Бивша учителка от Гоце Делчев проплака пред Топ ПРЕСА: Пет години се боря със съд, прокуратура, висш съдебен съвет и всички инстанции, които са корумпирани и глухи за обикновените граждани на Република България!
-
- август 26, 2015
Отворено писмо от Атанаска Апостолова Тупарова от гр. Гоце Делчев
Пише Ви една обикновена бивша учителка на 88 години, с голяма мъка, болка в сърцето и сълзи в очите, след петгодишна борба със съд, прокуратура, висш съдебен съвет и всички инстанции, които са корумпирани и глухи за обикновените граждани на Р България.
Историята ми е следната: С много труд и лишения със съпруга ми Велик Димитров Тупаров построихме дом в центъра на град Гоце Делчев. Имам две дъщери, едната е омъжена в София, а малката в град Гоце Делчев. През 1997 год. бяхме принудени от съпруга на дъщеря ми Георги Кунчев да дарим къщата си на малолетната му тогава дъщеря Цветанка Кунчева. Без да обърнем внимание какво е написано в нотариалния акт, от който Ви изпращам копие, разбираме, че зет ми е измамил и съда, и нас, като се самонадаряват с дъщеря ми с първия етаж от къщата и гаража към нея. Гаражът впоследствие се превръща в магазин, отдаден под наем, а наема от него получават те. След смъртта на мъжа ми 16.09.2007 г. започна моят истински ад от страна на зетя, внучката и дъщеря ми. Всяка вечер се употребяваше алкохол в дома ми, а след това започваха скандали, закани за побой, че ще бъда изхвърлена като парцал, ще бъда унищожена психически и физически, всичко това е за благодарност. Децата бяха малки, ние ги отгледахме, за да може дъщеря ми да ходи на работа, тъй като Кунчев бе осъден да изплаща издръжка на извънбрачната си дъщеря.
Още тогава си показа магариите, що за човек е, като се заканваше, че ще ни убие нас и жена си. Животът вкъщи бе непоносим, мъжът ми бе лесовъд по различни обекти по селата, налагаше се да става много рано сутрин, но на този ад не можа да издържи. Бе принуден да ги изгони от дома ни. Излязоха на една влажна квартира, децата се поболяха от хронични болести астма и бронхити, тогава голямата ми дъщеря се помоли брат ми, сега покойник, да ги прибере при него да живеят на ул. „Бяло море“ 21. Кунчев и там продължил с тормоза над жена си чрез побои. Цветанка (внучката) тогава се премести да живее при нас с дядо й, тъй като тя не можеше да издържа на този тормоз, живя при нас, дока- то завърши образованието си. Дадохме пари на дъщеря ми и зет ми да си закупят самостоятелно жилище на ул. Серес №9, с надеждата да се успокоят нещата. Принудиха ме да направя фирма на мое име, като пенсионер, за да не плащат големи данъци. Помагахме им във всичко, бяхме им буквално слуги само и само да не ни тормозят, прибраха парите от наследството на брат ми, след като той почина. Дъщеря ми се превърна също като зет ми в звяр, изобщо не му прави забележка и двете с внучката се съгласяват с него. Смъртта на съпруга ми бе повод да се настанят в къщата ми, като целта им е била и моето ликвидиране от този свят. Държаха с мен като с враг. На 18 октомври 2007 г. пред очите на внука Кръстьо, Георги ме нарече ненормална, проста, откачена, обърна се към мен с думите, че в неговият дом се слуша само неговата дума, че ще става това, което той каже и ако много знам, ще ме качи на втория етаж, където няма вода и тоалетна, за да стоя на студено и да умра като бездомно куче. Никаква реакция от дъщеря ми, внучката, внука, значи всички са солидарни с господаря на моя дом… Изгориха ми дървата и въглищата и продадоха нафтата от две цистерни от по 500 литра, които мъжът ми бе закупил. Същият факт бе изопачен в съда, че аз, възрастната жена, съм продала тяхната нафта.
Друг инцидент – на 2.09.2008 г. в стаята, където аз спя, си бяха поканили гости – негови братовчеди. Ядоха, пиха до 12 часа през нощта, а аз през това време нито съм яла, гладна седя и не смея да мръдна от леглото. Дъщеря ми мъртво пияна лежи на другото легло, а Цветанка и Георги продължаваха да пият и разговарят на висок глас в другата стая, но да отидат до тоалетната трябваше да минат през стаята, където съм аз. Десет пъти със силни трясъци се ходеше до тоалетната, към 3 часа през нощта вече не можах да издържа и направих забележка, като казах, че утре внучката Цветанка ще пътува до София да я остави да спи. Георги веднага изригна със страшна злоба към мен – сега ще те убия, вампир такъв, ти ли ще ми кажеш какво да правя. От съседната къща са го чули как крещи, а на три пъти вдигна стола да ме удари, тогава Цветанка дойде, също пияна, и започна да го моли да престане. Аз й казах: „Нека ме убие, тъкмо ще се шири и командва тук“, а той й отговори, че за стогодишно говедо не иска да влиза в затвора.
Друг инцидент на 1 януари 2009 г., след пореден запой, вдигна от печката една тухла и искаше да ме удари. Отново внучката и дъщеря ми не посмяха да му противоречат. Същата година по Коледа внучката ми искаше да разплита една блуза, тогава аз й казах, че сега не се работи, голям празник е, и зет ми отново полудя, започна да крещи:
„Лайнар, ще те изгоря жива, ще те изхвърля на улицата“. След това си показа срамотиите, като ме заплю и заяви, че от никого не го е страх. Отново никаква реакция от страна на внучката и дъщеря ми. Приемете моите извинения за грозните думи, но това е езикът, с който общуват с мен.
Закри ми прозореца с боклуци, за да нямам никаква светлина, когато му направих забележка да ги махне, от- ново последва скандал: „не разбра ли, говедо, че къщата е Кунчева, че нямаш нищо, че ако до три дни не се махнеш доброволно, ще те изхвърля като бездомно куче, жива ще те изгоря и погреба при циганите, като ти взема и гробницата“. Тогава ме сграбчи за ръката, разтърси ме силно и от тогава тази ръка ми е саката. Разплакана и безпомощна отидох на улицата и помолих едно момиче да извика полицията, дойдоха трима полицаи. Зет ми им каза, че съм ненормална и понеже съм възрастна жена, те си тръгнаха, в малкия град всичко е корумпирано, няма справедливост, дори се чувстваш ненужен и непотребен. Имам направление за ортопед, от което Ви изпращам копие. Все още не мога да си движа ръката без чужда помощ. От голямата уплаха диоптрите ми се вдигнаха от 8,5 на 12 и на двете очи. Това ме накара да дам под съд за домашно насилие собственика на моето жилище, но и това не трогна внучката, дъщерята и внук ми. Впоследствие всички се отнасяха все едно съм чужда и непотребна вещ. Съдът му даде ограничителна заповед, но той не я спазваше.
Друг случай на 15 август 2010 г. – денят е Голяма Богородица, тежък християнски празник, Кунчевото семейство се връщат от два манастира с голяма печалба от продажбите на стоки. По нареждане на дъщеря ми съм опекла голямо количество месо. всичко се слага на масата, яде се и се пие, а аз стоя на леглото гладна, не ми се обръща никакво внимание, все едно ме няма. Стана ми много болно и обидно, тогава разплакана и разтревожена излязох пред къщи, като наистина бездомно куче. На масата присъстваха и чужди хора, приятелите на Цветанка и Кръстьо, но това не попречи на веселието им.
Благодарна съм на голямата ми дъщеря, която се грижи за мен през цялото време, идва през две седмици при мен, къпе ме, чисти ми, пазарува ми, води ме на лекар, за което могат да потвърдят много хора. След всички тези преживявания, реших да заведа дело за разваляне на дарението, за да мога да си върна поне моята част от собствения ми дом, така че да живея спокойно старините си колкото Господ ми е отредил, да не живея под страх в дома си. Делото премина в четири заседания със съдия Стоян Хаджиев, протакано във времето поради факта, че ответниците си даваха грешни адреси, призовките не можеха да им бъдат връчени, дори бяха обявени от полицията за издирване. Парадокс в нашето съвремие лице регистрирало се на едно местоживеене по лична карта, да живее на друго място, а собственикът да не може да го отпише от предишен адрес, според мен това е предпоставка всеки да върши престъпления и да не бъде наказан и открит. Но да се върна на делото в РС гр. Г Делчев, не ми бе дадена възможност да заявя моята позиция, чрез подкуп бяха доведени свидетели със съмнителна репутация, които говореха неверни и измислени факти-единият е отец Георги Великов съден и лежал в затвора за кражби от храма. Нагледах се на размяна на документи между адвокатите. Процедурата за разваляне на дарената от нас къща е -първо: искане на издръжка от надарената Цветанка, която изтъква лъжи, че е на свободен наем и че взема 600 лева заплата. Напротив цялото семейство живее заедно. Тя самата преди се хвалеше, че взема над 1000 лева, кара служебен автомобил, а лично мен ме изнуди да и дам последните си спестявания от 1800 лв., за да си купи кола, която сега я кара зет ми. Питам аз наемът от магазина, който до скоро бе 300 лв. кой го взима? Аз не съм взела една стотинка, а на наемател- ката аз и плащам водата…
Откакто сме построили къщата, всички данъци, консумативи: ток, вода плащам аз. Решението на уважавания корумпиран и подкупен съд е 88-годишна жена, която е построила дома си, да трябва да се примирява с положението си, с тормоза и страха и да продължи да живее.
Делото за домашно насилие отново бе дадено на същия съдия Стоян Хаджиев, за 10. 08. 2012 г. в 14 часа. Отново съдът се подигра с мен, възрастната жена. Съдията си дал отвод, никой друг не се е наел да го замести, за което не бях уведомена. Що за отношение, господа, в съвременна, правова България да унижават, да се подиграват с възрастните майки, дали всичко от себе си, всички да искат да се отърват от тях като ненужни вещи. Навярно всички чакат моята кончина, но над всички явно господ иска правосъдие, което ми се полага. Обжалвах в по-горна инстанция – Окръжен съд Благоевград, където съдът със съдия Надя Узунова и нейния
екип, подходи професионално, взе под внимание всички доводи и спазвайки закона, отмени дарението на правно основание чл. 227,ал.1,б,в,от ЗЗД, направено от мен Атанаска Тупарова.
През това време тормозът продължи с пълна сила. По време на изборите за народно събрание 12.05.2012 год., Цветанка се обажда в полицията в гр. Г. Делчев и съобщава, че къщата ми гори, след което идват двама полицаи, а аз стоях на стълбите и ми викат; бабо, къщата ти гори, обадиха се от София, твоята внучка. Аз останах като гръмната, казах на момчетата да видят дали гори, но те дори не се качиха, а само казаха, че е станала грешка. Как е възможно да се ангажират органите на властта в такъв ден и те да останат ненаказани. Ето, господа, в какво диво време живеем, всеки си прави каквото си поиска и след като е дал рушвет, всичко му се разминава.
Друг парадокс с родната полиция. Съпругът ми бе ръководител на ловна дружин- ка, притежаваше пушка и патрони. След неговата смърт аз я занесох в полицията за съхранение, както е по закон. Отново семейство Кунчеви продадоха пушката без мое знание и със разрешение на полицията. Е, че нали на тях в малкият град всичко е позволено, дори и да б, както те се изразяват и физически и психически.
Върху картофите, посадени в двора, бе изсипана някаква течност, приличаща на препарат, така че да не стават годни за консумация. Как смятате, господа, нормални, отговорни хора биха ли направили това. Всичко е да бъда стресирана, да живея в страх, че винаги може да ми случи най-лошото. Аз не желая нищо чуждо, аз си искам само моето, градено с много труд и лишения. Искам да умра спокойно, че домът ми няма да се разрушава от едно непрокопсано семейство, за което направихме огромна грешка, че им дадохме всичко, а сега дори не мога да си получа и малкото, което ми е останало, благодарение на безобразията, ставащи в правосъдната ни система. Висшият касационен съд дори не благоволи да ми изпрати решението си. Аз нямам интернет и компютър на тази възраст, за да следя тяхното решение.
Според моята адвокатка и според мен не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на посочени основания – чл.280 ал.1 от ПК. Аз не претендирам за издръжка, като проява на признателност за извършено дарение. Имам нужда от постоянни грижи и средства, които сама не мога да си подсигуря. Пенсията ми е 214 лева, сума недостатъчна с оглед възрастта и влошеното ми здравословно състояние, с които не мога да си покрия нуждите от лекарства, отопление и храна.
Всичко изложено от Цветанка в жалбата си към ВКС е лъжа. Отново са подведени, навярно и подкупени както те го могат съдиите Капка Юстиниянова, Л.Богданова и С.Димитрова, защото те отново повтарят решението от градския съд. Георги сам се хвали, че във ВКС има силни позиции, съдия Магдалинчев му е съселянин и че нямам никакви шансове да разваля дарението, напротив ще бъда принудена дори да му плащам наем. Надареният е длъжен по закон да дава всичко, от което се нуждае дарителя, тя се дава трайно, докато трае нуждата и до размера на подареното, до този размер дареният има възможност да я дава, докато притежава подареното.
Възможността да я отдели от другите си разходи е без значение. Разпоредбата на чл.227 ал.1.б.в.от ЗЗД въздига моралното задължение, надареният да бъде признателен за направеното му дарение, при наличие на законови предпоставки в правно задължение и санкционира непризнателността с отмяна на дарението, в случая безспорно се взема предвид закона. ВКС е отново подкупен тъй като държанието им по време на заседанието беше надменно и подигравателно спрямо моят адвокат. Този съд повтаря всичко онова, което е поднесено от дарените. От доклада на съдия Белозелков се казва, че дарението се разваля, когато са налице драстични форми на неблагодарност, какво повече от това може да бъде.
Но никой в тази Държава не го е грижа за възрастните хора. Остатъкът от живота ми, който Бог ми е отредил, искам да го изживея спокойно, и когато вече не мога да се обслужвам сама, да дам на този, който действително се грижи за мен и ме уважава. Те искат да им плащам наем, да бъда скована на легло или във гроба. След като се разбра, че ВКС е издал решение в тяхна полза, още повече се озлобиха действията на семейство Кунчеви към мен. Беше ми изпратена нотариална покана, която аз отказах да подпиша, но поща- льонката, която я донесе, ми каза, че се касае да освободя стаята, в която живея и да се кача на втория етаж, който няма вода, тоалетна, баня, а стълбите са много стръмни и не обезопасени така, че да се пребия и умра. Не се мина много време, отново бях притеснявана от Кунчев, който се появи с няколко човека, уж архитекти, които ми нахлуха в стаята, в която аз спя с намерението да я мерят, защо- то ще се прави магазин.
От всичките тези преживявания се поболях, нима един нехранимайко, дошъл в собствената ми къща, правосъдието в България ще му разреши да върши безобразия. Писах до всички институции, от които чаках някаква защита, но уви, всички си измиват ръцете, като ми отговарят, че не е в техните правомощия.
Председателят на комисия „Професионална етика и превенция на корупцията“ Ясен Тодоров ми отговаря, че, ако в случай съм обект на престъпления, незабавно да сигнализирам прокуратурата и МВР От кога възрастните хора сме едни обекти, с които всеки може да ни мести като шахматни пешки. Може би трябва да бъда убита и тогава ще е на лице престъпление, но тогава няма смисъл от нас възрастните хора.
Пиша това и плача от мъка, от лошото отношение към мен, но от мен имат само проклятие, не давам майчината си благословия, нито на дъщеря си, нито на внуците, нито пък на измамника Кунчев, настанил се в чужда къща. Хаир няма да видят от своите дела, защото те не се страхуват дори от Бог.
Пиша това писмо с най-голяма мъка в душата си. Не се срамувам, нито се страхувам, защото говоря само истината, като се заклевам в мило и драго, и в Бог, а Кунчевото семейство го проклинам да не видят нищо добро, да се не нарадват на всичко онова което са ни взели, а на всички онези, които ги защитават, им пожелавам да им се случи такова нещо, та да видят тогава дали съм права. Мога още много работи да пиша, но и от това ще добиете представа за това как всички институции и най-вече правосъдната система, „корумпирана особено в малките градове“, се грижат за възрастните хора.
С УВАЖЕНИЕ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ!
Be the first to leave a review.
