Един закъснял, но важен глас… Росен Недялков от Благоевград поиска думата: За оскверняването на джамията в Благоевград и още
-
- юли 14, 2015
Етническа провокация в деня на националния празник беше извършена срещу мюсюлманите в Благоевград. Припомняме, че на 3 март сутринта пред вратата на джамията са били изхвърлени четири свински крачета и две сърца. Седмица преди това мюфтийството в Гоце Делчев осъмна с расистки надпис. Това накара 500 мюсюлмани да протестират в Гоце Делчев с настояване за етническа толерантност. Това бе поредното оскверняване на джамията в Гоце Делчев. Преди година на джамията беше поставен християнски кръст, а благоевградската джамия осъмна с надписи срещу Ахмед Доган и ДПС.
Мислех да не се занимавам да коментирам тази новина, но реших да го сторя, след като видях поредния одобрителен коментар за стореното тъмно дело в Благоевград, навръх светлия национален празник. Неодобряването на подобни деяния, не те прави еди какъв си (след малко ще уточня какъв).
Оскверняването на религиозен храм (без значение на коя религия е храмът и кой му посяга), в моите очи е признак на варварщина, тъпанарщина и психическа незрялост. Някои хора, може да се обидят или подразнят от написаното, но в крайна сметка всеки си има право на мнение, в това число и аз. Това ми мнение не цели да засегне когото и да било (просто констатирам и излагам позиция). Въпросното ми виждане, не ме превръща в либераст, толераст, ислямист или пък искащ турски к*р (подобен коментар видях към жена, изразила неодобрение към проявата), не ме превръща в резак (между впрочем, Исус е бил обрязан: отбелязвам това, защото някои хора, заявяващи се като християни, използват това обидно съществително), не ме превръща в помак (наскоро си писах с една бълга- ромохамеданка, която обича България; познавам бълга- ромохамедани, които са свестни хора). Мнението ми за този род вандалски постъпки, не ме прави радетел за ислямизация и турцизация на страната ни, нито пък човек, отричащ някакви неща от периода на жестокото турско господство по българските земи, нито пък ме превръща в някой отричащ и/или подкрепящ вредните действия на дадена партия или държава.
Ако някой смята обратното, препоръчвам му повечко да чете и повечко да мисли.
Не виждам, по какъв начин, оскверняването на джамии ще е полезно на България. Вероятността обаче да й навреди, определено е по-голяма, отколкото да й помогне. Става дума за напълно излишна проява, дори и да гледаме на нещата през призмата на национализма. Това, поне за мен, не е национализъм, а е идиотия. Какво точно ще бъде защитено, ако бъдат изхвърлени свински крака и сърца пред джамия? Отговорът е нищо. Това, че някой някъде прави нещо или някой някога е правил еди какви си злини, не ме задължава да постъпвам по същия начин. Ако смятам дадена проява за варварска и взема да извърша същото (с или без конкретен повод), ще падна на нивото на извършилите (особено, ако става дума за прояви, каквито са били по-нормални за Средновековието, отколкото за днешното време, когато хората като цяло сме по-цивилизова- ни). Ако кажа, че ислямистите са диваци, а след това в отговор на техните деяния, започна да осквернявам джамии, да им режа главите и да заснемам екзекуциите – няма да съм много по-различен от тях. Ако например някой мангал
(дума за „лош циганин“, която съм чувал дори и от усти- те на цигани по отношение на техни събратя), оскверни български гроб – той трябва да бъде санкциониран по съответния правен ред. Какво добро за българщината би било това, някой българин в отговор на циганското оскверняване, да отиде в някое циганско гробище и да оск- верни цигански гроб (особено, ако става дума за гроб на човек, нямал нищо общо с оскверняване на гробове)? Никакво добро не би било.
През 2004 г. Комитетът за войнишките паметници се опитва да прокара шокираща инициатива – да бъде поставена мраморна плоча на Шипка в памет на загиналите по време на Руско-турската война 14 000 турски вой
ници (участвали в кървавия погром над Стара Загора и околните села, борили се за това България да остане в рамките на деспотичната Османска империя). Неодобрително към идеята се изказва дори говорителят на ДПС в Стара Загора – Мехмед Ос- ман (той заявява, че тя е провокация към етническия мир в региона). В крайна сметка не се стига до построяването на въпросния монумент. Оскверняването на един такъв паметник, за мен, а вярвам и за много други хора, би било по-приемливо, в сравнение с изрисуването на благоевградската джамия с нацистки символи и изхвърлянето на части от прасе пред нея.
Някои хора си мислят, че използването на нацистки символи ги прави големи патриоти, но бъркат. Фразата 14/88, представлява комбинация, която се превежда по два начина: 1. „Ние трябва да осигурим съществуването на нашите хора и бъдещето за белите деца / „Приветствам те, Хитлер!“ 2. „Защото красотата на белите арийски жени не трябва да изчезне от Земята“/„Приветствам те, Хитлер!“ Използването на тази фраза в случая с джамията, е неадекватно. Не става дума нито за хора от други раси, предполагам нито дори за евреи (споменавам евреите, защото авторът на т.нар. „Четиринайсетте думи“, на които като символ се използва числото 14, е бил човек, който е проповядвал борба срещу евреите). Колкото до свастиката – наименованието „свастика“ идва от санскрит и означава благоденствие и късмет (но това се отнася за въртящата се надясно свастика).
Този символ се е появил в зората на човешката цивилизация в Централна Азия и Северна Индия и е съпътствал навсякъде индоевропейските народи по пътя на тяхното преселение. Бил е и прабългарски символ. Цар Калоян е погребан с дреха, бродирана със свастики. Но след като през 20-ти век националсоциалистите започват да използват споменатия знак, той се превръща — в символ на разрушение и смърт. Поради което, ако че свастиката е била и български символ навремето, в наши дни тя се възприема от много хора по света като нещо, свързано с демоничност и с Нацистка Германия (не с българския патриотизъм).
Рисуването й, било върху джамии или някъде другаде, не е нито християнско, нито пък патриотично – то е проява на неонацизъм.
Националсоциализмът, с който днес най-често се свързва свастиката, е антисемитска идеология, а Исус е бил евреин (не върви хем да претендираш да си християнин, хем да мразиш еврейския народ, още повече, че антиеврейщината е несъвместима с християнското учение).
Точността изисква да отбележа, че това, което нацисти- те са използвали се нарича и „сувастика“: сувастиката е свастика, при която посоката на въртене е наляво (тоест, сувастиката или иначе казано свастиката с ляво въртене си е била символ на смърт и на разруха, още преди нацистите да започнат да я използват; и макар Хитлер да не е влагал в използването на лявовъртящата се свастика първоначалното й значение, на практика той и хората му с действията си затвърждават изначално присъщия й смисъл).
На мразещите мюсюлманите хитлеристи, ще им кажа, че на 10 февруари 1943 г. по предложение на Хайнрих Химлер, Хитлер одобрява създаването на босненска мюсюлманска СС дивизия, чиято бройка достига 21 065 души (от тях доброволци са около половината). Имало е заповед германските войници да се отнасят с уважение към религиозните потребности на новите войници на Третия райх. Фактът, че има хора, които мразят или просто обиждат някого, само защото е мюсюлманин, ме подтиква да спомена още две неща от историята (отново действам, донякъде воден от това, че сред споменатите мразещи и обиждащи, има и хитлеристи). И двете неща от историята са свързани отново с мюсюлмани. Едното е, че по времето на Хитлер, главен мюфтия на Йерусалим е Мухамед Амин ал-Хусейни, свиреп антисемит, подкрепящ унищожаването на евреите, човек близък на нацисткия режим. Той съдейства за вербуването на босненци за споменатата мюсюлманска СС дивизия. Друго нещо е, че към края на 1941 г. босненското ислямско духовенство издава три фатви – тоест, три религиозни разпореждания (в Сараево през октомври, в Баня Лука – на 12 ноември и в Мостар). С тези разпореждания местното мюсюлманско духовенство напълно отхвърля сътрудничеството с хърватските и нацистките власти, чиято цел е унищожаването на евреите и сърбите. Именно заради тези фатви, ислямиста Хусейни е изпратен в Босна, за да подпомогне с ораторски умения набирането на хора за дивизията. И тогава, и сега сред мюсюлманите е имало всякакви хора: и добри, и не толкова добри… Глупаво е всички да бъдат слагани под общ знаменател.
Връщам се на случая в Благоевград, коментари за който ме провокираха да напиша настоящата статия. Подобни хулигански прояви не само, че няма да отслабят ДПС и Доган, срещу които е писано върху стената на джамията, но може и да увеличат влиянието им (или най-малкото – да помогнат за запазването им). Възможно е подобни прояви да целят именно сплотяване и увеличаване на електората на движението.
Такива действия могат да доведат до покачване на етническото напрежение в страната. Биха могли да допринесат за това някой ден да се достигне до отцепването на част от България.
Трябва да бъдем внимателни. Не бива да подценяваме тази възможност, която е предсказана и от доказания псифеномен Слава Севрюкова. Не бива да дърпаме дявола за опашката. Нека помним, че капка по капка вир става…
„Тук е България. Който иска джамии да ходи в Турция!“ – пишат някои хора, разпалено. Да така е, тук е България. Истина е, че са налице от години основания за възгласи „Тук е България!“. Но това не означава, че трябва да бъдат затворени всички други религиозни храмове, освен православните, както на някои им се ще. Не бихме имали моралното право да искаме в други страни да действат и да се строят нови български храмове, ако ние затворим храмовете на другите изповедания на наша територия.
Факт е, че в България има много джамии на глава от населението (на първо място сме в Европа). Но за това не са виновни само турците. Не е забранено да се строят и църкви… И все пак смятам, че в България вече има предостатъчно джамии. Това, което е построено до момента, е практически достатъчно за мюсюлманите. В този ред на мисли, намирам за уместно за неопределено време да се забрани строежът на джамии (както не веднъж е предлагала през годините ПП Атака). Това дали, кога и с колко евентуално ще се увеличава бройката им, бива да е съобразено не само с процента на мюсюлманското население в страната, но и с това какви са реалните нужди от тези храмове по места. България е толерантна страна, но всяка толерантност трябва да си има граници. Когато джамиите в дадена страна са предостатъчни, а продължават да се строят нови, това прилича на маркиране на територия, забиване на знаме, натрапване на религия.
През 2008 г., местният парламент в южната австрийска столица Каринтия приема поправка в закона за градоустройството. С оглед същността на поправката и на това, че е предложена от националистически и консервативни сили, фактически се забранява строежа на джамии (иде реч за изискване, планове за сгради с необичайна архитектура и размер за съответната провинция, да бъдат одобрявани от специална комисия, която да преценява съвместимостта им с традиционната визия на града; това на практика означава, че джамиите имат малък шанс да бъдат одобрени). През същата година, италианската националистическа партия „Северна лига“ представя в Камарата на депутатите предложение да се забрани строежът на нови мюсюлмански храмове и културни центрове в Италия, докато парламентът не приеме закон, очертаващ правилата за изграждането им. Предложението идва като част от съпротивата срещу пусналия корени в страната ислямски тероризъм и срещу това, че джамиите на Ботуша никнат като гъби, образно казано.
През 2009 г. в най-демократичната държава Швейцария се провежда референдум, резултатът от който обуславя последвалата го забрана за строеж на нови минарета и джамии в страната. Алжирецът Хафид Каодири, който служи в джамия в Женева, според когото забраната е дискриминационна и нарушава Европейската конвенция за правата на човека, подава жалба пред Европейският съд по правата на човека в Страсбург. През 2011 г. съдът потвърждава забраната на швейцарските власти и отхвърля жалбата му. Постановено е, че жалбоподатели- те не могат да бъде смятани за потърпевши, както и че не са представили убедителни доказателства, че забраната им е причинила практическа вреда.
През февруари австрийският парламент е забранил чуждестранното финансиране на местни имами и джамии. Намирам за необходимо българската държава да последва примера на австрийската. Българите като цяло сме толерантен народ, но децибелите на шума от високоговорителите на джамиите, не бива да надвишават стойностите, предписани от регионалните здравни инспекции. Ако в определени джамии нормативните изисквания продължават да се нарушават, въпреки налаганите глоби, трябва да се премине към увеличаване на размерите на глобите.
Не бива да се допуска и хора да се молят по тротоарите до храмовете. Мястото на молещите се е вътре в храмовете. С оглед на факта, че сме на първо място в Европа по брой джамии на глава от населението, както и предвид на случилото се в Италия, Австрия и Швейцария, не намирам за особено крайна идеята за забрана на строежа на джамии. Не я намирам за особено крайна, още повече с оглед на следното: през 2014 г. Ангола забранява исляма като официално вероизповедание. Роза Крус Силва – министъра на културата, обявява, че ислямът остава извън закона, но храмовете няма да бъдат разрушавани, а само ще бъдат закрити за неопределено време (въпреки това, багери по същото време вече са унищожили някои от тях в столицата Луанда). Нормално е, според мен, да се противодейства на определени явления, но съм против крайности като тази в Ангола.
Едно е да си против потурчването на помаците и против пълзящия в страната ни ислямизъм и, ако имаш възможност, да им противодействаш в цивилизовани рамки (защото, слава Богу, засега и с такива мерки може да бъдат пресечени някои негативни процеси), съвсем друго е да набиеш някого, само защото е циганин или пък да изпотрошиш прозорците на някоя джамия (неща като това друго лично аз не одобрявам, а вярвам не одобряват и огромната част от българските граждани).
Излишните прояви на агресия, каквато несъмнено е оскверняването на храм, не са полезни за увеличаването на независимостта и запазването на териториалната цялост на родината ни, не са полезни за запазването и благоденствието на българския народ. Те са вредни, също както е вредна и другата крайност: липсата на защита за българските национални интересни.
Аз съм за това – да бъдем равни пред закона, за което се е борил и Левски. България се нуждае от умерен и далновиден национализъм – а не от подклаждането на етническо и религиозно противопоставяне, от които огромната част от обикновените хора биха загубили.
Be the first to leave a review.
