонтален тъкачен стан, елементи от мъжки и женски градски костюми. За съжаление съвсем малко са предметите, които са били притежание на семейството на Георги Измирлиев – това са един албум, няколко чашки, един нож.През лятото дворът на къщата се превръща в открита галерия, където свои картини показват художници от Пиринския край. Съчетанието на автентична възрожденска къща със съвременно изкуство е чудесно хрумване, което привлича интереса на туристите.
Площадът, на който се намира сградата на община Благоевград, се нарича „Георги Измирлиев – Македончето“.
МИСЛИ НА ГЕОРГИ ИЗМИРЛИЕВ
„А че си бил гладен и по цели дни, сиреч не си виждал хляб, а с въздух си се хранил, че си бил без парапул, това го много добре знам, защото и аз съм го изпитвал и изпитвам, но това е за народността!”
„И тъй ако аз се решавам да остана то не ме мами офицерството и сабята, а просто туй; що ще имам случай по-много книги да прочета и да се приготвя.”
Из писмото на Георги Измирлиев до Георги Обретенов, април 1875
„Идейте ми знаеш. Доколкото ги съвестно изпълнявам, доколкото мисията ми има успех, можеш да научиш от приносящия писъмцето ми.
Няколко села обиколих, дружества образувах и прочие. Имам голям успех в работата си. О! На пролет ще има голяма беритба, жетва.”
„Мисъл имам такава: да помогна или по-добре да кажа, да принеса пред народния жертвеник длъжната си част.”
Из писмото на Георги Измирлиев до Георги Обретенов, април 1875
„Аз съм въстанал с цел да освободя Отечеството си, това е дълг на всеки българин, това е желанието на целия български народ. Свободата е свято нещо.”
„Паша, днес вие бесите, утре българският народ ще ви потърси сметка. Ние не сме обикновени хайдути, ние сме борци за народна свобода.”
Обръщение към съда след прочитане на смъртната присъда
„Другари, никакво униние. Ние сме се клели да бъдем верни до гроб на Отечеството. Всеки намек за предание е най-тежко престъпление. Напред, след мен другари.”
Призив след обкръжаване на револ. комитет от турците на 26.04.1876 г. в град Горна Оряховица
Be the first to leave a review.
